Аманда Куик
Компаньонката (13)

Единадесета глава

На следващата вечер, малко след десет часа, Елинор, Маргарет и Бенет Флеминг стояха под няколко засадени в саксия палми.

— Първият танц е изключително важен — обясни Бенет, преценявайки насъбралата се тълпа. — Трябва да се уверим, че е с подходящия господин.

Елинор надникна иззад палмовите клонки. Балната зала бе осветена от висящи полилеи. Едната стена бе цялата в огледала, които отразяваха блясъка на помещението. Дами и господа, облечени по последна мода, се смееха и клюкарстваха. Елегантни двойки се носеха из дансинга. Музиката се лееше от балкона, където бяха настанени музикантите.

Малка армия от прислужници в сини ливреи предлагаше шампанско и лимонада.

— Не виждам защо да не танцувам първо с теб — каза Елинор на Бенет.

Тя много хареса Бенет Флеминг още щом го видя. Щом погледна здравото му тяло и дълбокия поглед, разбра защо Артър му има доверие. Флеминг правеше впечатление на един от онези, вече рядко срещащи се хора, добродушни, решителни, на които човек може да разчита, когато има проблеми.

— Не, не, не, това никога няма да стане — увери я Бенет. — Този, с когото танцуваш първия танц, ще постави известен стандарт, нали разбираш? Който и да е той, ще те направи популярна още тази вечер.

Маргарет го гледаше с възхищение.

— Откъде знаеш тези неща, сър?

Той се изчерви.

— Покойната ми съпруга бе жена, която се наслаждаваше на удоволствията на висшето общество. Човек научава това-онова, когато е женен за специалист.

— Да, разбира се — промърмори Маргарет. Посегна към дамската си чантичка и извади малко тефтерче и мъничък молив.

Бенет се намръщи.

— Какво правиш?

— Водя си бележки — отвърна тя.

— За какво са ти?

— За дневника ми.

Елинор едва се сдържа да не се засмее. Какво ли би казал Бенет, ако знаеше, че Маргарет прави проучване за новия си роман.

— Разбирам. — Той свъси вежди и присви очи. Отпи от шампанското и си придаде вид на човек, който се подготвя да влезе в битка. — Както вече казах, въпросът точно кой ще има привилегията да бъде пръв, е изключително важен.

— Хмм — промърмори Елинор. — Това е както да избираш първия любовник.

Флеминг се задави.

— Като да си избираш любовник — повтори си Маргарет, пишейки много бързо нещо в бележника си. — Да, това ми хареса, добре казано. Така нещата изглеждат много интригуващи, нали?

Бенет впери поглед в нея.

— Не мога да повярвам, че записа това за дневника си.

— След време ще е интересно да го прочете човек, не смяташ ли? — Тя му се усмихна и пъхна тефтерчето в чантата си.

Бенет явно реши да не отговаря на този въпрос. Вместо това съсредоточи вниманието си към дансинга. Внезапно се оживи.

— Ето го — тихо обяви той.

— Кой? — попита Елинор.

— Мъжът, който ще те заведе на дансинга за първи път. — Той повдигна брадичка.

Елинор проследи погледа му и видя висок, изискан господин със синьо сако да стои до френския прозорец, от който се излизаше в градините. Изглежда бе около шейсетгодишен. Разговаряше с друг мъж. Стойката и изражението му издаваха, че много се отегчава.

— Кой е той? — попита Маргарет. — И защо казваш, че той е подходящ за първия партньор на Елинор.

— Това е лорд Хатерсейдж — обясни Бенет. — Той е заможен човек с връзки във висшето общество. Жена му почина преди две години, без да го дари с наследник, което обяснява защо си търси нова съпруга.

— В такъв случай защо ще иска да танцува с мен? — полюбопитства Елинор. — Предполага се, че съм сгодена.

— Хатерсейдж е известен с това, че е доста придирчив, когато става дума за жени — търпеливо поясни Бенет. — Всъщност той се смята за познавач на женската красота. Един танц с него ще привлече вниманието на всички към теб. Останалите мъже в залата ще поискат да разберат какво е видял в теб. Накратко казано, Хатерсейдж може да те направи популярна.

— Ами ако откаже да танцува с мен?

За първи път очите на Бенет проблеснаха със скрито задоволство.

— Едва ли.

Маргарет му хвърли изпитателен поглед.

— Защо смяташ, че ще се радва да танцува с Елинор? От тук си личи, че е от онези господа, които страдат от скука.

— Хатерсейдж и Артър често са работили заедно. Освен това Хатерсейдж дължи на Артър голяма услуга.

Любопитна, Елинор бавно разтвори ветрилото си.

— Колебая се да попитам, но не мога да устоя. Каква услуга?

— Артър е гений, когато става дума за инвестиции. Преди шест месеца имаше голям интерес към инвестиции в мини в Йоркшир. Артър знаеше, че проектът ще се провали с гръм и трясък. Чу, че Хатерсейдж се кани да купува акции в него, и го предупреди, че по всяка вероятност инвестицията е губеща. Цялата схема рухна малко след това и всички, които се бяха включили, загубиха парите си. Но благодарение на съвета, който Артър му даде, Хатерсейдж избегна финансовата катастрофа.

Без съмнение инвестицията, за която Бенет говореше, беше същата, която бе съсипала пастрока й, и я бе лишила от наследство, помисли си Елинор. Колко жалко, че Самюел Джоунс не е бил сред приятелите на Артър. Но пък Джоунс никога не се вслушваше в съветите на другите.

