Сюзън Уигс
Офицерски съпруги (15)

10.

Грейс премигна невярващо, вперила поглед в иконката за пощата й на монитора на компютъра. Петдесет и шест съобщения се бяха получили на интернет адреса й, упоменат в уебстраницата. Това не можеше да бъде възможно, нали? Никога преди не бе получавала толкова много съобщения в един-единствен ден.

Може би разпространителите на спам и на всевъзможни вируси все пак бяха успели да стигнат до нея, независимо от всичките филтри и антивирусни програми, инсталирани на компютъра й. Или пък…

Не може да бъде! Марша бе включила страницата й в мрежата едва вчера сутринта.

Проектът й бе отнел повече време, отколкото очакваше и в крайна сметка Грейс реши да се залови за работа. Престана да се колебае и да се разтакава. Децата вече свикнаха с новото училище и бяха заети по цял ден. Въздушната ескадрила бе обхваната от лудостта, предшестваща всяко плаване. Стив продължаваше да се отнася скептично към новото й начинание. Но това само подсилваше решимостта й да успее.

Публикува обява в жълтите страници, поръча рекламни брошури и пусна съобщения в местните вестници. Подреди работното си място, организирайки цялата си работа около компютъра в кабинета. През годините бе натрупала и систематизирала богата информация за многобройни транспортни компании, включваща всевъзможни подробности — от имената и условията на превозвачите до компании, предлагащи подслон и гледане на домашни любимци. Що се отнася до нужните й препоръки, Грейс можеше да предостави такива от семейства на флотски офицери по цялото земно кълбо. Някои от тях вече бяха изпратили препоръките си, за да бъдат включени в уебстраницата й. Освен това Грейс бе осъществила контакт с други фирми от бранша и бе изготвила списък с услугите, които предлага, и съответните цени. Въпреки всичко цялото това начинание й се струваше някак си нереално. До момента, в който Марша включи страницата й в мрежата.

Предишната вечер се бе опитала да превърне началото на дейността си в празнично събитие за цялото семейство. Приготвила бе специална вечеря, по време на която тържествено бе съобщила новината. Но, кой знае защо, празник не се получи. Стив рече:

— Надявам се, че знаеш какво правиш, скъпа. След като замина на плаване няма да има кой да ти помага.

Брайън и Ема започнаха поредния спор за колата. А пък Кати бе изцяло погълната от някакъв инцидент, възникнал по време на репетиция на духовия оркестър. Грейс само сви рамене, опитвайки се да потисне негодуванието си. В края на краищата дори и тя самата нямаше никаква представа какво ще стане, след като името на компанията й се появи във виртуалното пространство. Цялото й начинание би могло да се окаже пълен провал.

Ръката й леко трепереше, когато хвана мишката и кликна върху иконата на пощата й. Стомахът й тревожно се сви. След това прочете първото съобщение: „Нашата програма за съобщения достига 10 милиона…“. Грейс се намръщи, изтри рекламата и премина към следващото съобщение: „Бизнес възможности в мрежата…“. Изтри и него. С нарастващо раздразнение тя прочете поредица от съобщение, в които й обещаваха да намалят ипотеката върху къщата й, да уголемят пениса й и да й намерят руска булка. Министър-председателят на някаква страна от Третия свят я молеше за заем в размер на петдесет хиляди долара.

Грейс се канеше да изтрие всички останали съобщения, когато следващото привлече погледа й. „… Питах се дали бихте могли да ме информирате за приблизителните тарифи на превозваческите компании.“ Съобщението изглеждаше напълно резонно. Както и няколко други: „… да проверите наемите в офис сградите в Сан Хосе…“; „… частните училища в района на окръг Колумбия…“. Измежду досадните реклами и обяви, пробили си път до пощата й, имаше и немалко запитвания от истински хора, които търсеха услугите й. Грейс бе изумена. Вече беше в бизнеса. В бизнеса! О, какво огромно удоволствие й доставяше тази мисъл. Хората търсеха съветите й. Професионалното й мнение. И ако успееше да им направи добро впечатление, те можеха да станат нейни клиенти. Клиенти, които си плащат.

— Аз съм мошеничка — промърмори тя, почувствала как самоувереността и започва да се разклаща. — Пълна мошеничка. Интернет пират. Не мога да повярвам, че го направих.

Грабна телефона и се обади на човека, изпратил й първото делово запитване. Клиентът бе попълнил включения в сайта формуляр, в който бе вписал необходимите данни и телефонния си номер. Грейс попадна на телефонен секретар и остави своето съобщение. Гласът й прозвуча твърде задъхано. Формулярът, придружаващ следващите две запитвания, не беше попълнен коректно и затова Грейс отговори с имейли. Няколко от съобщенията се оказаха фалшиви. За пореден път си напомни, че не бива да губи търпение и избра следващия телефонен номер. Отсреща вдигнаха веднага и не й оставиха време да се уплаши и да затвори.

