Сюзън Уигс
Офицерски съпруги (11)

6.

Стив обикновено нямаше проблеми със съня. Не го смущаваше дори шумът на кацащите и излитащи самолети, но тази нощ беше различно. По принцип винаги бе знаел как да постъпва с притесненията и тревожните мисли. Опитваше се да се абстрахира от тях и ги изпращаше в отделно кътче от съзнанието си, където ги държеше до момента, в който преценеше, че е настъпило време да се занимае с тях. Флотът го бе научил на тази тактика. Беше го научил да разделя ума си, сърцето и живота си на отделни части и да се справя с нещата едно по едно. Сегашният проблем обаче беше по-различен. Той излизаше извън рамките на всичко преживяно досега и заплашваше да обърка целия му живот.

Извърна глава и погледна спящата си съпруга. Тя лежеше на една страна, с гръб към него, извадила голата си ръка върху завивките. Във всеки друг случай той щеше да протегне ръка, да я придърпа към себе си, да обгърне тялото й със своето и да се остави в прегръдките на съня.

Тази вечер обаче беше по-различна. Остана загледан в нея, опитвайки се в полумрака да открие някакъв видим признак за недоволството й. Стори му се непроменена. Беше си все същата Грейс. Неговата съпруга. Човекът, който сплотяваше семейството им. Без нея нищо като че ли нямаше смисъл. Но въпреки това, ето че бе изживял половината си живот именно по този начин. Далеч от нея.

Но това не би трябвало да се превръща в проблем. Семействата на офицерите от флота трябваше да проявяват твърдост и сила. Трябваше да правят жертви. И всички членове на семейство Бенет разбираха това. Но ето че сега, съвсем неочаквано, Грейс бе започнала да недоволства от начина на живот, който бяха изградили с нейната помощ и активно участие. И да копнее за дом с огромна ипотека и за собствена кариера. Искаше да инвестира в скъп имот на самия бряг на океана.

Стомахът му се сви от тревога. Може би Грейс просто не искаше да се мести повече. Може би при следващото му назначение щеше да откаже да тръгне заедно с него.

Но това е нелепо, рече си той. В продължение на деветнадесет години тя го бе следвала по целия свят, организирайки преместването на семейството с лекотата и обиграността на летовник, излязъл на летен пикник. Събираше багажа и тръгваха. Така живееха от години. И този начин на живот бе станал неразделна част от самите тях.

Желанието да пуснат корени на едно определено място щеше да промени всичко. Подобно решение можеше да обърка хода на живота им, да промени дългосрочните цели, които преследваха от години. Стив просто не знаеше как да тълкува промяната, настъпила в нея. Която може и да не беше чак толкова внезапна. Може би Грейс просто бе избягвала да говори за това.

Надигна се от леглото като внимаваше да не я събуди и навлече долнището на пижамата си. Излезе в тъмното антре и тръгна надолу по стълбите. Влезе в кухнята и погледна през прозореца към алеята. Добре. Колата на децата беше отпред, което означаваше, че те вече са си у дома.

Отвори хладилника, извади кутия портокалов сок и отпи направо от нея. Грейс, разбира се, недоволстваше, когато го видеше да прави така, но в момента тя беше в спалнята им на горния етаж и спеше. Всъщност, напоследък Грейс недоволстваше и от много други неща.

Върна кутията в хладилника и остана за момент в тъмната кухня, заслушан в бръмченето на хладилника и в далечния грохот на самолет, извършващ нощен полет. Пилотите от флота никога не спяха.

Тревогата обаче продължаваше да разяжда душата му. Той сви безсилно юмруци и ги положи върху кухненския плот. Не му трябваха неприятности у дома. Не и в този момент. Кариерата му се развиваше добре и следващото му назначение вероятно щеше да бъде като командир на авиационен отряд. Това бе целта, която бе преследвал през всичките тези години. А ето че Грейс бе избрала точно този момент, за да се отклони от курса, който двамата бяха начертали, и очакваше от него да приеме решението й и да се подчини.

Отдръпна се от плота и въздъхна дълбоко. Канеше се да се върне горе и да си легне, когато силни фарове осветиха прозореца на кухнята. Някаква кола тъкмо спираше на алеята пред къщата им.

От другата страна на улицата се клатушкаха двама мъже, облечени в цивилни дрехи.

Какво ставаше, по дяволите? Грабна една тениска и бързо я нахлузи през главата си.

Подобни посещения по средата на нощта не вещаеха нищо добро. Умът му трескаво изреждаше вероятните причини. Някой сигурно е бил наранен; вероятно някой от новите пилоти в ескадрилата. Или пък някой военен се е забъркал в неприятности. Негов колега, офицер. Или…

Пристъпи напред и отвори вратата.

— Сър, извинете, че ви безпокоим. — Военният полицай отдаде чест. — Но трябва да разговарям с вас относно дъщеря ви.

