Шарлот Вейл Алън
Омагьосан живот (23)

23

Мати замълча. Дори не забелязваше, че обувките й се мокрят. Очите й бяха широко отворени. С една ръка се държеше за гърлото, а с другата притискаше гърдите си, тялото й конвулсивно потръпваше. Сара понечи да я прегърне, но тя махна с ръка и извика:

— Недей! Остави ме, за бога!

Младата жена остана на мястото си. Не знаеше какво да прави.

— Не искам да отварям тази врата. Толкова дълго съм я държала затворена — прошепна Мати и поклати глава, сякаш стоеше пред тленните останки на много скъп човек, от чиято смърт беше съкрушена. Пое дълбоко въздух и извади цигара от джоба си. Запали я, пое тютюневия дим и отново си възвърна самоконтрола. Погледна надолу, видя, че водата облива върховете на обувките й, и отстъпи назад.

— Не те отблъсквам, Сара. Точно сега не мога да приема съчувствие от никого. Ще трябва веднъж завинаги да отворя тази проклета врата.

— А може би ще е по-добре да си остане затворена?

— Не — каза Мати и отново тръгна. — Трябва да се освободя от това, преди да умра.

— Не говори за смърт! Искам да живееш вечно.

— Животът на всяко живо същество има край, а аз доближавам до моя.

— Не можеш ли просто да не мислиш за времето?

— Това не става по желание. Всичко умира.

— Наистина е ужасно!

Мати дръпна за последен път от цигарата си и се наведе да я загаси в пясъка, после пъхна фаса в джоба си.

— Първо гледаш да си икономисаш кибрита, сега прибираш угарката в джоба си — отбеляза Сара.

— Наистина ли си толкова глупава? Огледай се наоколо! Нима искаш да видиш всичко това покрито с боклук? Да не искаш да се разхождаш по плажа и да подритваш опаковки от сандвичи на Макдоналдс или угарки? Вече имаме озонова дупка и киселинни дъждове, да не говорим и за поколение жени, останали без мъже, защото момчетата като Карл, които са били войници и не са загинали във войната, не могат адекватно да възприемат действителността. По един или друг начин хората разрушават всичко прекрасно на тази планета. Отказвам да се присъединя към тях!

— Как можеш да говориш за смъртта, когато си толкова привързана към живота?

— Наивна си до глупост — повиши глас старата жена.

— Добре, ще престана. Няма да кажа нито дума повече.

— О, ще кажеш. Няма да успееш да се въздържиш. — Мати протегна ръце напред и внимателно ги огледа. — Не вярвам да съм ти описвала Хюи. Спомням си, че съм ти споменавала само за това, което ме дразнеше у него. Той беше красив. Висок около метър и осемдесет, с тъмнокестенява коса и изключителен прасковен цвят на кожата, светлокафяви очи и фини черти на лицето. Когато започна да си мие зъбите, се оказа, че са равни и бели. Усмихнеше ли се, на страните му се появяваха трапчинки… Разбира се, той беше много срамежлив и рядко се усмихваше, но когато го правеше…

* * *

След десетгодишен брак с Гидиън Силвестър да се люби с Хюи за нея беше откровение. Щом влезе в спалнята му, Мати веднага се зае да сваля дрехите си. Едва когато се съблече напълно, забеляза, че я наблюдава, без да помръдне. Изглеждаше така, сякаш внезапно се е озовал в галерия, пълна с произведения на изкуството, надхвърлящи и най-смелите човешки фантазии. Толкова бе свикнала с бързането на съпруга си, че се изненада от неподвижността на Хюи. Той лъчезарно се усмихна и каза:

— Това е някакво чудо! Мога да прекарам живота си, като ти се наслаждавам.

— Не, няма да го направиш. Освен ако не искаш да ме накараш да се чувствам неудобно.

— Не желая да ти причиня някакво неудобство, но наистина не мога да откъсна очи от теб.

Мати се приближи към него.

— Хайде — прошепна тя и взе ръцете му в своите.

— Събирам впечатления — промълви Хюи. — Може би цяла серия картини. Имам изключителна памет.

