Шарлот Вейл Алън
Омагьосан живот (14)

14

По време на вечерята Мати с любопитство поглеждаше към Сара, която се усмихваше и се хранеше с апетит след часовете, прекарани в апартамента на Карл. Възрастната жена бързо се отказа от яденето, запали цигара и продължи да пие вино. Сара си сипа допълнително ориз и салата. Посегна към виното си и едва сега си даде сметка, че Мати я наблюдаваше от няколко минути.

— Какво? — попита тя, прочете отговора в очите на господарката си и почувства как по лицето й се плъзва червенина.

— Изглеждаш много доволна от себе си.

— Сигурна съм, че не изглеждам така.

— Много доволна — повтори Мати.

— Какво трябва да кажа?

— Играеш опасна игра.

— Не играя никаква игра.

— О, напротив, играеш.

— Това ми прилича на някоя от онези сцени в старите филми, където ядосаният баща на горкото момиче се изправя срещу подлеца, който се е отнесъл неприлично с него. Само че ти не си негов баща, а аз не съм подлец. Между другото, ти игра нечестно, като месеци наред ни тласкаше един към друг. Е, успя. Разбра ли? Ти ни подтикваше и накрая мозайката се сглоби. Точно това искаше. За какво са тогава всичките тези свирепи погледи и обвинения?

Мати се изправи гордо и каза:

— Признавам, че се опитвах да ви свържа. Сега искам да разбера дали намеренията ти са честни и почтени.

Сара невярващо се засмя.

— Какво е това, Мати? Знаеш, че не можеш непрекъснато да налагаш волята си. Да, ти успешно изпълни ролята на сватовница. Сега какво се каниш да правиш? Да ме поставиш под прицел и да настояваш да се омъжа за обезчестеното ти дете?

— Обичаш ли го? — попита Мати, сякаш въпросът й причиняваше болка.

— Да, обичам го. За каква ме мислиш, за някоя застаряваща уличница ли? Нямам навика да спя с всеки срещнат. А и в днешно време това не е безопасно, както знаеш. Разбира се, че го обичам. Наистина. Мислех, че ще се изчервиш от удоволствие заради решителната ти роля. Но не! Предпочиташ да разиграваш осъвременена сцена от „Юлий Цезар“, питайки „онази там“ Сара, дали е жена с почтени намерения! Каква глупост, Мати!

Старата жена я изгледа сърдито, после се засмя.

— Ставаш раздразнителна, когато те засегнат.

— Не се подлъгвай от външни белези — рязко отвърна Сара. — Зная как да се отбранявам, когато ме нападат.

— Просто проверявах — каза Мати с влудяващо спокойствие.

— Проверяваше какво?

— Че не си играеш с Карл. Не би могъл да се справи.

— Може би зная това по-добре от теб.

— Само защото сте били заедно в леглото не означава, че знаеш всичко за него.

— Зная какво прави всяка вечер и донякъде — какво е преживял.

— „Донякъде“ е много относително, скъпа. В този случай означава само фрагмент. Силно съм заинтересувана Карл да се чувства добре. Колкото и да съм доволна, че вие двамата си доставяте удоволствие един на друг, не може да не ме е грижа дали имаш намерение само да се чукаш с него или нещо повече.

Сара занемя, шокирана от думите й.

— О, не ме гледай по този начин! — възкликна Мати нетърпеливо. — Чукала съм се с Гидиън Силвестър много преди твоите родители да са били родени. Защо всички вие, младите хора, си мислите, че откривате света? Точно защото се бях отдала на тази дейност с цялата си душа, зная колко лесно човек може да ослепее за други, понякога много по-важни неща. Сексът може да бъде мощно оръжие, както вероятно си открила със своя румънски негодник.

— Мати, защо е всичко това?

— Надавам се, че вземаш предпазни мерки.

— Не. Смятам да забременея, а после да ти оставя бебето и да тръгна да търся богатство и слава. Наистина ли ме мислиш за толкова глупава?

