Шарлот Вейл Алън
Омагьосан живот (13)

13

Сара не успя да се концентрира върху романа на Хамет. Не я сдържаше на едно място. Излезе от стаята си с намерение да открие Мати и да си побъбри с нея, но тя беше излязла на разходка. Краката й сякаш сами я отведоха до гаража. Надникна в мрачното, почти празно помещение. Отнякъде се носеше музика.

Сара изкачи стъпалата до апартамента над гаража и почука на вратата.

Карл отвори и каза:

— Влизай. Знаех, че ще наминеш насам.

— Какво те накара да си го помислиш? — попита тя. Погледът й отново попадна върху неоправеното легло в спалнята.

— Не сме довършили работата си. Нещо за пиене?

— Не, благодаря.

Той намали касетофона и й посочи едно от огромните плетени кресла. Седна в отсрещното кресло и се втренчи в нея.

— Вече си се отказала от гримирането, а?

— Нямам време и търпение да се занимавам с това всеки ден.

Карл запали цигара, хвърли кибритената кутия на масата и прехвърли крак през страничната облегалка на креслото.

— Е, какво става?

— Нищо.

— Да не си се отегчила?

— Ни най-малко — отвърна Сара. Странно, че този спокоен и привлекателен мъж беше същият човек, който прекарваше вечерите си в непрекъснати обиколки из имението. — Снощи те видях — подхвърли. — Струва ми се, че имаш проблеми със съня.

— Какво правеше ти?

— Отидох да видя Мати, после случайно погледнах през прозореца.

— Да видиш Мати ли? За какво?

— Да разбера дали има нужда от компания. Знам, че много от нощите си прекарва на балкона.

— И какво правиш? Седиш заедно с нея?

— Какво лошо има в това?

— Не съм казал, че има нещо лошо. Само попитах дали това правиш, Сара.

— Всъщност да. Разговаряме. Или по-скоро тя говори, а аз слушам.

— Не смяташ ли, че това не влиза в задълженията ти?

— Не. Обичам да я слушам как разказва за неща, които са се случили толкова отдавна.

— Обзалагам се, че е така.

— Заяждаш ли се?

— Не, просто констатирам.

— А ти не се ли отегчаваш?

— Животът ми тук напълно ме задоволява — някак извинително каза той. — Ако не беше така, нямаше да остана при нея двадесет и две години.

Сара кимна и се облегна назад. Огледа Карл. Беше едър, мускулест мъж с широки гърди и силни рамене. Ръцете му бяха почернели само до лактите — като на работник, а край очите му имаше ситни бръчици. Изглеждаше на повече от четиридесет и четири години — отчасти заради прошарената коса, отчасти заради твърдата линия на устните и постоянната скептичност в погледа му.

— Е? — попита той, улови падащата от цигарата пепел в широката си длан и я изтърси в пепелника.

— Какво?

— Свърши ли с търсенето на признаци на лудост?

— Не правех това.

— А какво тогава?

— Просто те гледах. Наистина изглеждаш добре. — Почувства, че цялата пламва. Каква глупачка беше да говори така!

— Ти също не изглеждаш зле — отвърна Карл и заклати крак напред-назад.

Заприлича й на навита на спирала кобра, готова всеки момент да се хвърли върху жертвата си.

— Аз съм безлична — каза тя. — Недей да ме ласкаеш.

— Никога не казвам нещо, ако наистина не го мисля. Освен това не си безлична. Човек със зелени очи като твоите не може да бъде безличен. Ако не носиш тези отвратителни размъкнати дрехи, всеки би могъл да види, че имаш прекрасен задник и страхотен бюст.

— Нямаш проблеми с подбора на изразите — отвърна тя. Въпреки това думите му я зарадваха.

— Обзалагам се, че си размислила върху това, което ти казах преди.

— Върху кое по-точно? — дяволито запита тя, макар че добре знаеше какво точно има предвид.

— След като си отиде, легнах и започнах да си представям, че свалям дрехите ти една по една. Удоволствието беше голямо.

— Не оставяй фантазията ти да се развихря прекалено много. Навремето не бях лоша, но сега тялото ми е започнало да се отпуска.

— И ти нямаш проблем с думите. — Карл се усмихна, наклони се напред и загаси цигарата си. — Знаеш, че говориш с човек, който залага на късмета повече, отколкото на сигурната печалба, нали?

— Изглеждаш ми напълно подходящ за мен. Между другото, откъде знаеш, че държа всички козове в ръцете си?

