Шарлот Вейл Алън
Омагьосан живот (28)

28

Сара се усмихна на Хюи, който недоволно сумтеше, докато наместваше предпазния колан.

— Никога не съм харесвал тези предпазни мерки — каза той и закопча колана. — Зная, че се грижат за сигурността на пътниците, но се чувствам така, сякаш някой, когото не понасям, е преметнал ръка през рамото ми.

— Хюи, какво мислите за Матю?

— Не е лош човек — отвърна той и избърса лулата си с ръка, после се загледа през предното стъкло. — През последните двадесет години съм го виждал може би два пъти. Не одобрявам отношението му към Мати и брат му. Не че е лош по душа, просто Гидиън Силвестър го настрои против тях и от известно време насам горкият Матю непрекъснато се опитва да се поправи. Вие сте много добър шофьор — отбеляза той, — а Мати — най-лошият. Когато кара, стомахът ми се свива от притеснение. Никой не беше по-щастлив от мен, когато се отказа от шофирането и прехвърли работата на Карл. Беше много нетърпелива. Ругаеше всички останали на платното. Да се возя в една кола с нея беше истински тест за чувствата ми.

— Тя смяташе ли се за добър шофьор?

— О, естествено. А аз никога не съм се интересувал от коли. Разбира се, имам автомобил, но предпочитам да ходя пеша. Ако видя кола в отсрещното платно, предпочитам да отбия встрани, и да й направя път да мине. Аз съм типичен нервен шофьор. Мисля си, че всички останали са на път да се пребият с колите си и че ще ме отнесат със себе си. Побърквам всичките колеги по шосето, като карам с четиридесет и пет километра в час и преча на шоуто.

— Смятам да ви отведа на острова напълно невидим, така че се успокойте.

— Добре, това напълно ме устройва. Никога не съм бил на острова. Много ми е интересно най-после да видя къщата. Представям си я като Къщата на духовете, тъмна и в готически стил.

— Нищо подобно. Много светла и просторна е. Само долният етаж е по-мрачен. А студиото на Мати на тавана е страхотно!

— Започна ли отново да рисува?

— Да, работи върху портрета ми.

— Трябваше да се досетя! — Отново я погледна. — Това е много окуражаващо.

— И аз така мисля. Силно съм развълнувана.

— Интересно, защо не ми спомена, че отново работи?

— Кога говорихте с нея за последен път?

— О, преди повече от месец. И двамата сме се превърнали в нощни птици. Обикновено ми позвънява към два-три часа посред нощ и приказваме по половин-един час. Но напоследък не се е обаждала. Когато снощи се свързахте с мен, се притесних да не се е разболяла. Не е в стила й да мълчи толкова дълго време.

— Може би причината е в това, че двете водим доста продължителни разговори нощно време. Не се досещах, че ми разказва живота си с определена цел — да напиша книга за нея.

— Честно казано, тя не би проронила и дума пред вас, ако ви нямаше доверие. През първите месеци, когато постъпихте на работа при нея, говорехме доста за вас. По гласа й разбирах колко много ви харесва.

— Чувствата са взаимни. Моля ви, кажете ми, ако искате да спра някъде.

— Добре.

— Освен това можете да пушите. Нямам нищо против.

— Благодаря. Ще се възползвам от позволението ви.

* * *

Докато чакаха ферибота, Хюи гледаше във водата.

— Това е един вид приключение за мен, госпожице Холи. Надявам се, че наистина знаете какво правите.

— Хюи, Мати ще се развълнува, като ви види. Може и да не одобри това, което съм направила, но след като ми покрещи малко, ще се успокои.

Той се изкикоти.

— Точно в стила на моята Мати. Имате ли някакъв план, за който трябва да знам?

— Говорих с Матю. Двамата с Гиди ще дойдат през уикенда, за да ни подкрепят. Друго няма. Моят единствен план е да ви отведа на острова.

— Добре ли обмислихте това? Тя може да ви накара да се върнете в града с плуване.

— Шегувате ли се? Разбира се, че знам. Рискувам живота си за това. Но не вярвам, че ще се стигне до там. Но ако посегне към пушката, ще се скрия зад вас.

— Дали няма да се ядоса, като ме види в тези дрехи и да ме обвини, че се обличам като стар дървар?

— Напротив, изглеждате чудесно. Ето, фериботът пристига.