— Жените, скъпа ми Сара, могат да бъдат ужасно глупави, когато въпросът опре до секса. И аз бях същата.

— Да, но никой никога не ти е казвал за това.

— Вярно е, но дори по-късно, когато вече знаех доста неща, продължавах да допускам да бъда мамена от онзи кучи син. Най-лесно можеш да излъжеш онзи, който сам желае да бъде излъган.

— За какво е всичко това, Мати — отново попита Сара.

Старата жена загаси цигарата си, взе нова, запали една кибритена клечка от плота на масата и силно всмукна.

— Вярвам, че си почтена жена, Сара. Но мисля, че сама вредиш на себе си. — Тя още веднъж се втренчи в нея и Сара се зачуди дали в трапезарията действително е толкова горещо, или Мати беше успяла да я набоде на шиш и сега я печеше на бавен огън. С усилие успя да издържи огнения поглед на старата жена. За нейно голямо разочарование Мати беше тази, която се предаде. Очите й се наляха със сълзи. Беше толкова тъжно да се наблюдава това, че Сара изведнъж съжали за всичко: за своето поведение, за малко арогантната поза, която беше заела, за проявеното неуважение — все пак Мати беше по-възрастна и заслужаваше по-добро отношение — и дори за това, че се беше любила с Карл, тъй като това беше причината за този неприятен разговор.

— Виж, съжалявам — започна Сара. — Реагирах по-остро и бях груба. Никога съзнателно не бих казала или направила нещо, с което да те засегна.

— Не мислиш ли, че го зная? — изкрещя Мати, а сълзите потекоха по страните й. — Зная го! Иначе нямаше да бъдеш тук. Аз не съм една от онези стари глупачки, които са безразлични към всичко, освен към собствените си разлагащи се спомени.

Гласът й отекна в стаята като огромна камбана и Сара изпита желание да запуши ушите си, за да не оглушее от силния звук.

Бони отвори вратата, хвърли поглед към господарката и изчезна.

Старата жена сякаш събра сили от избухването си и избоботи:

— Защо си мислиш, че всичко зависи от теб?

— Добре! — изкрещя й Сара. — Няма нужда да викаш толкова.

Мати веднага се овладя. Попи лицето си със салфетка, дръпна от цигарата си и отпи от виното си.

— Ти си много странна жена! — каза по-тихо тя. — Ако не задаваш проклетите си въпроси, ще спориш. А ако не спориш, ще се извиняваш и ще обвиняваш себе си за всичко — от разпъването на Христос до детските кръстоносни походи. Бъди по-спокойна, чу ли? Има неща, които се опитвам да кажа, а ти продължаваш да ми пречиш.

Сара напълни чашите с вино и отпусна ръце в скута си. Чувстваше се виновна, глупава и унижена.

Сълзите на Мати пресъхнаха. Известно време тя седеше мълчаливо и пушеше, накрая каза:

— Зная, че не съм лек характер. Никога не съм била и едва ли някога ще стана. Обаче не е ли вече време ти да решиш каква да бъдеш?

— Това ли е целта ти?

— Винаги си знаела каква съм — твърдо каза възрастната жена.

— Ти си късметлийка. Повечето от нас не са. Понякога си мисля, че зная каква трябва да бъда, а час по-късно някой казва или прави нещо и аз започвам да се питам защо съм си мислела, че съм се самоопределила. Съжалявам, че това те дразни, но не мога да направя нищо.

— Разбира се, че можеш! Просто си определи позиция и я отстоявай.

— Щом се опитам да направя това, се появява някой, който размества почвата под краката ми.

— Мразя самосъжалението.

— Това е факт, а не самосъжаление.

— Самосъжаление е.

— Не мога да споря с теб за това. Независимо какво казвам, губя, защото ти виждаш нещата от твоята гледна точка.

— Не ме подценявай, скъпа. Виждам доста повече.

— Това е сигурно — усмихна се Сара.

— Да не си слабоумна? — попита Мати с широко отворени очи. — Пристигаш тук, излъчвайки сексуално удовлетворение, и си мислиш, че никой няма да забележи.

