Аманда Куик
Компаньонката (36)

Тридесет и четвърта глава

Часовникът на масичката до леглото показваше три и петнайсет. Артър бе застанал до прозореца и го погледна от там. Беше се съблякъл за сън, но все още не си бе легнал. Нямаше смисъл. Не се нуждаеше от сън.

Нужна му бе Елинор.

Къщата изглеждаше притихнала и заспала. Прислугата отдавна си бе легнала. По всяка вероятност Бенет нямаше да доведе Маргарет у дома преди съмване, така правеше обикновено.

Чудеше се дали и Елинор не може да заспи. Загледа се в забулената в мрак градина и се запита как ли изглежда Елинор свита в леглото си. После за пореден път си напомни, че един джентълмен не бива да чука на вратата на спалнята на една дама, освен ако тя не го е подканила да го направи. Тя не бе намекнала такова нещо, когато й пожела лека нощ преди малко. В интерес на истината, бе го посъветвала да си легне и да се наспи.

Не бе в настроение да следва съветите й. Още известно време остана до прозореца, загледан в мрака. Щеше да бъде проява на безотговорност от негова страна да отиде в стаята на Елинор. Вярно е, че се измъкнаха от неудобната ситуация в библиотеката, но нямаше право отново да я поставя в неловко положение.

Рисковете бяха много и най-различни. Маргарет и Бенет можеха да се приберат по-рано и Маргарет да открие, че той се намира в погрешна спалня. Или пък скърцането на пода да събуди някой от прислугата и той, предполагайки, че в къщата е влязъл крадец, да се качи да провери какво става.

Но дълбоко в себе си знаеше, че не рискът да ги хванат го спираше, а вероятността за Елинор това да е само една краткотрайна авантюра.

Замисли се за мечтите й за финансова и лична независимост. За миг си представи какво ли ще стане, ако захвърли отговорностите си към семейство Ланкастър и избяга с Елинор.

Картината да живее безгрижно и свободно с нея в някоя далечна страна, без досадните роднини и непрекъснатите изисквания и желания на онези, които зависеха от него, изникна пред очите му, сякаш бе някакво отражение в огледалото.

Но това видение бързо изчезна. Той имаше задължения и отговорности, които щеше да изпълни. Но тази вечер Елинор бе в съседната стая.

Завърза колана на черния копринен халат и се отдръпна от прозореца. Взе свещта и прекоси стаята, отвори вратата и излезе в коридора.

За миг се спря и се ослуша. На улицата не се чуваше тропот на коне и карета, долу също бе съвсем тихо.

Тръгна по коридора и спря пред спалнята на Елинор. Под вратата не се виждаше светлина. Каза си, че това трябва да означава, че за разлика от него тя е успяла да заспи. Ами, ако просто лежи в тъмното с широко отворени очи? Нямаше да навреди, ако леко почука на вратата. Ако спеше дълбоко, нямаше да чуе потрепването.

Той почука, но не толкова тихо, колкото възнамеряваше. Каква щеше да е ползата от съвсем леко почукване.

В първия момент не чу нищо. После долови ясното поскърцване на леглото, последвано от леки и приглушени стъпки.

Вратата се отвори. Елинор го погледна с очи, които изглеждаха бездънни на светлината на свещта. Тъмната й коса бе прибрана под малко дантелено боне. Беше облечена в простичка роба на дребни цветчета.

— Случило ли се е нещо? — прошепна тя.

— Покани ме да вляза.

— Защо?

— Защото съм джентълмен и не мога да вляза в спалнята ти, без да си ме поканила.

— О!

Той притаи дъх, чудейки се какво ще стори тя. Устните й бавно се извиха в чувствена усмивка. Тя отстъпи встрани и отвори широко вратата.

— Моля, заповядай, влез.

Толкова много я желаеше, че копнежът по нея заплашваше да погълне всички останали чувства, които бушуваха в него. Отчаяно я желаеше.

Трябваше да мобилизира цялата си воля, за да не я вземе на ръце и да я занесе право в леглото. Влезе тихо в стаята и постави свещта на най-близката масичка.

Тя безшумно затвори вратата и се обърна към него.

— Артър, аз…

— Тихо! Никой не трябва да чуе, че разговаряме само двамата тук.

Прегърна я и я целуна, преди да е успяла да каже и думичка дори.

Тя го привлече към себе си. Той усети ноктите й да се забиват в гърба му през коприната на халата. Устните й леко се разтвориха.

