Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Paid Companion, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 126 гласа)

Информация

Сканиране
rumi_1461 (2011)
Разпознаване и корекция
tsocheto (2011)
Корекция
smarfietcka (2012)

Издание:

Аманда Куик. Компаньонката

Американска. Първо издание

ИК „Плеяда“, София, 2010

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-409-300-6

История

  1. — Добавяне

Петнадесета глава

Артър се облегна на стола. Внимателно наблюдаваше Ибитс, докато му разказваше своята версия.

— Уверявам ви, на никого не съм навредил, сър — заключи икономът. Изглеждаше искрен и сериозен. — Няма да кажа и дума за тайните ви планове.

— Така ли?

— Разбира се, че не, сър. — Ибитс вдигна благородната си брадичка и приведе широките си рамене. — Аз съм ви напълно предан.

— Казваш, че госпожица Лодж се е изтървала и е издала тайната, докато се е опитвала да те съблазни и да те вкара в леглото си?

— Естествено, аз не приех поканата й, сър, въпреки че бе само с бяла ленена нощница, украсена с малки сини панделки. Отнасям се много отговорно към служебните си задължения.

— Разбирам.

Ибитс въздъхна.

— Да си кажа честно, не бива да вините госпожица Лодж.

— Защо казваш това?

— Дама на нейната възраст и в нейното положение има много малък шанс да сключи що-годе приличен брак, нали? Жени като нея имат единствено шанса да се огледат за подходящ мъж, когато им се прииска, ако разбирате какво искам да кажа?

Вратата рязко се отвори. Елинор се втурна в библиотеката. Маргарет я следваше.

— Не вярвай на нито една негова дума. — Елинор бързо прекоси стаята. Бе почервеняла от гняв. — Той е лъжец и изнудвач, който се възползва от останалите прислужници. Казах му, че трябва да напусне къщата незабавно.

Артър учтиво стана на крака.

— Добро утро, госпожице Лодж. — Той кимна на Маргарет. — Моля, седнете и двете.

Маргарет веднага се подчини и седна, очите й блестяха от очакване и нетърпение.

— Е, това може да се окаже интересно — каза тя, но не се обърна конкретно към никого.

Елинор, изглежда, не бе чула молбата му да седне на един от столовете. Вместо това се спря пред бюрото му, очите й искряха от гняв.

— Ибитс принуждава останалите прислужници да му дават половината от заплатата си — заяви тя. — Това е таксата, която им взема, за да запазят работата си. Направо отвратително. Сали и Нед ми казаха, че именно затова лакеят, готвачката и градинарят са напуснали преди няколко месеца, оставяйки къщата с недостатъчно персонал.

Икономът я погледна състрадателно и поклати глава.

— Опасявам се, че госпожица Лодж не е добре с нервите, сър. Женска истерия без съмнение. И преди съм виждал подобно нещо у неомъжени дами на определена възраст. Шишенце парфюм понякога помага.

Елинор го погледна с презрение.

— Отричаш ли?

— Разбира се. — Той се изправи гордо. — Ако негова светлост желае да се увери в моята невинност, трябва само да разпита прислугата. Сигурен съм, че Сали и Нед ще потвърдят, че не им искам пари.

— Сали и Нед са ужасени от теб, Ибитс — заяви тя. — Ще кажат всичко, което им наредиш.

„Интересно е да наблюдава човек Елинор, когато е ядосана“ — помисли си Артър. За съжаление днес нямаше време да се наслади на това.

— Ще седнеш ли, ако обичаш, Елинор? — каза тихо той.

— Освен че се държи ужасно със Сали и Нед, Ибитс те подслушва — продължи тя.

— Това е лъжа. — Ибитс се обърна към Артър: — Не бих си и помислил да подслушвам личните разговори на господарите си. Сали ви е подслушвала, сър, и веднага дойде при мен, за да ми каже, че госпожица Лодж е просто една компаньонка. Естествено, аз заповядах и на нея, и на Нед да си мълчат и да не коментират личните ви дела. Те ще направят онова, което им е казано. Готов съм да ви помогна с каквото мога да осъществите плановете си.