Младата жена се изчерви и заби поглед в покривката.

— Не мога да си представя, че сега Карл ще започне да изглежда като нормален. Каква двойка!

— Забавляваш се за моя сметка — каза Сара и зърна доволното изражение на Мати, което тя веднага се опита да скрие. — Господи, ти наистина си една порочна стара жена! И отстъпчива, когато всичко се нарежда. Наистина си мисля, че успяваш да ме накараш да се чувствам като момиченце.

— Понякога е трудно да се устои на изкусителя, когато ти показва пътя.

Сара тръсна глава.

— Животът с теб е като непрекъсната въртележка, която спира на най-неочаквани места.

Мати се засмя, но веднага стана сериозна и загрижено каза:

— Трябва да те предупредя. Когато Карл спи, понякога се събужда с крясъци. Може да бъде страшно. Когато започна работа при мен, трябваше да ходя до стаята му през нощта и да му приказвам, докато се успокои и отново заспи. Покойният ми съпруг се побъркваше от ревност. Обвиняваше ме, че правя любов с двадесет и две годишен младеж.

— А така ли беше? — попита предпазливо Сара, чудейки се дали това беше нещото, което тя се канеше да признае.

— Веднъж — каза старата жена и млъкна. Когато погледна към секретарката си, настроението й отново беше променено. — Ужасно го съжалявах. Нямаше нищо общо с омразата ми към Гидиън. Мразех този мъж от толкова дълго време, че вече нищо от това, което правех, не беше свързано с омразата ми към него. Не, в този случай имаше един млад мъж, който отчаяно се нуждаеше от прегръдка и който искаше да се почувства желан и ценен, който копнееше да бъде нормален точно толкова, колкото затворникът копнее да бъде на свобода. Никога не съжалих за постъпката си. Беше полезно и за двама ни. Една вечер, в която двама души получиха това, от което силно се нуждаеха. Карл получи потвърждение за своята принадлежност към човешката раса, а аз държах в прегръдките си някого, на когото можех да се отдам безрезервно. Случилото се онази нощ никога не можеше да бъде повторено. Моля те, не го наранявай, Сара. Той не е като другите мъже. Войната го е направила много уязвим. Обичам го колкото синовете си. Дори повече, защото е преживял неща, каквито дори не можем да си представим.

— Никога няма да го нараня — обеща Сара.

— Би могла да се справиш, само ако наистина решиш. Защото не вярвам, че някога ти се е налагало да си имаш работа с хора, които са по-несигурни в себе си и от теб самата. А ти си твърде несигурна. Ако се подиграеш с него, кълна се, че ще те замеря с нещо.

— Ами ако сега ти кажа, че съм влюбена в него? — попита Сара.

— Ще ти отвърна, че любовта може да унищожи хората по-сигурно, отколкото омразата. Обърни внимание, скъпа. Рискът е голям.

— Зная.

— Съжалявам, че така се нахвърлих върху теб.

— Нима се нахвърли върху мен?

— Сигурно си се превърнала в необходимост за мен — с тъжна усмивка отбеляза Мати. — Ще ми липсваш, когато си отидеш.

— Никъде няма да ходя.

Възрастната жена подсмръкна и каза:

— Ще видим.

— Искаш ли кафе? — смени темата Сара. Чувстваше се изморена.

— Ще го пия навън. — Опря се на масата и се изправи. — Имам нужда от чист въздух. Поръчай на Бони да свари кафето и ела при мен. Сега си спомням какво исках да ти кажа.

Младата жена отиде в кухнята. За какво друго, ако не за Карл щеше да й говори Мати? Иначе не би изпаднала в такава дива ярост. Докато вървеше към верандата, признанието на господарката й не й излизаше от главата. Представяше си как по-младата Мати приема Карл в дълбините на дългото си тънко тяло и това я изпълни със странна меланхолия, както когато осъзна, че Гиди и Матю са двама самотни мъже на средна възраст. Изпита съжаление към Мати и Карл и я обзе странното чувство, че случилото се е напълно естествено.

