Аманда Куик
Компаньонката (8)

Шеста глава

Прислужницата Сали току-що бе приключила да разопакова куфара на Елинор, когато на вратата на спалнята леко се почука.

Сали я отвори. В коридора стоеше разтревожената Маргарет.

— Питах се дали мога да поговоря с теб, Елинор? — Тя се огледа, очевидно за да се увери, че в коридора няма никого. — Въпросът е спешен.

— Да, разбира се. Заповядай, влез. — Елинор се усмихна на Сали. — Това е всичко засега. Благодаря.

— Да, госпожо. — Прислужницата бързо излезе от стаята и затвори вратата след себе си.

Елинор погледна Маргарет.

— Какъв е проблемът? В библиотеката забелязах, че нещо те тревожи.

— Тревожи, е меко казано. — Другата жена се отпусна на един стол. — „Паникьосана“ би било по-правилната дума, с която да опиша как се чувствам.

— И защо се чувстваш така?

Тя завъртя очи.

— Защото съм тук чрез измама.

Елинор бе развеселена.

— Аз също, ако се замислиш, е точно така.

— Да, но в твоя случай това не е проблем. Артър те е наел от онази агенция. — Маргарет размаха ръка. — Той е провел интервю с теб. Знае точно какво иска от теб и е написал твоята роля в пиесата точно с тази цел. Но моето положение е съвсем различно и когато той открие, че изобщо не съм онази, за която ме смята, ще побеснее.

Любопитна, Елинор се отпусна бавно на ръба на леглото и впери поглед в другата жена.

— Би ли ми обяснила?

— Предполагам, че би трябвало да започна от самото начало. Преди две седмици Артър ме посети. Обясни ми плана си да представи фалшива годеница пред обществото и ме попита дали съм съгласна да играя ролята на нейна придружителка. Казах му, че на драго сърце ще участвам в плана му.

— Много мило от твоя страна.

— Мило ли? Да, бе! Подскочих от радост, защото за първи път ми се откриваше възможността да дойда в Лондон от четиринайсет години насам.

— Разбирам.

Маргарет направи гримаса.

— Съпругът ми бе на средна възраст, когато се омъжих за него. Страдаше от подагра и мразеше да пътува. Докато бях омъжена за него, само рядко посещавах майка си и леля си. Имаш ли представа какво е да си затворена в едно малко селце цели четиринайсет години?

— Ами, да, имам.

— О! — Маргарет трепна. — Съжалявам. Не исках да прозвучи така. Работата е там, че аз съм писателка.

— Наистина ли? Колко вълнуващо! — Младата жена бе очарована. — Публикували ли са твои книги?

Маргарет се усмихна.

— Да. Пиша за издателска къща „Минерва Прес“. Използвам псевдонима Маргарет Малори, защото съм сигурна, че моите роднини от семейство Ланкастър няма да одобрят, че сред тях има писателка.

— Това е чудесно. Чела съм две твои книги. „Тайната сватба“ и „Предложението“. И двете ми харесаха страшно много.

— Благодаря ти. — Маргарет се изчерви. — Много мило, че го казваш.

— Това е самата истина. Аз съм голяма почитателка на творчеството ти, госпожице Малори. Исках да кажа, госпожо Ланкастър.

— Моля те, наричай ме Маргарет.

Елинор се поколеба.

— Казваш, че самоличността ти е тайна от цялото семейство? Включително и за негова светлост?

— Артър е последният човек, който бих искала да разкрие истината. — Маргарет отново направи гримаса. — Той има много ценни качества, когато става дума за инвестиции, но се опасявам, че приема ролята си на глава на семейството прекалено насериозно. Под влияние на дядо си, без съмнение.

Елинор се замисли за невероятния самоконтрол на графа.

— Да, признавам, характерът му е доста труден.

— Откровено казано, Артър може да бъде непреклонен, деспотичен и властен. Освен това той не одобрява днешната мода да се четат романи и направо настръхвам при мисълта как ще реагира, ако научи, че съм писала подобни книги. В най-добрия случай никога нямаше да ме помоли да дойда в Лондон, за да съм ти придружителка. Обещай ми, че няма да издадеш тайната ми.

— Обещавам.

— Благодаря ти. Както бях започнала да ти обяснявам, имах затруднения с няколко части от ръкописа на последната ми книга. Във всички има сцени от модни и изискани балове и срещи на високопоставени аристократи от висшето общество. Не мога да ги напиша достатъчно убедително, защото не знам почти нищо за живота на висшето общество.

— Не спомена ли, че си била тук по време на Сезона?

— За по-малко от две седмици, защото Харолд ми направи предложение почти веднага, след като ме видя. Пък и това бе преди четиринайсет години, така че не съм в течение с тези неща.

— Мисля, че започвам да разбирам дилемата, пред която си изправена.

— Когато Артър ме помоли да му помогна да осъществи плана си, си помислих, че това е идеална възможност да дойда в Лондон, да наблюдавам и да си записвам подробности от живота във висшето общество. Затова му отговорих, че ще го направя на драго сърце. — Тя отчаяно вдигна ръце. — Но това бе, преди да осъзная, че той очаква от мен да се погрижа за облеклото и аксесоарите, които са необходими, за да се покажеш пред аристокрацията.

— Ааа!

— Много съжалявам, Елинор, но нямам никаква представа къде се намират най-модните шивачи, шапкари и майстори на ръкавици. Имам чувството, че трябва да призная на Артър, но ако го направя, със сигурност ще ме изпрати у дома и ще намери някоя друга, която да бъде твоя придружителка.

— Хмм.

Маргарет я погледна с надежда.

— Какво мислиш?

Младата жена се усмихна.

— Мисля, че няма нужда да занимаваме Артър с подобни отегчителни и маловажни проблеми. Сигурна съм, че ще се справим и сами. — Сети се за купчината визитни картички върху холната масичка. — Титлата и общественото положение на Артър ще ни осигурят покани за много балове и соарета. Трябва ни името на някоя добра шивачка. Тя ще ни насочи къде са най-модните магазини.

— Как предлагаш да я намерим тази шивачка?

Елинор се усмихна.

— Бившата ми работодателка бе особена жена, що се отнася до вкуса й към дрехите. Предпочиташе да носи дрехи, направени само от платове в лилав цвят.

— Колко странно.

— Вероятно. Но госпожа Игън разбира от мода. Уверявам те, че всяка от лилавите й рокли е създадена и ушита от най-добрата модистка и шивачка, която много добре познавам, защото придружавах няколко пъти госпожа Игън до ателието й.

— Тя със сигурност ще те познае.

— Не мисля, че това би трябвало да ни засяга. Докато работех при госпожа Игън, научих, че добрите шивачи са добри професионалистки не само заради уменията си, но и защото са дискретни, когато става дума за личния живот на най-изтъкнатите си клиенти.

Очите на Маргарет блеснаха.

— И като бъдеща съпруга на граф Сейнт Мерин ти със сигурност влизаш в категорията на изисканите клиентки.