Ще успее да се контролира, закле се той. Този път щеше да я накара да изживее неща, които ще му гарантират, че никога няма да го забрави.

Прокара длан по гърба й, наслаждавайки се на елегантните женски извивки. Когато пръстите му преминаха през хълбока, усещането за стегнатото й, закръглено дупе под ръцете му почти го докара до ръба. Той лекичко го стисна и бързо я притисна към себе си.

През тялото й премина още една сладка тръпка. Тя тихичко изстена и се притисна плътно към него.

Той обхвана кръста й с ръце и развърза колана на халата й. Дрехата се разтвори и разкри семпла бяла ленена нощница, украсена по деколтето с дантела и сини панделки. Нежните зърна на гърдите й се бяха очертали под тънката материя.

Целуна я по врата, а после захапа изящната мека част на ухото й. Тя отново потръпна и издаде приглушен стон от удоволствие. Реакцията й го развълнува и възбуди по-силно и от най-добрия наркотик.

Една по една махна всички фиби, които прикрепяха бонето й. Косата й се разпиля и покри ръцете му. Той стисна здраво сладките, уханни къдрици, подкрепи главата й, за да я целуне отново.

Тя пъхна ръка под ревера на халата му и погали голите му гърди. Топлината на пръстите й бе толкова възбуждаща, че едва преглътна стона си.

Тя разтвори устни и той разбра, че е толкова възбудена и е забравила, че трябва да пази тишина.

Той бързо покри отворените й уста с ръка и поклати глава, усмихвайки се лекичко. В очите й проблесна разбиране и съжаление. Веднага след това се появиха закачливи отблясъци. Много нежно и бавно го ухапа по ръката.

Той едва не се засмя на глас. Опиянен от мисълта за това, което предстоеше да се случи, той я вдигна на ръце и я отнесе на леглото.

Положи я на смачканите чаршафи, съблече халата си и събу чехлите си. Бе чисто гол, понеже не си бе облякъл пижама, когато се приготвяше за лягане. Изведнъж осъзна, че за първи път Елинор го вижда без дрехи.

Той я погледна, чудеше се дали ще го намери за красив, или гледката на голото му тяло и еректирала мъжественост ще я накара да се почувства неудобно.

Но когато зърна изражението й, се успокои. В очите й видя учудване, което го накара да се усмихне. Когато тя се пресегна да го прегърне, той вече не можеше да се сдържи.

Бавно се смъкна малко по-надолу на леглото. Няколко минути се остави на удоволствието да бъде докосван толкова интимно от Елинор. Но след две-три минути на истинско сладко мъчение се принуди да хване ръцете й, които изследваха тялото му. Ако не я бе спрял, помисли си той, нямаше да може да направи изживяването такова, каквото го беше замислил.

Леко я бутна да легне по гръб, наведе се над нея и прокара длан по бедрото й. Повдигна нощницата й нагоре и не спря, докато не видя триъгълничето тъмни косъмчета, които покриваха интимните й части.

Той се наведе и нежно целуна мекото й, закръглено коляно. Тя прокара пръсти по врата му. След миг той нежно разтвори краката й и докосна с език вътрешната част на коприненото й бедро. Този път пръстите й стиснаха силно косата му.

— Артър?

Той се пресегна и покри устните й с длан, напомняйки й, че трябва да пазят тишина.

Когато усети, че притихна, се върна и продължи оттам, откъдето бе спрял.

Намести се между краката й и вдиша изключително женското ухание, което откри там. Тя ухаеше на море и на толкова редки подправки, че дори нямаха имена.

Можеше цял живот да вдишва този аромат. Повдигна коленете й, зарови глава между тях, откри малката чувствена точка и започна да действа върху нея.

Тя настръхна, сякаш не бе напълно сигурна как да реагира. Но тялото й знаеше точно какво да направи. Само след минутка бе толкова влажна, че ръцете му лъщяха на светлината на свещта.

Започна да диша учестено. Хълбоците й се раздвижиха и се повдигнаха към него. Когато вкара пръста си в нея, тя се стегна и изстена. Той се наведе и я целуна на най-чувственото място. Междувременно пъхна още един пръст в нея и леко ги размърда.

— Артър — глухо простена тя и се опита да се надигне и да седне, — какво правиш?

Той не вдигна глава, а леко я бутна отново да легне.