Излезе на верандата. Възрастната жена седеше на стола си, а очите й както винаги бяха вперени в хоризонта. Сара неочаквано се наведе и я прегърна.

— Обичам те, Мати. Неприятно ми е, когато се сърдиш, защото аз наистина те обичам. — Целуна я и седна на близкия стол.

— Много си мекушава — отвърна Мати, видимо зарадвана от нейния неочакван изблик на обич.

— Мога да бъда и нещо по-лошо.

— Освен това си тъпа, но аз също те харесвам. — Кръстоса краката си и продължи: — Да не си посмяла да споменеш пред Карл за това, което ти казах. На никого не съм разказвала за случилото се.

— Дори не съм си и помисляла — искрено отвърна Сара.

— Единственото добро, което ми е направил Гидиън Силвестър, беше извършено с користна цел. Научи ме да ценя своята чувственост. Единственият случай, в който съм я използвала в полза на някой друг, беше с Карл. Разбира се, тогава имаше полза и за мен. Въпреки това рядко се случва някой да има възможността да направи нещо безкористно за друг човек. Имала съм възможността да спя с доста мъже, но съм предпочитала да не го правя. Това няма нищо общо с някаква криворазбрана лоялност към Гидиън. Не съм го правила с едно изключение, нямам предвид Карл — защото това щеше да намали гнева ми към този човек. А аз исках да го запазя. Гидиън Силвестър взе всичко, което съм ценяла, но не му разреших да отнеме гнева ми.

— Такова беше отношението ми към моята мащеха. Не че се отъждествявам с теб, но разбирам как този гняв те е поддържал.

— Надявам се, че не ти се е случило нещо, което дори слабо да наподобява това, което този мъж ми причини.

— Нещата доста си приличат — тихо отвърна Сара. — Но все пак сме оцелели.

— Какво правеше мащехата ти?

Младата жена въздъхна и тъкмо се канеше да отговори, когато Бони се появи с кафето и попита:

— Искате ли десерт?

— Не — отвърна господарката й.

— Не искате ли пиле?

— Страхувам се, че не.

— Вкусно е — намеси се младата жена.

— Ще ти оставя една пържола в стаята, Мати, в случай че огладнееш през нощта.

Тя й благодари и готвачката се върна в кухнята.

— Е, какво ти причини мащехата ти?

— Няма значение.

— Разбира се, че има. Може да обясни някои неща.

Сара сви рамене.

— Веднъж Пру й възрази нещо и Лилиан отскубна цял кичур от косата й. Един път ме изхвърли по стълбите, защото реши, че съм я излъгала. Тя ни тормозеше, а после заплашваше, че ще ни тормози още повече, ако кажем на татко.

— Как ви тормозеше? — попита Мати и се обърна да я погледне.

Опитвайки се да запази спокойствие, тя й разказа:

— Замерваше ни с разни неща, оставяше ни гладни. Накрая, когато бях на седемнадесет, а Пру на дванадесет години избягахме от къщи. Придвижихме се на стоп до Ниагарския водопад, до дома на леля Норма. Тя ни хвърли по един поглед, обади се на баща ни в работата му и му заяви, че ще се грижи за нас. Предполагам, че е изпитал облекчение. Останахме при нея четири години, докато Пру стана на двадесет и една, а аз — на шестнадесет години. Извинявай, исках да кажа обратното — аз на двадесет и една, а Пру на шестнадесет. Тогава се преместихме в Ню Йорк и си намерихме работа. Аз работех като секретарка, а сестра ми подреждаше папки в една канцелария и ходеше на вечерно училище, за да завърши средното си образование.

— Права си — присви очи Мати. — Истинска мелодрама.

— Нали те предупредих. А ти какво искаше да кажеш с това, че ти е отнел всичко?

— Прекарах петдесет и една години, шест месеца и петнадесет дни с Гидиън Силвестър и през това време той ми ограби всичко, абсолютно всичко.