— Зная. Виждала съм картините ти, не помниш ли? Хайде — отново настоя Мати. — Тук не е много топло.

— Винаги съм те смятал за много хубава жена, Мати, а сега разбирам, че си прекрасна!

— Нищо подобно. Много съм висока.

— Моите очи виждат по-добре!

Той не беше обигран любовник или измамник. Изпитваше дълбоки чувства към нея. Най-съкровеното му желание беше да прегърне човека, най-близък до сърцето му. Щом се съблече и легна до нея, стеснителността му напълно изчезна. Не че с него настъпи някаква огромна трансформация, но дори дарбата му на художник и маниакалната му страст да улавя детайлите останаха на заден план. Детската му вяра в чудесата се беше запазила непокътната и когато Хюи видя Мати гола, не се опита да скрие възторга си.

След десетгодишните атаки от страна на Гидиън Силвестър докосванията на Хюи я караха да си мисли, че е прекарала цяло десетилетие от живота си съвместно с един грубиян, чиято сексуална техника беше майсторски отработена и в момента беше без значение. Сега Мати знаеше, че каквото и да беше правил съпругът й, то нямаше нищо общо с любовта. Това, което тя беше изпитвала в миговете на близост с него, не беше нищо друго, освен първичен нагон за задоволяване на физическите страсти. Той я възбуждаше до крайност и Мати се побъркваше от желание да свърши.

Хюи дълго лежа до нея, облегнат на лакът и следваше с поглед движенията на пръстите си, които галеха тялото й. Тези милувки я навеждаха на мисълта, че за пръв път я докосва мъж, който наистина я обича.

Беше изцяло погълнат от нея и тя попиваше жадно всеки знак на обич. Разкритието беше двойно: тя не само беше възприемала погрешно грубите ласки на Гидиън Силвестър като свидетелство за любовта му, но и години наред се беше заблуждавала, че това, което припламваше дълбоко в нея, е любов. Той просто я беше обучил на сексуални техники, лишавайки я от единственото нещо, което би могло по естествен път да подхранва непрестанната й тръпка към някого. Не проявяваше чувства просто защото не ги изпитваше. През цялото време Гидиън Силвестър се беше държал като продавач на ментета, а Мати беше най-постоянният му клиент.

Престана да мисли за съпруга си и се отдаде на Хюи изцяло, без задръжки. Трябваше най-после да разбере какво е да обичаш безрезервно. Обгърна с длани лицето на този мил и нежен мъж, приглади косата му назад и го целуна. Излъчваше приятен аромат на тютюн за лула. Нежната му целувка й доказа, че може да дава, без да изисква. Можеше с огромна нежност да събере всички парчета от сломената й душа и да ги съедини в едно цяло.

Мати се взря в очите му и прошепна:

— Ако знаех, че можеш да целуваш така, Хюи Дикинсън, отдавна щях да дойда при теб.

Той сякаш не преставаше да се усмихва, трапчинките не слизаха от страните му.

— Единственият път, когато ти ме целуна, беше на прощалното парти на семейство Харви. После дни наред не успях да дойда на себе си.

Мати го притисна към себе си, преплете крака в неговите и се намести под него.

Той погали гърдите й и каза:

— Би трябвало да използваме нещо…

— Не и този път.

— Мислиш ли, че идеята е добра?

— Дори много добра. Не искам нищо да стои между нас.

Хюи отново я целуна и Мати нетърпеливо се притисна към тялото му. Щеше й се да се разтопи и да се слее с него завинаги. Взе ръката му и я постави между краката си. Двамата затвориха очи. Езикът му премина по кожата й като хладна лековита течност. Тя не беше подготвена за огромното удоволствие, което изпита, приемайки го в себе си. Щастието ги понесе нагоре и те се засмяха, доволни, че са улучили подходящия момент.

— Предполагам, че се досещаш колко много те обичам, Мати — промълви Хюи. — Винаги ще те обичам.

— Зная — прошепна тя и нежно го прегърна. — Зная.

 

 

Хюи беше единственият мъж, освен Том Хардинг, който уважаваше сина й като личност. За разлика от Гидиън Силвестър не използваше детето като средство да спечели Мати, нито искаше да го лиши от любовта на майка му. И Гиди го обожаваше, откривайки в кроткия мъж истински приятел и благосклонен събеседник.

