Сюзън Уигс
Офицерски съпруги (33)

16.

Любимите клиенти на Лорън бяха тези, които посещаваха груповото занятие по аеробика в четири и половина след обяд. Те гледаха на упражненията като на забавление, а не като на неприятно изживяване, сравнимо единствено с умъртвяването на болен зъб. Посещаваха всички занятия и не си позволяваха да отсъстват. Това бяха жените, на които Лорън се възхищаваше най-много. Надяваше се да заприлича на тях, когато остарее — здрави жени в добра кондиция, които се възприемат такива, каквито са. С всичките си качества и недостатъци.

Пусна албум на „Ю2“ и прибави още деветдесет секунди към обичайната серия. Жените приемаха добре практиката й всяка седмица да добавя по още няколко секунди към продължителността на упражненията. Вдигна поглед към огледалото и потърси с очи Ема Бенет. За пореден път отбеляза силната прилика между стройното младо момиче и Джош. Ема беше русо, по-младо копие на своя по-голям брат. Половин брат. И двамата имаха изразителни и напрегнати очи и хилядаватови усмивки, в състояние да осветят цяла стая.

Всъщност Ема не се усмихваше често напоследък, но Лорън не я познаваше достатъчно добре, за да си позволи да я попита каква е причината. Натисна копчето на дистанционното и забави ритъма за следващата серия упражнения.

— Как си, Патриша? — попита след края на занятието. — Не се претоварваш, нали?

— Изобщо. — Тя докосна корема си. — Чувствам се фантастично. Майка и две от сестрите ми вече пристигнаха, за да постоят при мен.

— Разбра ли какъв е полът на бебето?

— Още не съм. То все отказва да се обърне в нужната посока. Предполагам, че се стеснява от камерата.

Колкото и да харесваше Патриша, Лорън се улавяше, че изпитва болка, когато я наблюдава. Патриша просто грееше от щастие и цъфтеше с класическата хубост на всяка бременна жена. Лорън се опитваше да се пребори с болезнената завист, която изпитваше, но безуспешно. Толкова отчаяно копнееше за собствено дете, че понякога изпитваше физическа болка. Душата й се късаше всеки път щом видеше невръстно бебенце, усетеше сладкия му аромат, или го чуеше да гука щастливо.

Любовта й към Джош само подсили още повече ужасния й копнеж. На нея любовта винаги й действаше по този начин. Искаше дете от него и това й се струваше толкова естествено и неизбежно, колкото дишането.

Опитваше се да намери начин да сподели с него страховете си, но все й се струваше, че е твърдо рано за такива признания. Самонадеяно дори. В момента, в който заговореха за бебета, връзката им моментално щеше да премине на друго ниво и вероятно да се устреми към развитие, каквото тя все още не желаеше.

Реши, че ще е най-разумно да отбягва темата, която би могла лесно да ги раздели. Освен това един подобен разговор ще повдигне въпроси, на които тя нямаше отговори. Истината бе, че нямаше и най-малка представа защо не бе могла да зачене по време на брака с Джил. След смъртта му й се стори безсмислено да се среща с лекаря специалист по безплодието.

Лорън се зае да подреди студиото и да забърше огледалата докато изчаква курсистите да си тръгнат. Грейс и Ема бяха в приемната и Грейс попълваше чек с таксата им за следващия месец.

— Как си, Лорън? — попита я Грейс.

— Добре. Превъзходно. — Веселият й отговор прозвуча пресилено дори в собствените й уши. — Ами ти?

— Прекалено заета — отвърна Грейс. — В момента имам само трима клиенти, но те ми отварят работа като за пълен работен ден.

Ема подаде на Лорън график с посещенията си. Лорън написа името си, а също и датата и часа на занятието, за да може Ема да го представи в училище, където щяха да й го признаят като учебен час.

— Справяш се страхотно, Ема — рече й тя. — Ако продължаваш по този начин, в края на учебната година ще ти пиша шест плюс.

— Благодаря. — Ема се насочи към шкафчето си, за да смени обувките си.