— „Камерън винтиджис“. Мога ли да ви помогна?

— Господин Рос Камерън, ако обичате. — Гласът на Грейс беше отчетлив и ясен и по никакъв начин не издаваше обхваналата я нервност. — Обажда се Грейс Бенет от компанията за премествания и релокации „Грейс под пара“. Обаждам се в отговор на запитване от негова страна.

Последва кратка пауза, а след това мъжки глас каза:

— Рос Камерън слуша.

Гласът я накара да потрепери. И сама не знаеше защо. Беше плътен, гърлен и дълбок. Като течен шоколад.

— Господин Камерън, благодаря ви, че приехте обаждането ми. Обаждам се във връзка със съобщението, което сте оставили на уебадреса ми.

— О, да. Попаднах на името на компанията ви в мрежата.

Компания. Тя притежаваше компания.

— Как бих могла да ви помогна, господин Камерън?

— Местя бизнеса си от Чикаго в Сиатъл. Аз съм вносител на вино. Става дума за шестмесечен проект, който обаче би могъл да продължи и повече. Смятате ли, че бихте могла да ми помогнете?

Грейс дълбоко пое въздух. Мили боже, не!

— Разбира се, че мога.

— Добре, в такъв случай…

— Господин Камерън?

— Да?

— Може ли да ви попитам какво точно написахте в търсачката?

— Да. — От другия край долетя гърления му смях. — „Помощ при преместване — отчаяна нужда“.

Грейс си отдъхна, придърпа един тефтер и се залови за работа. Това беше първият й клиент от плът и кръв и тя искаше да се представи както трябва.

— Господин Камерън, налага се да бъда напълно откровена с вас. Ако двамата с вас постигнем споразумение за съвместна работа, трябва да знаете, че ще бъдете първият ми клиент, свързал се с мен чрез интернет.

Последва дълго мълчание. Стомахът й тревожно се сви.

— Господин Камерън?

— Извинявайте — рече той. — Просто се питах дали няма да получа безплатен тостер, или някаква друга награда за това че съм пръв.

— Всъщност, наистина ще получите. Предлагаме напълно безплатна услуга, уреждаща всички формалности, свързани с промяната на адреса ви и необходимите за целта уведомления. — Идеята принадлежеше на Марша. — Искам обаче да ви информирам, че се занимавам с тази работа от години. Надявам се да прочетете някои от препоръките ми, включени в сайта.

— Вече го направих. И ми се ще да ви попитам наистина ли можете да ходите по вода, госпожо Бенет.

Пак този глас. Би могла да го слуша цял ден. Вместо това му отдели още половин час, през който си записа всичките му изисквания и тревоги и му предложи няколко различни начина за координиране на различните етапи на преместването му. В края на разговора с господин Камерън Грейс бе постигнала устно споразумение за съвместна работа и му бе изпратила по електронната поща предварителен договор. Усмихна се, когато долови облекчението, прокраднало се в гласа му след обещанието й, че лично ще се погрижи за всичко. Не беше предполагала, че ще изпита такова удовлетворение от мисълта, че е в състояние да помогне на някого и да го накара да забрави притесненията и страховете си. Когато затвори телефона, напрежението я бе напуснало. Стомахът й вече не се свиваше тревожно. Изпълни я увереност и оптимизъм.

Загледа се в монитора. След известно време се появи скрийнсейвърът. Опитът й щеше да се окаже успешен. Забрави за нервите и страховете си и се почувства уверена в себе си. Можеше да върши тази работа. Можеше да я върши добре.

Когато най-накрая стана от бюрото си, тя вече имаше двама потенциални клиенти и един, който бе обещал да й се обади допълнително. Имаше и такива, които търсеха безплатни съвети и помощ, но Грейс си наложи да устои на желанието си да им помогне. Марша я бе посъветвала да не отговаря на подобни запитвания. Ако го направеше, постепенно щеше да се лиши от клиентите, които бяха готови да си платят за дейностите, изредени в сайта: услуги по отношение на предстоящи пътувания, координиране и организиране на премествания, информационни и консултантски услуги.

Енергично се изправи и се отдалечи от бюрото, стиснала в ръка списък с неотложни задачи. Вече наистина беше в бизнеса. Тръгна към входната врата, но се поколеба. Поспря за миг пред огледалото в антрето и се усмихна на отражението си. Не забеляза нищо различно в образа си. Все още влачеше десетина излишни килограма, а прическата й бе излязла от мода поне преди пет години. Изражението на лицето й обаче я преобразяваше напълно.