Мати и Хюи отидоха да посетят семейство Харви, чиято къща беше на няколко километра от дома му. Ина остана да наглежда детето и кученцето, които играеха сред окапалите листа на двора.

— Моля те, не казвай на Ник и Джулиет за Гидиън — поиска Мати. — Не искам никой да знае.

— Какво мислиш да правиш?

— Засега нищо. Дори не искам да си мисля за това. Чувствам се опустошена.

— Но все някога ще трябва да решиш.

— Някога да, но не и сега.

— Ще кажа само още нещо и повече няма да отворя дума за това. — Той отби колата встрани от пътя, спря и се обърна към младата жена. — Мати, той ти отне нещо и ти или трябва да си го върнеш, или да се примириш със загубата завинаги. Представил се е много убедително. Всички вярват, че картините са негови. Ако бях на твое място, щях да го проследя и да го убия. Щях да го направя. Не може човек да се примири, когато му откраднат това, което е смисълът на живота му. Поне аз не бих могъл. Но ти си омъжена за Гидиън Силвестър и имаш дете от него. За теб случаят е по-различен. Ако решиш да защитаваш правата си, ще застана твърдо зад теб. Ще бъда с теб каквото и да решиш. Знам, че каквото и решение да вземеш, то ще засяга и двама ни. Пожелаеш ли да се отървеш от него, още на следващия ден ще се оженя за теб. Решиш ли да се върнеш, ще ти кажа „довиждане“ и ще ти махам, докато колата с теб, детето и Ина се скрие от погледа ми. Но въпреки това винаги ще те чакам да дойдеш отново при мен.

След тези думи отново запали мотора на колата и двамата продължиха пътя си.

Не беше нужно много време на Гидиън Силвестър, за да открие жена си. Започнаха телефонни обаждания, умолителни писма, последвани от заплашителни.

Хюи беше неотлъчно до Мати, готов във всеки момент да я защити. Тя отказваше да говори със съпруга си, хвърляше поглед на писмата му и ги късаше на малки парченца. Искаше й се да си мисли, че Гидиън Силвестър не съществува, но той нямаше намерение да допусне да бъде игнориран. Копнееше да се освободи от него.

Но сякаш съдбата и съпругът й вечно се наговаряха да вървят срещу нея. На петата седмица от престоя й в дома на Хюи трябваше да стане от масата, тъй като й прилоша. Докато плискаше лицето си със студена вода, разбра, че Гидиън отново я беше изиграл. Беше бременна. Нямаше никаква вероятност детето да е от Хюи. След предишните две бременности вече безпогрешно можеше да определи датата на зачеването по появата на първото гадене. Всеки път започваше да й се повдига след шестата седмица. Върна се на масата, извини се на останалите и се насили да остане до края на вечерята.

На следващия ден пощальонът донесе писмо от адвоката на Гидиън Силвестър. В него се казваше, че ако не се върне веднага в къщата в Кънектикът, съпругът й ще заведе дело срещу нея. Не се уточняваше за какво точно ще бъде делото.

Обзета от гняв, тя телефонира на адвоката и си уговори среща с него за следващия ден.

— Ще реша този въпрос веднъж завинаги — заяви тя на Хюи, преди да тръгне към гарата. — Не мога да понасям повече този негодник.

 

 

Дори в ръкостискането на адвоката пролича враждебност. Той любезно предложи стол на Мати. Тя седна и веднага започна:

— Мисля, че трябва да посъветвате клиента си да престане да ме заплашва.

— Госпожо Силвестър — отвърна адвокатът, избърса стъклата на очилата си, после ги намести на носа си с върха на пръста си, — моят клиент и ваш съпруг има пълното право да предявява подобни искания. В този офис няма да ви се отправят никакви заплахи. Аз само съм натоварен от името на моя клиент да ви помоля да се върнете у дома. Тази молба ми изглежда много честна, особено като се вземат предвид обстоятелствата.

— И какви са обстоятелствата? Любопитна съм да науча какви лъжи ви е наприказвал Гидиън Силвестър.