— Не зная, но си мисля, че имаш най-малко един коз повече от мен.

— Наистина ли се мислиш за луд, Карл?

— Имам документи, с които мога да го докажа, скъпа. Подпечатани и подписани от самия Чичо Сам.

— Искаш ли да ти кажа нещо?

— Какво?

— Ти си поне петдесет процента по-нормален от бившия ми съпруг, а във всичките му документи се казва, че е свястно момче без никакви проблеми. Това, което спомена за него при предишния ни разговор, беше абсолютно вярно. Непрекъснато искаше ядене и секс и ако не получеше едното или и двете, започваше да ми разправя каква нещастница съм и как непременно ще се проваля. Това правеше чудеса със самочувствието ми. Ти не се преструваш на такъв, какъвто не си. Намирам това за освежително.

— Мисля, че си едно от онези пиленца, които се спасяват, флиртувайки с неща, за които знаят, че няма да могат да понесат.

— Аз не флиртувам с нищо. Наистина се интересувам от теб.

— Така. Като от муха, забодена на върха на карфица.

— Ужасно! Не те възприемам като опитен екземпляр.

— Не, разбира се! Сигурно си мислиш, че е напълно нормално да погледнеш през прозореца далеч след полунощ и да видиш някой да прави поредната си обиколка из градината.

— Стана ми мъчно.

— Върви по дяволите с твоето съжаление! Никой няма нужда от него!

— Страхувам се някой да ме види без дрехите ми — каза Сара и отмести поглед встрани. — Това също е тъжно.

— Глупости! — измърмори Карл. — Да не би да си довлякла задника си дотук, за да търсиш съчувствие?

— Не ме обиждай — спокойно отвърна. — Зная, че не мислиш това, което казваш. Току-що спомена, че съм била обект на фантазиите ти. Думите ти ме накараха да се почувствам истински щастлива. Надявах се, че ще мислиш за мен — призна тя и с мъка преглътна.

— О, така ли? — Той се поизправи, свали крака си от облегалката на креслото и внимателно я погледна. — Какво е това? Един вид терапия ли?

— Не, благодаря, достатъчно такива случаи съм имала. Заболява ме главата от тях. Мислех си, че ще си поприказваме, ще се опознаем по-добре, а само стоим и се дразним.

— Защо си мислиш, че можеш да водиш разумен разговор с мен? Всеки глупак би разбрал, че са минали години, откакто за последен път съм си чуруликал с представителки на другия пол.

— Затова ли те дразня толкова?

— Исусе! Не разбра ли? Всички, освен Мати ме дразнят. Бони е толкова безгрижно весела, че ми иде да й забия един юмрук под брадата. Глория е умна поне дотолкова, че да разбере, че съм психо, и има добрината да стои далеч. Само ти идваш тук и се фръцкаш насам-натам, без дори да знаеш какво искаш. Стоя настрана точно заради хора като теб. Мислиш ли, че ме е грижа за твоето честолюбие? Ако търсиш някой, който да ти каже, че не остаряваш, не си попаднала на човека. Остаряваш, скъпа. Всички остаряваме. Голяма работа! Медал ли искаш? Имам пълно чекмедже с медали. Вземи, който ти хареса, и си го окачи. Какво не е наред при теб?

— Очевидно всичко — отвърна му объркано. Стана и се насочи към вратата.

— О, чудесно! Когато стане напечено, най-доброто спасение е бягството!

— Не искаш ли точно това? Да се махна?

— Хич не ме е грижа какво правиш — въздъхна той и се отпусна в креслото. — Но едно нещо е сигурно. Ако си мислиш, че ще започна да ти свалям звезди от небето, само защото нямаш куража да признаеш честно защо си тук, значи си по-луда и от мен. Искаш да получиш нещо? Чудесно! Аз съм твърдо „за“! Искаш да играеш игрички? Не, благодаря. Върви по дяволите!

— Как трябва да отговоря на това? — объркано попита Сара.

— Свали си дрехите и покажи това, което криеш под тях. Добър съм в тази работа единствено във фантазиите си — уморено отвърна Карл.

— Нали не мислиш наистина, че ще го направя?

— Защо не? А може би искаш аз първо да сваля моите?

— Да. — Двамата се спогледаха шокирани. — Нямам намерение да ти позволя да се отнасяш с мен така, сякаш ми правиш услуга. Свали си дрехите и аз също ще го направя.

Няколко секунди той мълчаливо я гледа, после започна да се смее.