Трябваше да почакат половин час, докато колите бъдат натоварени. Хюи отново каза:

— Като приключение. Обичам водата. Въпреки това никога не съм я рисувал. Много е трудно. А Карл можеше. Мати пази някои от скиците му. Трябва да я помолите да ги покаже някой ден.

— Ще я помоля. Може би ще успеем да го накараме да започне да рисува отново.

— Не зная — замислено каза той. — Но няма да бъде зле. Ще ви кажа, че съм доста нервен, госпожице.

— Аз също. Но съм сигурна, че ще се справим чудесно.

— Ако не се справим, ще се наложи да се доберем до сушата с кучешко плуване.

* * *

Както обикновено Мати седеше на верандата, вперила очи в брега. Сутринта няколко момчета бяха открили това място и явно бяха решили, че са попаднали в рая. Опряха велосипедите си на дърветата и се втурнаха с викове към водата. Тя дълго се забавлява да ги наблюдава, но когато започнаха да замърсяват плажната ивица с кутии от безалкохолни напитки и хартии, изпрати Карл да ги изгони. Той ги беше принудил да приберат и последната хартийка от пясъка. Те сякаш се канеха да протестират, но разумно се отказаха от намерението си. След като почистиха плажа, тихо се оттеглиха.

Карл се върна при Мати и застана до стълбите пред верандата.

— Има ли нещо друго за правене?

— Да, скъпи, бих искала да обядваш с мен днес.

Той сведе поглед, после вдигна очи към нея.

— Добре, Мати. Сега ще поразчистя наоколо.

— Карл, скъпи — спря го тя, — знам, че предпочиташ да се занимаваш с мравките, но имам нужда от компанията ти.

Младият мъж се усмихна и отвърна:

— Мисля, че ще го понеса.

После тръгна към апартамента си, за да си вземе душ и да се преоблече.

Мати отиде в кухнята и поръча на Бони да сложи прибори за двама на масата.

— Ами за вечеря? — попита готвачката. — Колко?

— Отново два.

— Сара се връща, а?

— Холи — поправи я Мати. — Не понасям името Сара. Благодаря на Бога, че това не е истинското й име. Представяш ли си да живееш с такова име цял живот? Тъй че помъчи се да я наричаш Холи. Не че това име много ми харесва, но е за предпочитане пред Сара или пред Пру. Можеш ли да повярваш, че това е истинското й име?

— Пру! — направи гримаса Бони.

— Точно така — отвърна тя и излезе навън.

* * *

Когато Карл дойде на обяд, влажната му коса беше сресана назад, носеше бяла риза, която подчертаваше тена на лицето му.

— Много любезно от твоя страна — каза Мати, докато той й поднасяше стола.

— Не е толкова лошо, колкото да чистиш мравки.

Бони влезе. Носеше голяма купа с гаспачо, гарнирано със зелен лук.

— Ако не искате да го ядете, няма да се обидя — отбеляза готвачката.

— Аз се отказвам — засмя се Карл и се загледа в студената супа, сякаш очакваше някоя малка рибка да изскочи на повърхността.

— Запали си цигара — предложи Мати, като на свой ред остави своята лъжица и извади пакета с цигарите.

Той й поднесе огънче, после запали и своята цигара.

— Съжалявам, Мати. Не зная какво ми става, но започвам да си въобразявам, че в храната има всякакви противни гадинки.

— Сигурно ти е много трудно. Ще ти олекне, като ти кажа, че помолих Бони да приготви няколко сандвича с пилешко месо. И пържени картофи. С кетчуп.

— Благодаря — кимна младият мъж и облекчено отпусна рамене.

Тя натисна звънеца до стола й. Бони се появи и безмълвно изнесе супата. След пет минути се върна със сандвичите и пържените картофи.

— Подкрепи се, скъпи — настоя старата жена. — Знам, че си гладен.

Той загаси цигарата, сложи в чинията си сандвичи и картофи и започна да се храни. Доволна, че Карл вече е добре, тя каза:

— Искам да направиш нещо за мен, скъпи.

Той натопи едно картофче в кетчупа.

— Какво?

— Холи е много упорита по въпроса за книгата.

— Така ли?

— Изглежда, сме си разменили целите. Аз искам да напише книгата, а тя отказва.

— Не се шегувай!