— Никакви, госпожо — спокойно отвърна той. — Искате ли чай или кафе?

— Не, благодаря. Вижте! Каквото и да ви е казал този човек, знайте, че е лъжа. Известен ли ви е фактът, че заряза мен и новородения ни син без пукната пара? Знаете ли, че открадна всичките ми пари и не се появи никакъв две години и половина?

— Той иска да се върнете у дома, госпожо Силвестър. Желае да прости и да забрави всичко. Уверявам ви, че като се вземат предвид обстоятелствата, предложението му е много разумно.

— Ето че отново започвате! Какви обстоятелства?

Адвокатът отвори едно чекмедже, извади от там една папка, постави я пред себе си и каза:

— Винаги съм мразел да се ровя из документи, но ако настоявате, ще ви запозная със съдържанието на тази папка.

— Какво съдържание? — нетърпеливо попита тя, ядосана от маниерите и изражението на този човек. — Не вярвам, че тук може да има някакъв документ, който да доказва каквото и да е.

— Много добре — каза той и с въздишка отвори папката. — Имам две писмени показания, дадени под клетва, подписани и нотариално заверени, които удостоверяват, че някои ваши безотговорни действия излагат на опасност сина ви Гидиън Силвестър Трети.

— Какви действия по-точно?

— Позволявали сте на детето да стои право, докато с висока скорост сте карали мотора си. — Адвокатът я погледна. — Наистина ли искате да чуете всичко?

— Но това е отвратително! — извика Мати.

— Много добре. Имам три свидетелски показания, че сте били в любовни отношения с някой си Томас Хардинг…

— Това е гнусна лъжа!

— И още имам доказателства, че сте прелюбодействали с Хюи Дикинсън… — Млъкна и очаквателно я погледна.

— Защо прави всичко това? — замаяно прошепна Мати.

— Има и допълнителни документи, госпожо Силвестър, с които се доказва, че сте принудили господин Силвестър да ви припише къщата на острова, когато е бил в тежка емоционална и финансова криза. Освен това сте го принудили да внася на ваше име петдесет процента от сумата, която получава от продажбата на всяка своя картина.

— Спрете — простена тя. Имаше чувството, че главата й щеше да се пръсне от болка.

— Смятам, че трябва да сте наясно с още едно нещо, госпожо Силвестър — съпругът ви смята да заведе дело за родителските права над детето, ако откажете да се приберете в дома си. Като се има предвид цялата тази документация, съмнявам се, че ще се затрудни да докаже, че не изпълнявате задълженията си на майка.

— Помолих ви да спрете — извика Мати.

— Извинете — отвърна той и се облегна назад, кръстосвайки ръце на гърдите си.

— Защо имам чувството, че всичко това ви доставя удоволствие? — попита. Колкото и да се опитваше, не можеше да открие и най-малкия знак за хуманност у този човек.

— Напротив, госпожо Силвестър — заяви адвокатът и облегна лакти на бюрото. — Много малко са нещата, които са ми по-неприятни от сегашната ми задача. Искате ли да бъда искрен с вас?

— Моля ви.

— Съпругът ви е изпълнен с решителност…

Мати се изсмя:

— Не го познавате и наполовина толкова добре, колкото аз.

— Имам някаква представа. Все пак по някаква неизвестна за мен причина, която освен това не е и моя работа, той много държи да се върнете при него. Като се вземе предвид какъв труд и колко време е изхабил, за да събере всичките тези документи, като изключим вероятната им пристрастност, би трябвало да ви стане ясно, както ми е ясно на мен, че съпругът ви няма намерение да се предаде и да ви позволи да го напуснете, без да влезе в епическа битка с вас. Във всяка история има две страни, госпожо Силвестър. Аз съм нает да представям вашия мъж и трябва да ви кажа, че обвиненията и исканията му са солидни и добре обосновани. Ако има някаква възможност за помирение, съветвам ви да насочите усилията си натам. Разбира се, можете да си наемете свой адвокат и да приемете битката, но трябва да ви предупредя, че сте с вързани ръце. Защо не се върнете при него и не си спестите допълнителните притеснения?

— Благодаря ви — глухо каза тя и се изправи, — ще помисля върху това, което ми казахте.