— Глупости! — изсъска Елинор през зъби. — Опитва се да прехвърли вината върху Сали.

— Седни, Елинор — повтори Артър. Този път думите му прозвучаха като заповед.

Тя неохотно се подчини.

Ибитс й хвърли убийствен поглед.

— Моля да ме извините, милорд, но прегледахте ли внимателно препоръките на госпожица Лодж, преди да я назначите на тази длъжност?

— Пропуснах да проверя твоите препоръки — отвърна Артър. — Очевидно Ормсби също не го е направил заради влошеното си здравословно състояние.

— Уверявам ви, препоръките ми са отлични — бързо каза икономът.

— Защото сам си ги писал, обзалагам се в това — промърмори Елинор.

— Това е лъжа — изсъска Ибитс. Той отново се обърна към Артър: — С удоволствие бих ви дал писмата от предишните ми работодатели, сър. Ще видите, че всички те са с доста добро мнение за мен.

— Няма да се наложи. — Артър се пресегна към една от книгите, които бе взел със себе си от дома на умиращия Ормсби. — Прегледах тези документи, докато пътувах насам тази сутрин. Те ми казват всичко, което имам нужда да знам за теб, Ибитс.

Икономът впери неразбиращ поглед в дневниците.

— Какви са тези документи, сър?

— Сметките на домакинството. — Графът отвори последната книга и прокара пръст по страниците до цифрата, която бе отбелязал предварително. — Изглежда, че до миналия месец включително си искал пари за плащане на заплати на хора, които вече не работят тук. — Той погледна Ибитс. — Сред тях са лакеят, готвачката и градинарите, които са напуснали миналата есен.

Ибитс отстъпи назад, очевидно изгубил равновесие.

— Сигурно има някаква грешка, сър.

Графът затвори подвързаната с кожа счетоводна книга.

— Грешката ми е, че не те изгоних още преди няколко месеца, Ибитс. Но възнамерявам да я поправя още сега. Приготви си багажа и напусни къщата веднага.

— Сър, самият вие казахте, че довереният ви човек е болен. — Ибитс бе бесен, но и притеснен. — Сигурно е сгрешил сметките.

— Бил е много болен, не е могъл да излезе от дома си, за да дойде и да провери със собствените си очи какво става, но е честен, уверявам те. Тези суми са ти били дадени за заплатите на прислугата. Очевидно не си информирал Ормсби, че хора от персонала напускат. Продължил си да вземаш техните заплати. Предполагам, че си слагал парите им в собствения си джоб. Искам до един час да напуснеш къщата.

Елинор скочи на крака.

— Знаех, че ще постъпиш правилно.

Артър въздъхна.

— Моля те, седни, Елинор.

Тя сви недоволно устни, но се подчини и седна. Ибитс бе смаян:

— Гоните ли ме?

— Разбира се, че те гоня. — Артър се пресегна зад стола си и дръпна кадифения шнур на звънеца. — Ти си лъжец и изнудвач. Смятай се за голям късметлия, че не викам полиция да те арестуват.

Вратата на библиотеката се отвори. На прага застана Нед, уплашен, но непоколебим.

— Да, милорд? — каза той.

— Ибитс вече не е на работа в тази къща. Придружи го до стаята му и стой там, докато събира багажа си. Внимавай много да не вземе някоя сребърна вещ. Ясен ли съм?

Нед премести погледа си от господаря към намръщения Ибитс, а после отново погледна Артър. Притеснението и тревогата се изпариха от погледа му.

— Да, сър — официално и любезно каза той. — Ще го изпратя вместо вас.

Лицето на Ибитс се изкриви от гняв и презрение.

— Предлагам ви да поискате препоръките на Сали и Нед, милорд. Ще откриете, че не могат да ви представят такива. Сали е загубила работата си, защото е вдигала крака пред наследника на господарите си. А Нед е загубил своята, защото е застанал на нейна страна, когато се опитала да отрече онова, което е сторила.

Ръцете на Нед се свиха в юмруци.

Елинор стана от стола си.

— Не се съмнявам, че Сали и Нед казват истината. Ибитс се оказа непочтеният тук.

