Аманда Куик
Компаньонката (10)

Осма глава

Бенет се отпусна на стола срещу Артър и отново погледна слабия, ядосан млад мъж, който си тръгваше от клуба.

— Бърнли е дошъл днес.

— Да. — Артър не вдигна поглед от вестника.

— Забелязах, че преди няколко минути те наблюдаваше. Кълна се, че ако погледът можеше да убива, вече щеше да си мъртъв.

Артър прелисти страницата.

— За щастие погледите на хората нямат подобен ефект върху мен. Поне не този на Бърнли.

— Очевидно много те мрази — тихо го предупреди Бенет.

— Не разбирам защо. Той получи дамата, не аз.

Бенет въздъхна и се отпусна в стола. Притесняваше го това, че явната неприязън, която Роланд Бърнли изпитваше, изобщо не стресна приятеля му.

В момента той бе погълнат от плана си да залови убиеца на прачичо си. А когато Артър се захванеше с нещо, то го поглъщаше изцяло.

Подобна всеотдайност понякога бе доста досадна, помисли си Бенет. Но бе принуден да признае, че именно това бе помогнало на Артър да възстанови богатството на Сейнт Мерин само за няколко години.

Макар и да знаеше, че Артър няма да се вслуша в предупрежденията му относно Роланд Бърнли, се чувстваше задължен да го предупреди.

— Носи се слух, че финансовото положение на Бърнли е много лошо — каза той. Опитваше се да подхване темата от различен ъгъл. — Опитва се да върне дълговете си от комар.

— Щом е прибягнал до игра на комар, за да си осигури някакъв доход, финансовото му положение ще се влошава още повече.

— Няма съмнение в това. — Бенет се облегна назад на стола и сплете пръсти. — Не ми харесва онова, което виждам в очите му, когато двамата се намирате в една и съща стая.

— Тогава не гледай изражението му.

Бенет въздъхна.

— Много добре, но те съветвам да пазиш гърба си.

— Благодаря за съвета.

Бенет поклати глава.

— Защо въобще си правя труда.

— Извинявам се, ако изглеждам неблагодарен. Работата е там, че имам други грижи на главата. На път съм да осъществя следващата стъпка от плана си.

Щом веднъж се захванеше да осъществява сложните си планове, нямаше сила на този свят, която да го спре, напомни си Бенет. Обикновено сложните машинации на приятеля му се отнасяха до финансови инвестиции. Но понякога насочваше талантите си към други стратегии, и то винаги с голям успех. Един умен човек не би застанал между Артър и целите му, каквито и да бяха те.

— Говори се, че тайнствената ти нова годеница е в града за няколко седмици, за да се наслади на удоволствията на Сезона — обади се Бенет. — Има много спекулации за нея, разбира се. Разпространих информацията из определени кръгове на обществото, че тя е от богато земеделско семейство от север, както ти ме инструктира.

— Не се ли говори, че съм я наел от агенция?

— Разбира се, че не — изсумтя Бенет. — Всички си спомнят тържественото ти обещание, което направи миналата година, естествено, но предположиха, че е шега. Тогава никой не вярваше, никой не вярва и сега, че човек с твоето положение всъщност ще направи подобно безумие.

— Отлично. Значи всичко върви според плановете ми.

— Все още не мога да повярвам, че смяташ да наемеш момиче, което да ти помогне да осъществиш странния си план — намръщи се Бенет. — Каква е тя?

— Много скоро ще се запознаеш с госпожица Лодж. — Артър се усмихна доволно. — Тя е млада и е натрупала полезни знания и опит.

— Разбирам — промърмори приятелят му. С други думи, госпожица Лодж не бе изчервяваща се девственица.

— Изглежда впечатляващо — продължи Артър и се пооживи от тази тема. — Изключително спокойна и хладнокръвна е. Излъчва сила и власт, която би накарала хората да си помислят добре, преди да й зададат нахални въпроси. Освен това баба й е била актриса. Надявам се да е наследила таланта й. Общо взето, тя е направо идеална.

„Дявол да го вземе!“ — помисли си Бенет, изненадан от дългия списък с достойнства на госпожица Лодж. Какво ставаше? От години не бе чувал приятеля си да говори така ентусиазирано за някоя жена. Не, това не бе вярно. Откакто го познаваше, никога не бе чувал Артър да говори с такова пламенно възхищение за някоя жена.