Адвокатът протегна ръка към нея с думите.

— Помислете си добре. Можете да загубите всичко и нямате почти никакви шансове да спечелите.

Мати напусна кабинета му и замаяно тръгна по коридорите. Във влака положи максимални усилия да обуздае гнева си, да осъзнае, че се е свързала със самия дявол в лицето на Гидиън Силвестър. Сега се връщаше към самото начало на връзката им и разбираше как още тогава негодникът е кроил планове да я използва по най-подходящия според неговите представи начин. Нищо от това, което можеше да каже или да направи, дори и опитът й да го убие с готварския нож не беше в състояние да го спре. От вечерта, когато зърна картините й през отворената врата на апартамента, беше взел твърдото решение да сложи своя подпис под тях и да ги представи за свои произведения.

Хюи твърде коректно беше отбелязал очевидната истина за светостта на правото й над нейните творби. Обаче ситуацията беше много по-сложна, отколкото и двамата можеха да си представят, защото да признае, че картините са нейни, беше все едно да признае своето, макар и неволно съучастничество. Беше се омъжила за този човек. От негова гледна точка бракът им му даваше права над всичко, което съпругата му притежаваше — включително и над нейния талант. Дори Мати да се опиташе да се защити в съда, към него щяха да се отнесат с повече доверие и съчувствие. Така тя не само щеше да загуби парите и къщата, но и сина си. Отгоре на всичко носеше второто дете на Гидиън, а не можеше да излъже Хюи и да го убеди, че бебето е от него, или пък да го помоли да поеме отговорността по грижите и възпитанието на чуждо дете. Той не заслужаваше да бъде въвлечен в порочния кръг, начертан от Гидиън Силвестър. За нея наистина нямаше изход.

Вечерта каза на приятеля си, че на другата сутрин трябва да си замине.

— Искам да разбереш защо го правя — промълви тя, опечалена от мисълта, че ще го напусне. — Ако остана тук и се опитам да се преборя с него, ще загубя. Той ще направи всичко възможно, за да ме обори, Хюи. А ако този му опит пропадне, тогава ще се опита да провали теб. Гидиън Силвестър не може да бъде спрян. Той не може да бъде спрян, защото иска да си върне златната кокошка, която да продължи да му снася златни яйца. Без тях той е никой. А този човек има нужда да получи признание, да бъде обожаван, възвеличаван. Към това се е стремял през целия си живот и вече почти е постигнал целта си. По-скоро ще предпочете да ме види мъртва, отколкото да позволи да го напусна и да бъда щастлива с друг. Много добре знае, че никога няма да мога да продам своя картина, защото хората ще ме обвинят, че умело съм фалшифицирала най-добрите платна на съпруга си. Не мога да се разделя с Гиди, а освен това съм бременна. Трябва да се върна.

По типичния за него прям начин Хюи тъжно каза:

— Мисля, че няма да постъпиш правилно. Мати. Той може да намери хора, които да те очернят, но много от нас ще застанат зад теб и ще те защитят.

— Хюи, аз съм най-голямата глупачка, но мисля, че точно сега не греша. И ако някога този негодник направи нещо, с което да ти навреди или да опетни репутацията ти на художник, никога няма да си го простя, защото вината за това ще бъде моя. Защо не се съгласих, когато ми предлагаше да се омъжа за теб? Къде ми е бил умът? Винаги съм те обичала и съм те ценяла. Всичко, което най-много харесвам, мога да открия в теб. Утре ще взема детето си и ще се върна с него в ада.

Хюи взе горнището на пижамата си и избърса мокрото й от сълзи лице.

— Ще те видя ли някога отново? — със страх попита той.

— Да! — извика Мати и силно го прегърна. — От този момент нататък ще използвам всяка възможност да бъда с теб, дори да е само за една вечер в годината. Разбира се, ако ти ме искаш и си съгласен на това.

— Ще те искам, Мати. Не е минал ден през всичките тези тринадесет години, откакто се срещнахме за пръв път у семейство Харви, в който да не мисля за теб. И дори да е само за една вечер в годината, кажи ми къде, и аз ще бъда там.