Графът разтърка носа си.

— Ще ти бъда благодарен, ако останеш седнала на мястото си, Елинор. Непрекъснатото ти подскачане от стола започва да ме дразни и да ми досажда.

— Съжалявам.

Тя с нежелание се отпусна на стола. Той видя, че тя потропва с крак. Хрумна му, че кратката й кариера като компаньонка не я е направила по-склонна да приема заповеди.

Независимо от проблемите, които му се бяха струпали на главата, той бе развеселен. Без съмнение Елинор бе подразнена и ядосана от факта, че трябва да му се подчинява.

Той съсредоточи вниманието си върху Нед.

— И двамата със Сали ще останете да работите на сегашните си длъжности. Освен това ще се погрижа парите, които Ибитс ви е принуждавал да му давате, незабавно да ви бъдат върнати.

— Благодаря ви, сър — заекна младежът.

Артър посочи вратата.

— Вън, Ибитс. Изгубих достатъчно време да се занимавам с теб.

Ибитс стисна зъби от гняв. Хвърли отмъстителен поглед на Елинор, докато минаваше покрай нея.

Артър изчака Ибитс да отиде до вратата и чак тогава каза:

— Само още нещо, Ибитс. Изглежда, има някакво недоразумение относно положението на госпожица Лодж в тази къща.

— Много добре знам положението й — измърмори Ибитс. — Тя е само компаньонка.

— Това изобщо не отговаря на истината. — Графът говореше много спокойно. — Възнамерявам да се оженя за госпожица Лодж. Тя е бъдещата господарка на този дом. Ако направиш грешката да разпространяваш слухове за противното, ще съжаляваш много. Ясно ли се изразих?

Той забеляза, че Елинор се изненада.

Ибитс се озъби:

— Ваша работа как ще я наречете, милорд.

— Да — съгласи се Артър. — Така е. Сега можеш да си вървиш.

Ибитс бързо излезе от стаята. Нед затвори вратата и го последва.

— Е — каза Маргарет, когато слугите излязоха. — Това определено бе вълнуващо. — Тя се усмихна на Елинор с голямо задоволство. — Казах ти, че Артър ще уреди нещата. Сега можеш да наредиш на Сали да разопакова багажа ти.

Артър изстина. Той погледна Елинор, опитваше се да не показва чувствата си.

— Приготвила си си багажа? — попита той.

— Да, разбира се. — Тя се прокашля. — Помислих си, че няма да имаш нужда от услугите ми, след като научиш, че Ибитс знае, че не съм истинска годеница.

Маргарет го погледна.

— Когато Елинор се опълчи срещу него, Ибитс си призна, че знае за плановете ти. Той се опита да я изнудва, можеш ли да повярваш?

Графът се облегна на стола и се замисли за онова, което се бе случило.

— Ибитс се е опитвал да изкопчи пари от теб, за да си мълчи за положението ти тук?

— Да. — Тя се опита да смени темата: — Това бе нищо в сравнение с подлия начин, по който се отнасяше със Сали и Нед. Аз мога да се грижа за себе си. Те двамата са много по-уязвими от мен.

Той се запита дали осъзнава колко рядко се срещат сред аристократите от висшето общество подобни чувства на отговорност. В тези кръгове камериерките обикновено биваха уволнявани, когато забременееха от мъж от домакинството, а застаряващ иконом можеше да бъде освободен без пенсия, когато вече не е способен да се справя със служебните си задължения.

Елинор поклати глава.

— Предупреждавах те, че ще бъде много трудно, ако не и невъзможно, да запазим тайната от прислугата.

— Ще го приема като проява на доброта от твоя страна, ако се въздържиш и не посочваш грешките ми — тихо каза той.

Тя се изчерви.

— Моите извинения, сър.

Той въздъхна.

— Няма значение, ти беше права.

Тя сви вежди и го погледна разтревожено.

— Наистина не виждам как бих могла да остана на сегашната си длъжност, след като един безскрупулен човек като Ибитс знае истината.