В началото си помисли, че ще се възпротиви. Но тя измърка и се подчини. Чуваше учестеното й дишане. Знаеше, че е обзета от чувства, които не разбира напълно.

— Ооо, боже мой!

Край с обещанието й да пази тишина, помисли си той развеселен, но и малко притеснен. Но вече не можеше да се спре. Тя бе твърде близо, а той бе решен да свърши работата си както трябва.

Той усети приближаването на кулминацията. Ръцете й стиснаха чаршафите. Цялото й тяло се скова.

„Тя е напълно дезориентирана“ — помисли си той. Вече нямаше представа какво става около нея.

Точно в този момент той чу, че външната врата се отваря. Улови далечния звук на гласовете долу.

Маргарет и Бенет се бяха прибрали.

Екстазът заля Елинор като буря. Той бързо вдигна глава и видя, че тя разтваря устни. Очите й бяха затворени.

Бяха изправени пред истинска катастрофа.

Той се размърда, повдигна се малко нагоре и покри тялото й със своето. Хвана главата й между ръцете си и притисна устните си към нейните, поглъщайки високия, отчаян вик на изненадващо удоволствие.

След минутка-две тя утихна под него. Той предпазливо вдигна глава. Постави показалеца си на устните й и проговори направо в ухото й. Тя го погледна замаяна.

— Маргарет и Бенет са тук — прошепна той.

Долу вратата се затвори. Чуха се стъпките на Маргарет, която се качваше по стълбите.

Артър не помръдна. Под него и Елинор бе съвсем притихнала и не помръдваше. И двамата бяха целите в слух.

Стъпките на Маргарет се чуваха по-ясно, докато тя вървеше по коридора към спалнята си. Артър срещна погледа на Елинор. Двамата едновременно погледнаха свещта, която все още гореше на масичката.

Той знаеше, че и двамата се питат едно и също нещо. Маргарет ще забележи ли слабата светлинка под вратата?

Маргарет спря пред собствената си стая, а след това, точно когато Артър си помисли, че с Елинор са спасени, продължи по коридора.

Щеше да почука и да очаква Елинор да й отвори. Само се надяваше Елинор да успее да измисли правдоподобно извинение, за да не я покани в стаята си да си побъбрят.

Изведнъж осъзна, че младата жена бе сложила ръце на гърдите му и го бута с всички сили. Той покорно се търколи от нея и тихо застана прав до леглото.

Чу се очакваното почукване на вратата.

— Елинор! Забелязах, че свещта ти още свети. Ако не си прекалено уморена, искам да ти споделя една изключително вълнуваща новина. Бенет ме помоли да се омъжа за него.

— Един момент, Маргарет, почакай да облека халата си и да си обуя чехлите. — Тя скочи от леглото. — Новината е направо страхотна. Много се радвам за теб.

Продължи да говори весело, докато отваряше гардероба. Размести наредените рокли и повика Артър с ръка.

Той разбра, че го кани да се скрие в гардероба. Едва сподави стона си. Тя бе права. Това бе единственото място в стаята, където можеше да се скрие.

Той се спря, за да вземе халата и чехлите си, а после с огромно нежелание влезе в гардероба. Елинор бързо затвори вратата. Веднага бе обгърнат от фин муселин, ароматна коприна и тъмнина.

Чу, че младата жена отваря вратата на стаята.

— Мисля, че това си заслужава да се отпразнува, нали? — каза тя на Маргарет. — Хайде да отидем долу в библиотеката и да опитаме отличното бренди на Артър. Искам да чуя всяка подробност от предложението на Бенет. Освен това аз също имам невероятна новина.

Маргарет щастливо се засмя, звучеше точно като младо момиче, преживяващо първата си любовна тръпка. Може би беше точно така.

— Мислиш ли, че е редно да пием от брендито му? — притесни се Маргарет. — Знаеш, че Артър много го харесва и си го пази. Отнася се към брендито така, сякаш е рядък скъпоценен божествен еликсир.

— Довери ми се — уверено каза Елинор. — В този момент няма да има абсолютно нищо против да слезем долу и да пийнем по глътка от скъпоценното му бренди.

Вратата зад двете жени се затвори.

Артър остана в мрака сред женски дрехи още минутка-две. Чудеше се какво се бе случило с подредения му, добре планиран живот. Не можеше да повярва, че се крие в гардероб в стаята на една дама.

Такива неща никога не му се бяха случвали, преди да срещне Елинор.