 

 

На следващата сутрин всички плакаха. Гиди не можеше да разбере защо трябва да напуснат Хюи, а когато той вдигна момченцето, за да се сбогува с него, то се вкопчи в големия си приятел и зарови мокрото си от сълзи личице във врата му. Ина и Мати едва го откопчиха от Хюи, но през целия път към дома Гиди рида в скута на прислужницата.

Гидиън Силвестър се преструваше, че нищо не се е случило. Сякаш просто бяха заминали някъде за почивните дни и отново се връщаха. Беше напълнил къщата със свежи цветя и дори беше сложил бутилка шампанско да се охлажда в камерата на хладилника. Гиди влезе в къщата, видя баща си, тръгна право към него и го ритна силно в глезена. Гидиън изохка и заплашително вдигна ръката си.

Мати каза:

— Ако само го докоснеш с пръст, няма да оживееш до другата сутрин. Ние не искаме да бъдем тук и синът ти току-що ти показа какво точно изпитва към теб. Ина, моля те отведи Гиди и му приготви ваната.

— Искам да говоря с теб — обърна се към съпруга си тя.

Той седна и започна да разтърква крака си, а на лицето му сияеше една от най-чаровните му усмивки, появяващи се само при изключителни случаи.

— Не си прави труда напразно — предупреди го Мати и застана до камината. В гърдите й кипяха гняв и омраза. — Защо постъпи така?

— Как? — попита Гидиън и усмивката му леко помръкна.

— Защо сложи подписа си върху моите картини?

— Спа ли с Дикинсън? — цинично я погледна той.

— Очевидно вече знаеш отговора на този въпрос. Да не би да си наел детектив да ни следи?

— Всъщност наистина имам някои силно провокиращи фотографии. Винаги съм искал да имам снимки, на които да правя любов с тебе. Може би трябва да бъда възмутен, но просто ще запазя фотографиите и ще си представям, че партньорът ти съм аз.

— Не ти вярвам!

— Никога не трябва да се съмняваш в мен, Мати. Ей сега се връщам. — Излезе и след няколко минути се върна с голям кафяв плик в ръка. — Ето. Сигурен съм, че няма смисъл да ти казвам, че имам достатъчно копия от тези снимки, а също, че и негативите са на сигурно място.

Тя огледа плика и го хвърли в огъня.

— Сега вече ще трябва да се наслаждаваш на копията. Защо се подписа под картините ми?

— Ти си настроила детето срещу мен.

— Не, ти сам го настрои срещу себе си. Както ще настроиш и другото си дете. Не понасяш нищо, което може да попречи по някакъв начин на кроежите ти, а децата биха могли да направят точно това. Искам нотариалния акт от тази къща. Искам също така и подписан доброволен и нотариално заверен документ, потвърждаващ, че и двете къщи са мои и че мога да правя с тях каквото си поискам. И че нито ти, нито някой друг, посочен от теб, ще може да предяви иск към тази моя собственост.

— Няма да стане.

— Напротив, ще стане — ледено процеди тя, — защото искаш още картини. Винаги си искал да бъдеш най-големият от всички, а това няма да бъде възможно без моите картини.

Очите му се разшириха алчно, дори похотливо. Не беше трудно да се вникне в неговата извратена същност.

— Ще го направиш — повтори Мати, — защото искаш да бъдеш известен, а без мен никога няма да го постигнеш. Ако спра да рисувам сега, името ти ще посвети още малко на небосклона и ще залезе. След няколко години хората ще се питат какво ли е станало с Гидиън Силвестър, онзи приятел, дето толкова хубаво рисуваше. Защо се подписа под картините ми?

— Ина трябва да си върви.

— Ина ще остане.

— Гиди трябва да постъпи в пансион.

— Ще остане тук при двамата души, които го обичат: аз и Ина. Защо го направи?

— Съгласен съм с условията ти, но в замяна искам автопортрета ти и трите картини с бебето.

— Не можеш да ги получиш. Ще ти нарисувам други четири. Защо го направи?

— Добре, сделката е честна. Четири други картини. Сега ще се обадя на адвоката си.

Мати разбра, че той никога няма да признае какво е направил.