Стив неохотно насочи поглед към Ема, неспособен да проумее случващото се. Коя беше тази млада жена, която го гледаше право в очите и изглеждаше толкова спокойна и овладяна? Стоеше на прага на къщата им и му се струваше напълно непозната. Русата й коса беше неестествено разрошена и мръсна. Дрехите й бяха мокри и висяха като дрипи около тялото й.

Военните полицаи обясниха, че Ема им е била предадена от местните власти. Докарал я лично помощник-шерифът, който я прибрал от плажа в местния парк. После, като в сбъднат кошмар, изредиха нарушенията й: алкохол, рисковано поведение, плуване в неохранявана зона.

Шокиран до краен предел, Стив механично изпълни онова, което се очакваше от него в момента — благодари на военните полицаи за помощта, накара Ема да им се извини за причиненото неудобство и да обещае, че това няма да се повтори. Тя се подчини, но изрече думите с ясен и безизразен глас. Не личеше да се страхува. Или разкайва. Военните полицаи обаче очевидно решиха, че това е напълно достатъчно, отдадоха чест на Стив, показвайки уважението си към високия му ранг и си тръгнаха, за да се заемат отново със задълженията си.

Стив изчака задните светлини на колата им да изчезнат зад ъгъла и едва тогава се обърна към Ема.

— Добре, млада госпожице…

— Недей да будиш мама — прекъсна го тя.

— Това ли е всичко, което имаш да кажеш в своя защита? Да не будя майка ти? — строго попита Стив. Не можеше обаче да отрече, че и той самият би предпочел да не буди Грейс.

Когато Ема не каза нищо в отговор, той започна неспокойно да кръстосва из антрето.

— Мокра си до кости.

— Може ли да отида да си легна?

— Не и преди да ми обясниш какво точно се е случило. — Стив целият се изпоти от напрежение. Никога не бе знаел как да разговаря с децата си в мигове като този. Прекрасно знаеше как да разговаря и да постъпва с провинилите се моряци. Просто преценяваше нарушението и раздаваше справедливост — честно, но твърдо. Със собствените си деца обаче просто не можеше да се справи.

Ема леко прегърби рамене.

— Ами, ето какво се случи…

— Брайън и Кати у дома ли са?

— Да. А сега ще ме изслушаш ли?

Дълбоко в себе си не можеше да не се възхити на самообладанието й. Кати, или кое да е друго момиче на нейно място, досега да е проляла море от сълзи, но Ема стоеше с изправена глава и спокойно го гледаше право в очите.

— Слушам те.

— Тази вечер се събрахме, за да отбележим края на лятото — започна тя. — Запалихме огън на плажа. Няколко човека започнаха да скачат от пристана във водата…

— В залива Пъджит? В тъмното?

— Не е кой знае колко опасно. Това е нещо като традиция на този остров. Децата разказват, че и техните родители са го правили на времето. А вероятно и родителите на родителите им. Както и да е. Едно от момичетата обаче не можа да се справи и аз влязох във водата, за да я извадя. Когато стигнах до нея, тя се носеше на повърхността на водата, обърната по очи, и не дишаше.

— И ти влезе в океана, за да я спасиш?

— Точно това ти казах току-що.

— И защо точно ти?

— Защото съм правоспособен спасител. И зная как да извадя удавник и да му окажа първа помощ.

— Значи момичето е добре?

— Да. Белият й дроб бе пълен с вода и се наложи да й направя… изкуствено дишане уста в уста. — Самообладанието на Ема се пропука за пръв път. Долната й устна започна да трепери. — Бях толкова уплашена, татко. В началото тя изобщо не дишаше. Беше леденостудена. Все едно че беше мъртва. Толкова се страхувах, че…

Той я прекъсна и я придърпа непохватно към себе си. Целият подгизна от мокрите й дрехи.

— Справила си се чудесно, скъпа — увери я той. — Постъпила си правилно. А закарахте ли приятелката ти в спешното отделение?

— Не — отвърна Ема, заровила лице на гърдите му. — Попитай Брайън, ако не ми вярваш. Той беше там и видя всичко.

Стив се разкъсваше между скептицизъм и изпълнилото го възхищение от постъпката на дъщеря му. Пусна я и отстъпи крачка назад.

— И как стана така, че в един момент спасяваш нечий живот, а в следващия те арестуват за употреба на алкохол?

Ема приеми очи.

— Предполагам, че просто извадих късмет.

— Откъде взе бирата?

— Някой от младежите на плажа я донесе.

— Кой по-точно?

— Едно момче.

— Трябва ми името му, Ема. Искам пълни признания. Настоявам да разполагам с цялата информация.

— Нищо подобно не ти трябва, татко — заяви тя с вбесяващо спокоен глас.

— Ема, предупреждавам те, че…

— Добре. Наистина ли искаш да знаеш? Беше Кори Краудър. — Предизвикателно вирна брадичка и го погледна в очите. — Е, сега радваш ли се, че попита?

Краудър. По дяволите!

