Джейн Ан Кренц
Черно и бяло (1)

Пролог
Шест месеца по-рано…

Тя се приближаваше към него, принцеса-воин, изпълнена с желание за мъст. Носеше черен делови костюм и обувки с високи токчета. Тъмната й коса бе вдигната на строг кок. Шалчето на врата й подхождаше на яркия пламък в синьо-зелените й очи. Издокараните в бели сака сервитьори я поглеждаха и бързо се отдръпваха от пътя й. Тя мина решително през лабиринта от маси с ленени покривки и кристални чаши върху тях. Погледът й не се отклони от целта си дори за миг.

Членовете на деловите среди в Сиатъл усетиха, че предстои беда, или поне пикантна клюка. В официалната трапезария на клуба се възцари тишина.

Седнал удобно на коженото канапе, Джак я наблюдаваше как се приближава.

— Ох, мамка му! — тихичко изстена той.

Очевидно бе прекалено късно за молитви.

Яростта, която изкривяваше интелигентното лице на Елизабет Кабът, му показа, че е загубил. Тя бе разбрала всичко тази сутрин, а случилото се между тях снощи явно вече беше без значение.

Джак реши да прояви стоицизъм и примерно зачака неизбежното.

Елизабет почти бе стигнала до него и той знаеше, че е обречен. Но в последния миг това, което проблесна пред очите му, не бе целият му живот, а споменът за миналата нощ. Той си припомни сладкото, страстно очакване и трескавото желание, което ги бе обзело. За съжаление това бе единственото, което споделиха. Невероятната му възбуда го изненада, може би защото през изминалия месец се бе мъчил да я потисне. Но накрая тя бе помела самоконтрола му и опита, който мъж на неговата възраст би трябвало да притежава. Джак осъзна грешките си. Според Елизабет човек не трябваше да се преструва, че получава оргазъм.

Но снощи тя се държа много мило. Невероятно любезно, сякаш само тя бе виновна, че не е получила оргазъм. Всъщност Елизабет не изглеждаше изненадана, сякаш не бе очаквала нищо повече от интимността им и следователно не бе разочарована. Джак й се извини и се закле да поправи грешката си веднага щом това стане физически възможно. Но тя му обясни, че трябва да се прибере у дома. Спомена, че имала делова среща рано сутринта, за която трябвало да се приготви.

Той неохотно я закара до готическото недоразумение, което тя наричаше „дом“, а когато я целуна пред вратата се убеди, че ще получи втори шанс. Следващия път щеше да се справи.

Но сега разбра, че следващ път няма да има.

Елизабет застана до сепарето. Тялото й трепереше от страст, каквато определено й липсваше снощи.

— Мръсно, двулично, коварно копеле! — процеди тя през зъби. — Какво те накара да мислиш, че ще се отървеш безнаказано, Джак Феърфакс?

— Не се стеснявай, Елизабет. Кажи ми какво точно мислиш за мен.

— Наистина ли вярваше, че няма да разбера кой си? Мислиш ли, че можеш да се отнасяш с мен като с гъба? Да ме държиш на тъмно и да ме храниш с тор?

Знаеше, че не може да се защити, но все пак трябваше да опита.

— Никога не съм те лъгал.

— Да, бе! Никога не си ми казвал истината. Нито веднъж през последния месец дори не намекна, че ти си копелето, което осъществи поглъщането на „Галоуей“.

— Това е делова сделка, сключена преди две години и няма нищо общо с нас.

— Има много общо и ти го знаеш. Затова ме излъга.

Въпреки безнадеждната ситуация, или пък точно заради нея Джак започна да се ядосва.

— Не съм виновен, че никога не е ставало дума за „Галоуей“. Никога не си ме питала за това.

— Защо да те питам? — извика тя. — Не предполагах, че си замесен в това.

— Не си работила в „Галоуей“. Не знаех, че имаш връзка с компанията — възрази той.

— Няма значение. Не разбираш ля? Поглъщането на компанията бе най-безмилостното и ужасно нещо, което някога съм виждала в бизнеса. Фактът, че ти си бил наемникът, унищожил компанията, ми показва ясно какъв боклук си.

— Елизабет…

— Много хора пострадаха от тази сделка — прекъсна го тя, като стисна силно дръжката на елегантната си чанта. — И то доста лошо. Не работя с хора като теб.

Джак забеляза оберкелнера Хюго, който притеснено стоеше наблизо и не можеше да реши как да предотврати предстоящата сцена. Сервитьорът, който вървеше към масата с кана вода с лед, застина на няколко метра от тях. Всички в трапезарията вече слушаха внимателно, но Елизабет не забелязваше присъстващите.

Джак почувства странно вълнение, макар че се намираше в ужасно положение. Никога не бе предполагал, че Елизабет е способна на такова избухване. През изминалия месец му се бе сторила толкова спокойна и хладнокръвна.

