Сюзън Уигс
Офицерски съпруги (25)

8.

Нощта беше толкова ясна, че на Ема й се струваше, че може да различи всяка звездичка на небето. Притъмнялото и осеяно със звезди небе представляваше съвършен декор за красивия гол, отбелязан само миг преди да прозвучи съдийският сигнал, слагащ край на мача.

Публиката изригна в оглушителни викове и аплодисменти. „Кометите“ бяха спечелили последния си мач и се класираха за щатския шампионат.

Ема скочи права заедно с останалите зрители по трибуните. Духовият оркестър засвири победен марш. Футболистите подскачаха от радост на игрището. Двама от страничните защитници вдигнаха предния защитник на раменете си и започнаха да го подхвърлят във въздуха, възнаграждавайки го за победния гол.

Този защитник беше Кори Краудър.

Щастливата публика се заизлива като приливна вълна по бетонните стълби на стадиона. Ема си проби път до игрището и най-накрая успя да се добере до Кори, който, ухилен до ушите, позираше пред многобройните камери и фотоапарати. Изглеждаше невероятно, макар и целият окъпан с „Гейтърейд“^[1]. Когато забеляза Ема, той с все сила извика името й и започна да се бие в гърдите като Тарзан.

— Страхотен мач! — възкликна тя, преливаща от щастие. — Толкова се гордея с теб, Кори…

Той я прегърна с ръка и до ноздрите й достигна излъчваната от тялото му миризма на пот, премесена с аромата на „Гейтърейд“.

— Много ти благодаря.

Госпожа Краудър избра точно този момент, за да се появи на игрището. Усмихваше се, но когато погледна към Ема, в очите й проблесна ледена студенина. Ема потрепери неволно и се отдръпна от Кори. Госпожа Краудър не я харесваше. Ема го знаеше, но така и не си направи труда да се опита да разбере защо. Може би жената бе подочула нещичко за нощта, в която Ема бе заловена от шерифите с цяла амбалажна торба с бира. Госпожа Краудър обаче по всяка вероятност не знаеше, че бирата беше на сина й.

— Прекрасен мач, сине — рече тя. — Ема?

— Здравейте, госпожо Краудър. — Ема се зачуди дали Кори бе споменал пред майка си за решението й да кандидатства във военноморската академия. Беше го заклела да си мълчи, но той сигурно бе казал нещичко на майка си. Може би затова госпожа Краудър се държеше толкова студено с нея. Вероятно би предпочела Кори да няма сериозни конкуренти в битката за академията.

Без да си направи труда да отвърне на поздрава на Ема, госпожа Краудър се усмихна широко на Кори.

— Зная, че бързаш да се върнеш в съблекалнята заедно със съотборниците си — рече му тя. — Но много държах да те поздравя лично за чудесната игра.

— Благодаря, мамо. — Кори я дари с усмивката си на победител.

Тя се обърна и тръгна към паркинга.

— Ще се видим у дома, скъпи.

Ема я изчака да се скрие от погледа й и се обърна към Кори.

— Тя ме мрази.

— Тя мрази всички.

— Но защо…

— Ей, Кори! — Кати тичешком се приближи до тях. Все още бе облечена с червено-бялата униформа на духовия оркестър и държеше кларинета в едната си ръка. — Поздравления.

— Благодаря, хлапе.

Ема едва не избухна в смях, забелязала обожанието, изписано на лицето на Кати.

— Коя е тая музикантка, Краудър? — Джими Бейтс, един от страничните защитници, с озеленен и покрит с кал екип, дотича до тях и почука по цилиндричната униформена шапка на Кати. — Има ли някой вкъщи?

Лицето на Кати пламна от смущение.

— Махай се! — стеснително промърмори тя и изгледа Джими — второкурсник, който все още не бе проумял, че е крайно време да вземе да порасне.

Той се заигра с ресните, които висяха от еполетите на униформата й.

— Гледам те с тая униформа и не мога да реша дали да ти отдам чест, или да те помоля да ми изсвириш „Сарджънт Пепър“.

— Махай се, Бейтс — обади се Кори.

— Ама ти какво, да не би да си започнал да си падаш по музикантки?

— Ей, духовият оркестър присъства на всеки ваш мач — намеси се Ема. — И свирят от сърце и душа независимо дали ги вали дъжд или пък мръзнат от студ.

— Точно така, така че не се закачай с тях — додаде Кори.

Джими поклати отвратено глава, но предпочете да замълчи и да се прибере в съблекалнята. Кати отново се обърна към Кори — нейния обожаем герой.

Той е най-подходящият кавалер за предстоящия утре бал, помисли си Ема. Вече почти не си спомняше за инцидента с бирата от лятото — в края на краищата не беше негова вината, че представителите на закона се бяха появили на плажа точно в онзи момент.

— Ще се видим по-късно — рече му тя. Кори се обърна и тръгна към съблекалнята, съпроводен от ревящите си от радост съотборници. — Хайде да потърсим Брайън, Кати.

— Той е невероятен — заяви Кати на влизане в колата.

Брайън вече се бе настанил зад волана и ги чакаше.

— Кой е невероятен? — попита той.

— Кори Краудър. Благодарение на него спечелихме мача, а преди малко защити честта ми.

Брайън включи на скорост и потегли от паркинга.

— Да-а, той е истински принц.

Ема бе силно озадачена от силната неприязън, която брат й изпитваше към Кори. Двамата се намразиха още от мига на първата си среща.

— Джими Бейтс започна да се закача с Кати, но Кори веднага го сложи на мястото му — обясни Ема.

— И сега ние трябва да го превъзнасяме до небесата и да коленичим верноподанически в краката му? — презрително изсумтя Брайън. — А и, в случай че не сте забелязали, Бейтс от доста време насам си пада по нашата малка музикантка.

Кати драматично се захлупи върху задната седалка.

— Джими Бейтс ме харесва! С живота ми е свършено!