Бенет я погледна.

— Ще уредя този първи танц, но какво ще се случи след това, изцяло зависи от теб. Щом се появиш на дансинга с Хатерсейдж, трябва да се опиташ да измислиш нещо умно и забавно, за което да разговаряте. Ако успееш да го развеселиш и разсееш дори за минута-две, той ще бъде доволен.

Елинор сбърчи нос.

— Караш ме да се чувствам като куртизанка вместо като компаньонка, Флеминг.

Бенет трепна.

— Извини ме.

— Куртизанка вместо компаньонка — тихо повтори Маргарет. — Отлично. — Тя отвори тефтерчето си.

— Както и да е. — Елинор се усмихна. — Ще направя всичко по силите си да кажа нещо забавно на лорд Хатерсейдж.

Бенет повика един лакей и го изпрати при Хатерсейдж с кратко съобщение.

Пет минути по-късно Елинор вече беше на дансинга. Тя се усмихна на високия си партньор. Хатерсейдж бе олицетворение на любезността и галантността, но бе ясно, че що се отнася до него, просто връща услуга. Отблизо отегчението му бе очевидно. Тя се чудеше как не е умрял още преди много време от скука.

— Много мило от ваша страна, че позволихте на господин Флеминг да ви убеди да танцувате с мен, сър — каза тя.

— Глупости. Радвам се да услужа — рече Хатерсейдж, но по нищо не личеше, че мисли това, което казва. — Със сигурност не е чак толкова трудно да танцуваш с една привлекателна дама.

— Благодаря — отговори тя. Как, по дяволите, да поддържа разговор с мъж, който очевидно иска да бъде на друго място?

— Трябва да ви кажа, че завиждам на Сейнт Мерин — сухо продължи той. — Успял е да си намери годеница, без да се подлага на „емоциите“ на Сезона. От друга страна, аз съм принуден да понасям безкрайна върволица от глупави млади госпожици.

Поведението му започна да я дразни.

— Предполагам, че да намерят подходящия човек и да сключат добър брак е точно толкова трудно за младите дами, колкото и за господа като вас, сър.

— Невъзможно. — Той изглеждаше дълбоко засегнат. — Не можете да си представите колко е трудно за мъж на моята възраст и с моя житейски опит да разговаря с младо момиче на седемнайсет. Тези млади създания говорят единствено за последните глупости на Байрон или за последния писък в парижката мода.

— Погледнете на ситуацията и от гледната точка на младите дами, сър. Уверявам ви, може да се окаже страшно отегчително и трудно да разговаряш с мъж, който може да ти бъде баща, когато предпочиташ да танцуваш с красив млад поет.

За миг Хатерсейдж се смути. След това се намръщи.

— Моля?

— Още повече, ако този мъж се интересува само от външния си вид, репутацията и наследството си. Когато този изключително глупав господин няма никакви познания по темите, които интересуват една млада дама, направо е чудо, че тя въобще успява да разговаря с него, нали? Човек не би си представил, че ще хукне у дома да напише романтичните си изживявания с него в дневника си, нали?

Настъпи неловко мълчание. После в очите на Хатерсейдж неохотно проблесна интерес.

— Къде Сейнт Мерин ви е открил, госпожице Лодж?

Тя му се усмихна с най-неотразимата си усмивка:

— Тъй като се познавате с годеника ми, без съмнение знаете, че притежава изключително логичен ум. Естествено той е използвал този си талант, за да си намери подходяща годеница.

— Логика и разум, а? — Сега вече Хатерсейдж бе направо запленен. — И къде са го отвели тези му способности, за да открие диамант като вас?

— В една агенция за компаньонки, от най-скъпите, разбира се.

Очевидно решил да поеме шегата, той каза:

— А, да, той се бе заклел да го стори.

— Това е много разумен подход. Като се позамисли човек, съпрузите и съпругите са компаньони, не е ли така?

— Никога преди не съм мислил за семейството от тази гледна точка, но трябва да призная, че имате право.

— Само си помислете колко брилянтна е тактиката на Сейнт Мерин, сър. В агенцията му бе предоставен много богат избор от добре образовани дами, които притежават отлични препоръки и безукорна репутация. Вместо да се налага да танцува с всички тях и да понася глупави разговори, той всъщност ще проведе подробни интервюта с тях.

— Интервюта — усмихна се Хатерсейдж. — Колко умно.

— Хубавото е, че това важи и за двете страни. Кандидатките също могат да му задават въпроси. По този начин им е спестена необходимостта да забавляват възрастни мъже, които нищо не разбират от последните произведения на Байрон и които търсят единствено красиви наследници, за да ги дарят с наследник.

Хатерсейдж я спря по средата на дансинга. В продължение на един ужасен миг Елинор си помисли, че много е сбъркала в преценката си и е сътворила истинска катастрофа.

След това Хатерсейдж отметна назад глава и гръмко се засмя.

Всички погледи бяха приковани в тях.

Когато Хатерсейдж върна Елинор при Бенет и Маргарет, опашката от мъже, които искаха да танцуват с нея, стигаше чак до входа на игралната зала.

— Смятайте, че сте си върнали услугата — каза Бенет на Хатерсейдж.

— Напротив — отвърна Хатерсейдж с усмивка. — Това бе най-приятната ми и забавна вечер от доста време насам.