— Целият маскарад си губи смисъла, ако Холи не се съгласи.

— И аз така мисля — кимна той. — И искаш да се опитам да я уговоря, нали?

— Нещо такова. Ти наистина имаш известно влияние върху нея.

Карл преглътна и заяви:

— Колкото и да те обичам, Мати, трябва да ти кажа, че съм съгласен със Сара, или Холи, или както и да се нарича тя.

— Защо? — сухо попита старата жена.

— Не ми се сърди. Тя има няколко много добри довода. Наистина ще се чувства отвратително да стои тук в очакване на смъртта ти, за да може да публикува книгата си. Господи! Искам да кажа, че ако е способна да направи такова нещо, изобщо не бих я погледнал повече. Можеш ли да ми обясниш защо не разобличиш стария подлец сега? Така ще настъпи твоят час! На твое място бих постъпил точно така.

— Не желая — напомни му тя.

— Зная! — усмихна се той. — Няма значение, скъпа, идеята ти не ми допада. И нямам намерение да уговарям Сара, т.е. Холи да отстъпи. Ако успееш да я накараш да промени мнението си, добре. Проблемът е между вас двете. Аз бих я посъветвал да си обуе маратонките и смело да те прегази.

Лицето на Мати помръкна. Тя дръпна от цигарата си и каза:

— Много съм разочарована. Бях сигурна, че ще искаш да ми помогнеш.

— Мати, бих направил всичко за теб, освен това. Не мога да използвам жената, която обичам, за да правя услуга на друга жена, която също обичам. Подло е. Освен това ти грешиш. Защо сама не разкажеш всичко на хората?

Тя не отговори, само продължи да го гледа втренчено.

— Хайде, Мати. Знаеше, че няма да се съглася на такова нещо. Защо се опита да ме накараш?

Раменете й леко се повдигнаха, после отново се отпуснаха.

— Слушай — продължи Карл. — Зная, че си разочарована от мен, но ако се бях съгласил, щеше да бъдеш още по-разочарована. И ти го знаеш.

Мати тихо въздъхна:

— Сигурно си прав.

— Вземи си картофи — поднесе й чинията той. — Много са вкусни.

Тя отново въздъхна, взе един картоф и каза:

— Подай ми проклетия кетчуп!

 

 

След обяда Карл се качи в апартамента над гаража, за да подремне малко. Мати се отправи към спалнята си, чудейки се дали да не се опита да поспи. Накрая реши, че е уморена, и си легна.

В четири и половина стана и излезе на верандата. Седна и отново впери поглед в брега, очаквайки завръщането на Сара. Без съмнение беше победила младата жена, но беше задържала в резерв още един-два коза.

 

 

Карл прегърна стария човек с думите:

— Съвсем не те очаквахме! — Обърна се към Сара. — Имаш голям коз, скъпа. Нямам търпение да видя какво ще се случи!

— Изглеждаш много добре, Карл — намеси се Хюи.

— Ти също, чичо Хю. Божичко! Не мога да повярвам!

Вече на задната седалка на колата, Сара попита:

— Наистина ли сте чичо на Карл?

— Почетен, скъпа — намигна й той. — Но ми харесва да ме нарича така. Нямам търпение да видя къщата. Също и Мати, разбира се. Но за къщата слушам от петдесет години.

— Божичко, чичо Хю, как успя Сара, искам да кажа Холи, да те уговори да направиш това?

— Не знам — отвърна той и се огледа наоколо. — Какво прелестно място! Чудесни стари къщи. Боже мой! Вижте онази там! Сякаш ухае на домашно печен хляб. Не съм виждал такива постройки от детските си години.

 

 

Мати чу шума от приближаващата се кола. Вратата се отвори и отвътре изскочи Холи. Младата жена й махна, а Карл отвори вратата на Хюи. Мати го изгледа учудено, после скочи.

— О-о! — Карл прегърна Холи, а възрастният мъж се запъти към къщата.

Мати не можеше да продума от изненада.

— Здравей, Мати — каза той, когато се приближи към стълбите. — Какво ще кажеш, а?

— Побъркан стар глупак! — извика тя и се втурна надолу. — Искаш да получа сърдечен удар ли?

— О, не. Никога не бих поискал такова нещо — отвърна Хюи, сложи ръце на раменете й и започна да проучва лицето й.