Разбира се, Артър с неговите странни разбирания беше единственият човек, който би възприел качество като „опит за света“ и „актьорски талант“ за предимство у една добре възпитана дама. Всеки друг би сметнал, че те са по-подходящи за куртизанка или любовница.

— Точно жената, която търсеше — промърмори Бенет.

— Да, така е.

— И все пак мисля, че е редно да й кажеш истината.

— В никакъв случай. Колкото по-малко знае, толкова по-малка е опасността да каже нещо в най-неподходящия момент.

— Разбирам притесненията ти, но не мисля, че е честно да я държиш в неведение. — Бенет замълча за миг, преди да добави и последния си, най-убедителен аргумент: — Освен това замислял ли си се, че ако й разкажеш всичко, тя може да ти помогне при разследването.

Графът присви очи.

— Това е последното, което бих искал да се случи. Разследването не е нейна работа.

— Виждам, че е безсмислено да споря с теб по този въпрос. — Приятелят му въздъхна тежко. — Пристигна ли придружителката на госпожицата?

— Да. — Артър опъна краката си и отпусна ръце на облегалките на стола. — Всъщност днес следобед имах известни колебания относно ролята на Маргарет във всичко това.

— Мислех, че тя е единствената ти роднина, която можеш да понасяш в дома си за по-дълго време.

— Така е. Но когато й казах, че очаквам да се погрижи за представянето на годеницата ми във висшето общество, разбрах, че тя нищо не разбира от тези неща. Всъщност абсолютно съм сигурен, че видях паника в очите й.

— Това не е изненадващо. Казвал си ми, че госпожа Ланкастър не е живяла в града. Идвала е съвсем за кратко преди доста години.

— Така е — направи гримаса Артър. — Просто предположих, че една дама, която е била омъжена цели четиринайсет години, разбира от тези неща. Но днес изведнъж осъзнах, че всъщност Маргарет е невежата и непросветена жена от провинцията, а не госпожица Лодж.

Другият мъж свъси вежди и си спомни дългите приготовления на починалата си съпруга преди всеки бал и всяко соаре.

— Ще ти е нужен някой, който да се занимава с всички подробности — предупреди. — Една изискана и модно облечена жена трябва да има подходящи рокли, ръкавици, обувки и други подобни неща. Трябва да има фризьорка или прислужница, която да умее да прави прическите й. Налага се да посещава най-изисканите и модни магазини.

— Осъзнавам всичко това.

— Виж какво, Артър, ако госпожа Ланкастър не може да се справи с тези неща, трябва да намериш друга роднина. В противен случай ще бъдеш изправен пред катастрофа. Повярвай ми. Имам опит в тези неща, ако си спомняш.

— Няма да се наложи да замесвам друг човек в тази работа. — Артър изглеждаше доволен. — Маргарет ще остане, защото трябва да има още една жена в къщата заради благоприличието. Покрай бизнес сделките си добре опознах аристокрацията в града, така че ще подбирам внимателно поканите, които госпожица Лодж да приеме. Ти ще придружаваш двете дами на първите няколко светски събития и ще представиш моята годеница на подходящите хора. Не искам да остане сама, без кавалер.

— Ами с удоволствие ще сторя всичко по силите си да я представя по възможно най-добрия начин, но как ще решиш проблема с дрехите, човече? Уверявам те, че това е много важна част от представянето.

Артър сви рамене.

— Сигурен съм, че госпожица Лодж ще се справи с дрехите.

Такова доверие в друг човек, още повече в една жена, не бе типично за Артър, помисли си Бенет заинтригуван. Когато ставаше дума за сложните му планове, той рядко се осланяше на друг човек, не се доверяваше на никого, независимо дали е мъж или жена.

Бенет смяташе, че е сред малцината, на които Артър има доверие, а сега, както изглежда, госпожица Лодж бе включена в този и без това кратък списък. Колко интересно!

— Асоциалната страна на нещата? — настоя Бенет. — Знаеш колко коварни капани има в една бална зала. Ако видят госпожица Лодж да говори с неподходящия човек, това ще промени впечатлението, което искаш да създаде. Ще стане още по-лошо, ако танцува с неподходящия мъж или излезе в градината с него. Повечето млади момичета са закриляни от майките си или от професионална и компетентна придружителка, но от онова, което ми разказа, няма кой да наглежда и да напътства госпожица Лодж.

— Не е съвсем така, Бенет — леко се усмихна Артър. — Ти ще я наглеждаш и ще се погрижиш за нея.

Приятелят му изпъшка и прочувствено рече:

— Опасявах се, че ще кажеш нещо такова.