— Извинявай, че е толкова дръпната — промърмори Грейс. — Напоследък е малко изнервена, но и аз не зная защо.

Лорън й се усмихна успокоително.

— Тя е на осемнадесет, а това означава, че изобщо не й е нужна причина.

— Може да се дължи на стреса от постоянното очакване, в което живее напоследък. Всеки ден очаква да получи отговор от колежите, в които е кандидатствала.

— Къде иска да учи?

— Това е най-странното в цялата история. Аз лично все още не зная и не съм сигурна, че и тя самата е на ясно. На всичкото отгоре отказва каквато и да било помощ от мен. Помоли ме единствено да попълня формулярите, които се изискват от родителите при кандидатстване в колеж. Доколкото зная, е изпратила документите си в Университета на Вашингтон, в Западния университет и в Гонзага.

Лорън бе силно заинтригувана от Ема Бенет и то не само защото беше сестра на Джош. Момичето, което посещаваше занятията й по аеробика четири пъти седмично, изобщо не приличаше на лъчезарното същество, което бе видяла за кратко в ресторанта „Кептънс Куотърс“. Усмихнатото момиче с дълга, златисторуса коса се бе превърнало в напрегната млада жена, която гледаше на света с предпазливи очи и старателно криеше мислите си.

Когато беше на възрастта на Ема, Лорън също бе опитвала различни самоличности. Но независимо как променяше косата и дрехите си, тя все си оставаше Дебеланата. Сега, докато наблюдаваше Ема, й се щеше да й каже, че човек не може да избяга от себе си. Само че Ема беше на осемнадесет и сигурно нямаше да й повярва. За момичетата на тази възраст може би беше по-добре да повярват, че могат да станат каквито си пожелаят, оставяйки миналото зад себе си като старите играчки от детството, забравени на дъното на някой стар шкаф. Ема все още не знаеше, че дори и да успееше да се абстрахира от тези неща, те си оставаха част от нея и важна съставка от личността, в която щеше да се превърне с годините.

Самата Лорън бе доказателство за това. Емоционалните травми от гимназията и колежа я бяха направили прекалено предпазлива. Боязлива дори. Твърде дълго бе живяла като Дебеланата и се бе научила да не очаква кой знае какво от живота. Като капак на всичко изгуби съпруга си твърде млада и този удар я научи да пази сърцето си и да отбягва искрените приятелства и вълнуващите връзки.

Тя изобщо не беше подготвена за Джош, който нахлу в живота й и буквално го обърна с краката нагоре. Накара я да си изгуби ума по него. Преди да срещне Джош, Лорън никога не бе изпитвала сладостната агония на страстната любов. Дори и с Джил. Първият й брак се опираше на искрената й привързаност на Джил, на взаимното уважение и общите им цели в живота. Но този брак по никакъв начин не я бе подготвил за плашещата и всепоглъщаща сила на истинската страст. Нито пък за мъчителната агония, предизвикана от убеждението, че двамата с Джош не биха могли да си изградят общо бъдеще без единият от тях да пожертва мечтите си.

— Добре ли си, Лорън? — попита Грейс.

— Разбира се — отвърна Лорън, изненадана от въпроса. — Защо питаш?

— Ами, като за начало, защото по време на цялото занятие тениската ти беше облечена наопаки — отвърна Грейс и се усмихна широко.

Лорън се огледа в огледалото зад бюрото. Грейс имаше право. Освен това бе твърде добре възпитана и не желаеше да спомене петното от кафе върху шортите, които Лорън бе измъкнала от панера с мръсното пране по-рано през деня.

Лорън само поклати глава.

— Предполагам, че съм твърде разсеяна напоследък. Твърде много проблеми занимават мислите ми.

— Искаш ли да поговориш за това? — попита Грейс.

Грейс беше такава жена. Специална. Умееше да предразполага хората, да ги привлича към себе си, да ги мотивира да излеят душата си.

— Всъщност, става дума за мъж…

— А! — възкликна Грейс. — Сериозно ли е?