— Мисля, че е по-разумно да се успокоиш — тихо каза той.

— Има ли причина да го правя?

— Две. Първо, имаме публика. Номер две: когато най-после се успокоиш, ще съжаляваш за тази сцена повече и от мен.

Елизабет му се усмихна с ледено презрение и той се изненада, че не вижда ледени висулки в косата й. Тя махна небрежно с ръка и Джак прие жеста й за лош знак.

— Не ми пука за публиката — отвърна му с висок глас, който вероятно бе чут и в кухнята. — Според мен на всички тук правя услуга, като им съобщавам, че си лъжливо копеле. Със сигурност няма да съжалявам за сцената.

— Ще съжаляваш, когато най-после си спомниш, че имаме подписан и подпечатан договор за „Ескалибур“. Независимо дали това ти харесва или не, ние с теб сме свързани.

Елизабет примигна. Джак забеляза изненадата й. Разгорещена от ярост, очевидно бе забравила за договора, който подписаха вчера сутринта.

Тя реагира светкавично:

— Ще се свържа с адвокатите на фонда веднага щом се прибера в офиса. Смятай договора ни за анулиран от днес.

— Не си прави труда да блъфираш. Не можеш да се измъкнеш от сделката само защото си решила, че съм гадно копеле. Подписа проклетия договор и ще те накарам да изпълниш задълженията си по него.

— Ще видим.

Джак сви рамене.

— Ако искаш и двамата да си губим времето в съда през следващите десет-дванайсет месеца, действай. Но ще се боря и накрая ще спечеля. И двамата го знаем.

Елизабет беше в капан и той бе убеден, че е прекалено умна, за да не го осъзнае.

Последва кратък напрегнат момент, докато Джак я наблюдаваше как осъзнава, че той е спечелил.

На лицето й се изписа безпомощна ярост.

— Ще си платиш за това, Джак Феърфакс — извика тя, като се протегна и грабна каната с вода от застиналия келнер. — Кълна се, че рано или късно ще ти платя за това, което направи.

С тези думи тя плисна водата върху Джак. Той дори не се опита да се наведе. Единственото убежище бе под масата, а да се скрие там му се стори по-унизително, отколкото да остане на мястото си.

Ледената вода възпламени гнева, който се опитваше да овладее. Той погледна Елизабет, която стоеше вторачена в него с шокирани и ужасени очи. Очевидно тъкмо започваше да осъзнава, че се бе направила на абсолютна глупачка.

— Това не е само заради „Галоуей“, нали? — меко попита той. — Става дума за снощи.

Елизабет стисна чантата си и отстъпи назад, сякаш Джак я бе ударил.

— Не смей да говориш за миналата нощ. Това няма нищо общо.

— Разбира се, че има — отвърна той и изтръска кубчетата лед от сакото си. — Поемам пълната отговорност. Това се очаква от един джентълмен, нали?

Тя си пое дълбоко дъх.

— Не се опитвай да сведеш това до секс. Случилото се снощи е най-маловажният аспект от тази история. Всъщност случилото се снощи бе толкова незначително, че дори не се брои.

Миналата нощ не означаваше нищо за нея.

Джак окончателно загуби самообладание. Стисна яростно ръба на масата. Надигна се заплашително, без да обръща внимание на факта, че от косата му капеше ледена вода. После се усмихна на Елизабет.

— В своя защита — започна той с пресилена любезност — трябва да кажа, че не предполагах, че си имам работа с истинската Ледена принцеса. Трябваше да ме предупредиш, че имаш известни проблеми в това отношение. Кой знае? Може би с малко повече усилия и време щях да успея да те разтопя.

Щом изрече тези думи, Джак съжали за тях. Те увиснаха във въздуха над масата като зловещи ледени висулки, които никога нямаше да се разтопят.

Елизабет отстъпи още малко назад. По лицето й се разля червенина, а очите й се присвиха.

— Ти наистина си гадно копеле — изрече тя с равен и прекалено спокоен глас. — Не те интересуват последиците от превземането на „Галоуей“, нали?

Джак прокара ръка през косата си.

— Не, не ме интересуват. Бизнесът си е бизнес. Не вярвам, че в него трябва да се влагат чувства.

— Разбирам — отвърна Елизабет. — Аз се отнасям по същия начин към случилото се снощи.

Тя се обърна и излезе от ресторанта, без да погледне назад.

Джак не свали очи от нея, докато тя не изчезна през вратата.

Предчувствието, че наближава нещо лошо, което бе изпитал, докато Елизабет вървеше към него, се засили. Той знаеше, че вероятно и тя изпитваше същото.

И двамата знаеха истината.

Тя можеше да забрави за случилото се помежду им снощи, но не можеше да се освободи от договора, който бяха подписали. За добро или за лошо, в богатство или бедност, той ги свързваше по-здраво от църковен брак.