— Спечели! — каза и започна да се съблича.

— Божичко! — прошепна Сара. Пръстите й се заеха с копчетата на панталоните й. Инстинктивно беше избрала най-безопасния вариант.

Дори и без панталони щеше да е достатъчно защитена от бикините и блузата си. Умишлено се бавеше. Тъкмо беше събула сандалите си, когато Карл свали и последната си дреха. Стоеше пред нея гол, с ръце на бедрата. Тя хвърли плах поглед към него и веднага отмести очи встрани. Имаше чувството, че е на път да се самоубие.

— Пиленце — нежно каза той, приближи до нея, хвана края на блузата й и я измъкна над главата й. — До известна степен е забавно. — Пръстите му докоснаха гърба й, докато разкопчаваше сутиена й. — Сякаш отново съм ученик, само дето ми липсва припряност и ти не викаш: „Не, недей! Не, спри!“.

Тя се засмя и изведнъж всичко й се стори по-леко. Кръстоса ръце пред гърдите си, тъй като Карл отстъпи назад, за да я огледа добре.

— Не си на четиридесет и една години. Или поне си най-добре запазената стара плът, която някога съм виждал.

— Благодаря — измърмори, опитвайки се да държи очите си на нивото на гърдите му. — Би ли могъл да не ме наричаш плът?

— Вероятно ще мога.

— Чувствам се глупаво. Не знам ти как си, но аз съм нервна.

— Защо не се опитаме да продължим както си му е редът? — предложи Карл и седна на ръба на леглото.

Тя седна до него, без да отмества ръце от гърдите си. Той обгърна с ръка раменете й и Сара усмихната отпусна глава на рамото му.

— Прав си — каза. — Като в училище е, само че по-зле. — Вдигна глава и срещна погледа му. Внезапно разбра, че от двамата той е по-уплашеният. Каза си, че е време най-сетне да порасне. Щом искаше да се люби с него, трябваше да го направи.

Обърна се и седна в скута му, прегърна го, допря страната си до неговата и вдиша дълбоко от аромата му.

— Харесвам аромата ти — прошепна Сара.

— Приятно ми е да те усещам до себе си — отговори Карл, без да помръдне, само я притисна по-силно към себе си. — От години не съм прегръщал жена.

Имаше ли значение кой ще поеме инициативата и кой ще й отвърне, запита се Сара.

Тя отново го погледна, целуна го по челото, по страните и накрая по устата. При всеки допир на устните й до лицето му Карл примигваше, а ръцете му оставаха неподвижни върху гърба й. Стеснителността му й вдъхна кураж, превърна я в нова, непозната Сара. Искаше да прогони страховете му. Целуна го отново, стана, свали бикините си и отново се настани в скута му. Когато голото й тяло се докосна до неговото, той дълбоко пое въздух.

Докато ръцете й галеха раменете и гърба му, Карл постепенно започна да се отпуска. Сара го бутна назад и описа с дланта си кръг върху корема му. Той потръпна под пръстите й. Това я изпълни с още по-голяма решителност. Обсипа с целувки шията, брадичката и устата му. Този път отвърна на целувките й.

— Господи! — възкликна Карл и се надигна, за да я види по-добре. Ръката му жадно докосна едната й гърда.

Сара хвана ръката му и я задържа върху гърдата си. Очите й се спряха върху неговите.

— Не зная как се случи това, но си прав — прошепна. — Наистина го искам. Докосни ме. — Ръката й се плъзна още по-надолу. — Искам да го направиш. — Никога преди не беше говорила по този начин, никога не беше изразявала сексуалните си желания. Но Карл изглеждаше като парализиран, докосванията му бяха колебливи, като че ли очакваше тя да се разпадне на части. И странно — именно заради това го харесваше все повече и повече.

Извърна се и целуна бедрото му, ръката й поглади крака му. После, обхваната от силно желание, впи устни в неговите. Той извика и потръпна. Продължи да изследва тялото му, доволна да го усеща до себе си.

— Спри! Прекалено много е! — Отблъсна я и тя седна, без да откъсва поглед от лицето му. Изглеждаше така, сякаш ще умре от болка.

— Карл, какво искаш? — прошепна Сара.

Той не отвърна.

— Ще го направя — каза тя и преметна крак през него, после повтори: — Ще го направя. Няма значение. Нямам намерение да се кикотя с приятелките си над случилото се, нито ще го опиша в дневника си. Всичко е само между нас двамата.