— Хюи, за бога! — Не можа да остане сериозна. Прегърна го, звънко се засмя и отбеляза: — Това трябва наистина да си ти. Миришеш на оня приятен тютюн за лула.

— Ти също миришеш чудесно.

Старата жена се отдръпна от него и заканително размаха пръст към Холи и Карл.

— Не мислете, че ще ви се размине. Няма да се измъкнете така. — Не се сдържа и се засмя. — Само защото ми е приятно, не означава, че одобрявам постъпката ти, Холи Кид!

— Не, госпожо — отвърна тя. — Десет удара с камшик след вечеря, става ли?

— Я се разкарайте и двамата! Не виждате ли, че имам гост? — Хвана Хюи под ръка. — Искаш ли да разгледаш къщата, скъпи?

— Да.

Тръгнаха по стълбите.

— Ще останеш ли? — попита Мати.

— Бих могъл, ако това не те притеснява.

— Ти си побъркан стар глупак! Да се оставиш на една дама с хубавичко личице да те предума!

— И без това мислех да дойда при теб. Тя просто ме накара да побързам, това е всичко.

Мати отвори входната врата и го пропусна пред себе си. После, докато Хюи се оглеждаше наоколо, отиде в кухнята и каза:

— Бони, приготви масата за трима.

Върна се при Хюи.

— Ела горе. Искам да ти покажа върху какво работя в момента.

— Това място е прекрасно. Върнала си се към работата, така ли?

— Време беше, не мислиш ли?

— Мисля. Знаеш ли, Мати, дълго мислих и смятам, че госпожица Холи е права. Време е да накараш хората да разберат истината за Гидиън Силвестър.

Тя спря и го погледна.

— Кълна се в Бога, че ще убия тази жена!

Той се изкикоти и леко я целуна.

— Е, не започвай да удряш с юмрук по чекмеджетата. Знаеш чие време е настъпило.

— Не желая пресата да се нахвърли отгоре ми като лешояд на мърша!

Хюи отново я целуна.

— Единственият човек тук, който се кани да се нахвърли отгоре ти, съм аз.

— Мръсник! — засмя се Мати.

— Покажи ми работата си — каза той. — Откъде да мина?

— Оттук.

Докато вървяха, Хюи поглеждаше през отворените врати.

— Знаеш ли, Хюи — след кратко мълчание каза тя. — Наистина ще трябва да си поръчаме моден каталог и да ти купим нови дрехи.

— Така ли мислиш?

— Може би няколко нови ризи и нови джинси.

— Никакви костюми?

— Защо ти са нови костюми?

— За срещите с журналистите.

— Да вървят по дяволите! — Мати спря пред вратата на ателието си. — Няма повече да коментирам този въпрос.

— Чудесно. Просто чудесно! — Хюи нетърпеливо огледа студиото. Забеляза статива и бързо тръгна към него.

— Хюи? Мислиш ли, че ще можеш да работиш тук?

— Не виждам причина да не мога. Осветлението е добро. А и ти си до мен.

— Божичко! Дано не е някакъв сън, иначе ще бъда много разочарована.

— Ако сънуваш, Мати, значи се намирам в голямо затруднение. Защото това означава, че аз също сънувам. Сънувам, че съм пристигнал с ферибота на този остров. Сънувал съм го половин век. Много съм доволен от това, което съм направил. Толкова време мина, че се страхувах, да не би да съм останал без нищо. Радвам се, че всичко все още е тук.

 

 

Холи и Карл седяха в плетените кресла в апартамента над гаража.

— Ще го направи — каза тя. — Зная, че ще го направи. Особено след като Гиди и Матю ни подкрепят.

— Ти си страхотна женска.

— Моля те, не ме наричай така!

— Жена. Така добре ли е?

— Да, благодаря ти.

Карл преметна крак през страничната облегалка и започна ритмично да го поклаща.

— Някой от близките дни ще трябва да поискам малко хартия и въглен от Мати. Искам да ти направя няколко скици.

— В някой от близките дни двамата с теб ще започнем да спим заедно цяла нощ.

— Не бъди прекалено голяма оптимистка. Нека започнем с един час. Какво ще кажеш?

— Ще се примиря и с това.

— Ще трябва, скъпа моя.

— Много съм щастлива.

— Аз също — усмихна се Карл.