— Не зная. И затова съм под такова напрежение. — Джош бе заминал на обучение във Фалън, Невада, и се очакваше да се върне по-късно днес. Лорън бе шокирана от факта, че той й липсва толкова много. Дори и едно толкова кратко отсъствие се превръщаше в мъчение за нея. Тогава как би могла да се надява, че ще се справи с продължаващото месеци наред плаване, на което той, рано или късно, щеше да замине?

Грейс се огледа в огледалото и се намръщи.

— Точно пък на мен хич не ми прилича да обсъждам дрехите на другите хора — отбеляза тя и подръпна надолу тениската си с цвят на тиква. — Освен това май трябва да последвам примера на Ема и да направя нещо с косата си.

Точно в този момент се появи и Ема. Нахлузи една бейзболна шапка на главата си и закопча ципа на раницата си.

— Не беше чак толкова трудно, мамо.

— Знам един страхотен салон за красота в Сиатъл — отбеляза Лорън. Отвори едно чекмедже и извади отвътре визитна картичка. — Ето телефонния им номер.

— Иванка от салона на Джийн Хуарез — прочете Грейс.

— Нейната специалност е тоталното преобразяване на клиентката — обясни Лорън. — Не че ти имаш нужда от нещо такова — побърза да добави веднага след това.

— О, имам, и още как! — възрази Грейс.

Лорън се поколеба за момент, след което бръкна отново в чекмеджето, извади една снимка и я подаде на Грейс.

— Не, аз бях тази, която се нуждаеше от тотална промяна.

— Коя е тази жена? — Грейс показа снимката на Ема, която само сви рамене в отговор.

— Така, мили мои, изглеждаше вашата инструкторка преди пет години.

Ема и Грейс отново се вторачиха в снимката. Лорън избухна в смях, зърнала изумените им изражения.

— Уха! — промърмори Ема.

— Изумена съм — подхвърли Грейс. — Тази Иванка, да не би да е хирург?

— Не е, но аз я смятам за магьосница. Страхотна е. След като свалих излишните килограми, тя ме посъветва да подстрижа косата си къса и да я боядисам червена. Запозна ме и с някои тънкости в гримирането, с което ме превърна в своя заклета почитателка.

— Лорън, впечатлена съм. Изобщо не предполагах. — Грейс й върна снимката, но задържа визитната картичка на Иванка.

— Не обичам да говоря за отслабването си в това студио — обясни Лорън. — Клиентите ми идват тук, за да поддържат силата и здравето си, а не за да отслабват.

— По дяволите! А пък аз все се надявах да отслабна.

— При теб може и да се получи. Дори съм готова да се обзаложа, че вече си поотслабнала. Има обаче жени, които са едри и винаги ще си останат такива, каквото и да правят. Не бих искала да им говоря за отслабване и да им създавам комплекси. Целта ми е те да са здрави и да се чувстват добре в собствената си кожа. — Лорън прибра снимката в чекмеджето. — Аз обаче не бях от този тип дебели момичета. Бях дебела поради други причини и излишните килограми започнаха да застрашават здравето ми.

— Мисля, че изглеждаш фантастично — обади се Ема. — Успяла си тотално да се преобразиш. — Премести раницата си от едното рамо на другото.

— Ние с теб май вече трябва да си вървим — рече Грейс и взе якето си от закачалката.

Докато я наблюдаваше, Лорън си помисли, че ще е добре, ако Грейс наистина отиде да се консултира с Иванка. Беше привлекателна жена, но не обръщаше достатъчно внимание на външния си вид.

Приближи се до вратата на студиото и обърна знака с работното време, за да покаже на клиентите, че вече е затворено. Някакво движение отвън привлече погледа й. Сърцето й започна бясно да блъска в гърдите й. Джош беше отвън на улицата и вървеше право към студиото.

Лорън се огледа като обезумяла. Вече бе твърде късно да пусне щорите и да се скрие. Твърде късно бе да обърне тениската си. Беше като хваната в капан.

Също като Грейс и Ема, които все още не подозираха нищо.