Бавно се надвеси над него. Усети познатото чувство на пълнота и сигурност както в редките случаи, когато беше в настроение и контактът беше желан. Коленете й се сключиха около тялото му, дланите й обгърнаха лицето му и тя безмълвно го помоли да я целуне.

Карл не можа, само я притисна по-силно. Ръцете му придърпаха главата й към шията му. Жестът все още издаваше колебанието му, но беше изключително нежен. Взе ръката му и вплете пръсти в неговите. Той започна инстинктивно да се движи и бедрата му се сблъскваха с нейните. Темпото бързо се засили. Сара прокара език по врата му. Той се обърна и я целуна с изненадваща мекота и деликатност, а ръката му погали гърба й и се спусна към бедрата й.

Не беше очаквала, че нещо ще се случи. Рядко беше изпитвала разтърсващо удоволствие от любовния акт. Винаги беше възприемала правенето на любов като задължение, от което очакваше твърде малко. Сега беше силно изненадана от първите тръпки на възбуда, които я караха да се движи срещу бързо нарастващата възбуда на проникналия в нея мъж. Беше забравила напълно за него — толкова силна беше нуждата й да стигне до пълното удоволствие. През това време не си даваше сметка, че той също й беше помагал, че беше обзет от същата страст и че през този кратък отрязък от време я беше отблъснал леко назад, за да може да наблюдава движенията на голото й тяло. Когато отвори очи и погледна към него, видя усмивката му. Тя победоносно се засмя, после внезапно стана сериозна, покри устните му със своите, решена да стигне края на това пътешествие, за да опознае мъжа, така както той я беше опознал.

Изпод силно стиснатите му клепачи се появиха сълзи. Сара ги попи с устни.

— Мисля, че си най-прекрасният мъж — прошепна тя.

Карл не отвърна нищо, а и тя не очакваше отговор. Продължи да го прегръща и гали, чудейки се кой кого спасява. Чувстваше, че й беше дал нещо, което никой друг не би сметнал за важно: доказателство за своята уязвимост, която не бе успял да скрие. Сълзите му в такъв интимен момент бяха по-истински от всичко друго.

— Бих искала да мога да плача — прошепна Сара. — Отдавна съм забравила как се плаче. Може би затова се чувствах толкова стара. Преди често плачех, спомням си това, но вече не мога. Сякаш бях престанала да бъда човек. По-точно — бях заприличала на Рей или на втората ми майка. Нито той, нито тя бяха истински хора, поне така, както аз разбирам това понятие. Но ти си.

Той я слушаше внимателно. Думите й сякаш бяха малки ключета за отдавна затворените врати в душата му. Карл се срамуваше, че беше проявил слабост пред нея. Но съпротивата му изчезна заедно със сълзите. Избърса очите си с ръка и ги отвори.

— От къде, по дяволите, се взе? — пресипнало попита. — Ти не си същата жена, която дойде тук предишния път. Какво се е случило с теб?

— Наистина не зная. Сигурно съм се влюбила в теб. Изведнъж осъзнах колко много те обичам.

— Ти май наистина се захващаш с мен. Имаш ли представа какво те очаква?

— Мисля, че имам.

Карл се усмихна.

— Аз пък мисля, че ще те изям, Сара!

— Добре. Не мога да си представя по-подходящ завършек на нашата връзка.

— Не се подигравай с мен. Няма да го понеса.

— Зная и няма да ти се подигравам. Между другото аз обикновено съм тази, с която се подиграват. Промяната е доста приятна.

— Ще започна да се промъквам в стаята ти всяка вечер и Мати ще ме изхвърли от тук.

— Шегуваш ли се? От седмици ми говори за теб. По-вероятно е да даде парти, толкова доволна ще бъде от себе си!

— Май е малко късно да ти задавам този въпрос, но все пак ще те попитам: не играем ли на руска рулетка с този твой първи път?

Сара го целуна по рамото.

— Имаш най-сладкия начин на изразяване. Слушай, хлапачето ми, пред теб е най-големият оптимист на този свят. Не съм спала с никого почти осем години, но нито веднъж не съм пропуснала да изпия противозачатъчната си таблетка.

— Господи! Наистина си оптимист!

Тя погледна часовника си и каза:

— Имам малко повече от час до вечерята. Изморен ли си?

— Шегуваш се! Осем години са нищо, скъпа. Няма да ти казвам колко време не съм го правил аз. Ще имаш късмет, ако въобще те пусна да излезеш от тук.

— Това напълно ме устройва — щастливо отвърна Сара.