— Тръгвай, момиче! — рече тя, приковала поглед в отражението се. Бързо се качи на горния етаж и се преоблече с чифт спортни черни панталони и бяла блуза. Твърде консервативно, ако не и малко старческа премяна. Май наистина ще трябва да мине на диета. Скоро при това.

А междувременно трябваше да свърши цял куп неща. Но най-напред смяташе да се обади на Стив. Изгаряше от нетърпение да сподели с него новините си. Странна работа. Новото й начинание все още не й изглеждаше напълно реално. Грейс знаеше, че то ще придобие смисъл и истински измерения едва след като го сподели със Стив.

Вдигна телефонната слушалка, но размисли и се отказа. Това беше новина, която би предпочела да му съобщи лично. Той сигурно бе потънал до шия в работа, зает с подготовката на предстоящото плаване, но Грейс щеше да му отнеме само няколко минутки. А довечера ще им разкаже — на него и на децата — цялата история с най-големи подробности.

Докато прибираше разни неща в чантата си Грейс си помисли, че от край време се обръщаше към Стив за одобрение на всяко свое действие — като се започне от подготовката на чаено парти за съпругите на офицерите и се стигне до училищните бележници на децата. Когато го нямаше, нещата около нея сякаш замираха в очакване на завръщането му. Задържаше всичко в себе си подобно на гмуркач, останал дълго под водата. И когато той се прибереше у дома, тя с облекчение изливаше пред него всичките си тревоги, страхове, притеснения, планове, радости. Изведнъж я озари прозрението, че бе изживяла целия си съзнателен живот в ритъма на неговите служебни задължения.

Може би новата й кариера сега щеше да й помогне да намери своя собствен баланс и да започне да диша и живее нормално по време на отсъствията му.

В навечерието на отплаването в хангара цареше трескава активност. Паркингите бяха претъпкани с огромни транспортни камиони и автобуси. Обстановката я накара да осъзнае с болезнена яснота факта, че Стив ще отплава съвсем скоро. О, колко щеше да й липсва! Ето това никога не се променяше. И не ставаше по-лесно с годините. Новият й проект обаче може би щеше да запълни времето й и току-виж убедил Стив, че в крайна сметка ще могат да си позволят да купят къщата на Марша.

Грейс продължи към кабинета на командира на въздушния отряд и мислите й се насочиха към децата. И те, също като нея, бяха свикнали с разделите със Стив, но въпреки това тъгуваха. Надяваше се, че и тримата се справят добре в училище. Близнаците бяха изключително заети през последната си година в гимназията, а Кати, въпреки всичките си притеснения, бе успяла да се сработи добре с новите си съученици. Беше се представила отлично на прослушването и сега разделяше времето си между уроците в училище, репетициите на духовия оркестър и уроците по музика. За разлика от Ема и Брайън, които обичаха спорта, Кати бе отдадена изцяло на книгите и музиката. Занимаваше се сериозно и вече свиреше втори водещ кларинет в училищната духова музика.

Грейс си помисли, че с изключение на предстоящото заминаване на Стив животът им беше добър. Всъщност, беше по-добър от всякога.

И въпреки това дълбоко в душата си усещаше неясна тревога. И тя не бе породена единствено от продължаващия им спор по отношение на къщата. Напоследък между двамата се усещаше необяснимо напрежение, а Грейс не разбираше къде се корени причината за него. От доста време насам си повтаряше, че трябва да поговори със Стив, но така и не повдигна въпроса. Основно, защото не знаеше как да го направи. Тревожното чувство, загнездило се в душата й, беше толкова неясно и безпочвено, че понякога й се струваше, че е само плод на въображението й.

Само дето не можеше да се избави от него нито за миг.

Паркира на паркинга за посетители и свали сенника, за да се погледне в огледалото. Непосредствено до нея спря миниван с цвят на тъмен патладжан и някой с все сила затръшна вратата му. Грейс си сложи ново червило и погледът й за миг бе привлечен от някакво движение зад нея. Обърна се и видя млад офицер, който минаваше зад колата. Паркингът бе претъпкан с народ, но нещо в непознатия младеж привлече вниманието й.

Обзе я странно чувство. Вярно, че го наблюдаваше от разстояние и го виждаше само в гръб, но момчето й се струваше толкова познато, че душата й се сви и ледени тръпки пробягаха по гръбнака й. Тесният ханш и широките рамене бяха типични за всички офицери от флота, но нещо в стойката и походката му не й даваха мира.

Преди обаче да успее да си даде сметка за какво точно става въпрос, той влезе в хангара и се скри от погледа й.