— Не виждам причина да променям плановете си — рече той. — Засега всичко върви точно както искам. Привлече вниманието на висшето общество върху себе си, оставяйки ме свободен… — Той замълча, напомняйки си, че Маргарет все още е в стаята. — Свободен да върша работата си спокойно.

— Но ако Ибитс разпространи клюки за истинската ми длъжност в този дом, плановете ти ще се объркат.

Настоятелните й опити да се откаже от ролята, която я бе наел да изиграе, го накараха да изгуби контрол.

— Знам само, че — изрече той, наблягайки на всяка дума — ти си единствената ми надежда да осъществя плановете си. Нещо повече, имайки предвид доста голямото възнаграждение, което ти плащам, мисля, че имам пълното право да очаквам от теб възможно най-убедителното представление, на което си способна. Не си ли съгласна с мен?

Маргарет примигна. Бе изненадана от острите му думи.

Елинор само наклони глава, показвайки му, че е подразнена, но не и уплашена.

— Разбира се — сухо отвърна тя. — Ще се постарая да останеш доволен от мен.

— Благодаря ти. — Защо, по дяволите, й говореше така? Никога не си позволяваше да си изпусне нервите.

Маргарет побърза да поуспокои атмосферата.

— Наистина, Елинор, не бива да се притесняваш за онова, което може да каже Ибитс. Кой аристократ от висшето общество би повярвал на думите на иконом, уволнен без препоръки, а не на тези на граф Сейнт Мерин?

— Знам, но той е наясно, че онова, което смятах за шега, в действителност е самата истина.

— Дори Ибитс да клюкарства по твой адрес, не може да ни навреди. Хората ще си помислят, че той просто повтаря твоята история! — увери я Маргарет.

— Тя е права — каза Артър. — Успокой се, Елинор. Не бива да се тревожим за Ибитс.

— Предполагам, че си прав — отвърна тя. Но не изглеждаше доволна и спокойна.

Маргарет въздъхна.

— Е, тогава всичко е уредено. Оставаш тук, Елинор.

Елинор свъси вежди.

— Това ми напомни, че в дома няма достатъчно персонал.

Още един проблем, който трябва да разреши, преди да продължи с разследването си, отегчено помисли Артър. Взе писалка и лист хартия.

— Ще пиша до някоя агенция.

— Няма нужда да губиш време да разговаряш с цяла върволица кандидатки, изпратени от някаква агенция — заяви Елинор. — Сали има две сестри, които нямат работа. Едната е превъзходна готвачка. Другата с удоволствие ще приеме задълженията на камериерка. Мисля, че Сали е подходяща за икономка. А пък Нед има чичо и братовчед, които са отлични градинари. По една случайност последният им работодател наскоро продал къщата си в града и освободил целия персонал, затова в момента си търсят работа. Предлагам да ги наемем.

— Божичко, Елинор, ти си невероятна. Явно вече си се справила с проблема с персонала.

На Артър толкова му олекна, че няма да му се наложи да търси нова прислуга, че беше готов да прегърне и да целуне младата жена.

— Оставям нещата в твоите ръце — сериозно и делово каза той.

Тя само леко кимна, но на него му се стори, че е много доволна.

„И този проблем е решен“ — помисли си той и настроението му се повдигна.

— Моля да ме извините, но трябва да се кача горе и да се преоблека. — Маргарет стана и тръгна към вратата. — Господин Флеминг скоро ще дойде. Днес следобед ще пообиколим няколко книжарници.

Артър стана и прекоси стаята, за да й отвори вратата. Тя бързо излезе. Той се обърна и видя, че Елинор се готви да я последва. Вдигна ръка, за да я спре.

— Ако нямаш нищо против — тихо каза той, — искам да споделя с теб онова, което научих от Джон Уот.

Тя спря по средата на стаята, лицето й светна от вълнение.

— Открил си го?

— Да, благодарение на идеята, която ми даде да говоря с любимата му. — Той погледна часовника. — Минава четири часът. Ще поръчам файтон и ще се разходим в парка. Като ни видят заедно, ще затвърдим впечатлението, че наистина сме сгодени, а и ще можем да си поговорим насаме.