— Видя ли? По-добре щеше да бъдеш, ако не знаеше. А сега се налага да решиш дали да издадеш сина на началника си.

— Знаеш, че няма да го направя.

— Зная. Изобщо не трябваше да ти казвам каквото и да било.

Стив смяташе, че Кори е добро дете. Бяха се срещали няколко пъти и той си бе изградил добро мнение за момчето. Кори беше висок, атлетичен, добре възпитан и учтив. Очевидно обаче имаше и друга страна.

— Виж, това момче очевидно не е такова, за каквото го смятахме — изрече на глас той. — Не трябва да дружиш с него.

— Да, ама момичетата като мен не могат да бъдат особено придирчиви по отношение на приятелите си.

— И какво точно означава това? Какво момиче си ти?

— Ами дъщеря съм на офицер от флота, татко. Искаш ли да ти обяснявам още?

— Да, обясни ми, ако обичаш.

— Ами не мога да бъда особено придирчива по отношение на приятелите си, защото просто нямам избор. А нямам избор, защото не се задържам на никое място достатъчно дълго, за да си създам истински приятели. Прекарвам по една или две, най-много три години във всяко училище. И така е било през целия ми живот. А три години просто не са достатъчни за каквото и да било.

Дъщеря му беше умна, забавна и добра. Как е могла да си помисли, че й се налага да проси нечие приятелство?

— Възгледите ти са дълбоко неправилни, Ем. Вие, деца, сте истински късметлии. Привилегировани сте. Имате шанса да живеете навсякъде по света. Ти говориш два езика. Виждала си неща, за които повечето деца не могат и да мечтаят дори.

— Но никога не съм имала най-добра приятелка — промълви тя и тъжният й гласец го преряза като с нож.

— И затова излизаш да пиеш и да се забавляваш със сина на командира?

— Не го бях планирала по този начин.

— И Краудър ли беше ескортиран до дома му от военни полицаи?

— Да бе, как ли пък не! Двамата заместник-шерифи го похвалиха за решението му да се погрижи за момичето, което едва не се удави, и го инструктираха да кара внимателно до дома й. И тъй като аз носех бирата, шерифите прибраха мен.

— Щом Кори Краудър е занесъл бирата на плажа, защо не се е намесил, когато е видял, че си имаш неприятности?

— И какъв би бил смисълът? Защо да се забърква и той? И като стана дума за това, ако Кори беше пострадал тази вечер, как това щеше да се отрази на кариерата ти? И сам знаеш какво щеше да стане. Щяха да изкарат мен виновна, а ти щеше да си платиш скъпо и прескъпо.

Откъде беше научила тези неща? Не съществуваше учебник, който да разяснява тънкостите на политиката във флота. Неговите деца обаче ги знаеха още от малки. Когато близнаците бяха във втори клас, те получиха нагледен урок за това как действа системата. По онова време му предстоеше ново назначение. Възможностите бяха две — северните части на Аляска или испанската Ривиера. По предварителни данни се очакваше да го пратят в Испания, но точно тогава Брайън се сби със сина на командващия офицер заради някакъв бейзболен мач.

Седмица по-късно пристигна назначението му. За Аляска.

Ема очевидно бе запомнила този урок твърде добре. Дъщеря му знаеше, че бъдещето му изцяло зависи от отношението и прищевките на прекия му началник. Ако Мейсън Краудър решеше да превърне живота му в ад, никой не би могъл да му попречи да го стори. Постът му на заместник-командир на авиационния отряд беше твърде несигурен и Ема го знаеше. Ема, неговата дъщеричка. Неговото момиченце. Винаги бе вярвал, че я познава. Но ето я сега — стоеше пред него и му разказваше за нощното си плуване в океана и за неприятностите, причинени й от момче, което притежава силно развито чувство за самосъхранение, но не и чест.

— Виж, Ема, твоето поведение е важно. Но не само заради поста ми във флота. То е важно, защото самата ти трябва да можеш да уважаваш себе си.

Тя едва потисна прозявката си.

— Би ли ме извинил, ако обичаш? Искам вече да си лягам.

— Добре, върви. Виж, тази вечер ти си спасила едно момиче и аз много се гордея с теб.

— Благодаря, татко.

— Направи ми една услуга, моля те. Не се забърквай в неприятности.

Ема стисна устни.

— Просто ще се опитам да преживея последната си година в училище. — Тръгна към стълбите, но се поколеба и се обърна. — Ами мама?

Предвид разногласията между него и Грейс, Стив не изгаряше от желание да прибавя към спора им и младежките простъпки на дъщеря им.

— Няма да тревожим майка ти с това. Очаквам, че тази година ще се представиш отлично в училище. И не искам да чувам и думичка за неприятностите ти с момчето на Краудър. Неговият баща и без друго само се чуди как да ми стъжни живота. Чу ли ме, Ема? Нито думичка.

— Добре — дрезгаво прошепна тя. — Няма да кажа на никого.