Шарлот Вейл Алън
Нежни сърца (22)

Епилог

Март 2004

Обявиха победителя и камерите показаха в близък план изненаданата и стресната жена, която най-напред целуна възрастната дама от дясната си страна, а после се обърна, за да я целуне привлекателният мъж, седнал от лявата й страна. Камерите показаха Джин Холдър, която сияеше и ръкопляскаше като луда. Аплодисментите бяха умерени, даже позаглъхнаха, когато зазвуча музиката към филма. Камерите показаха едно много красиво момченце, облечено в смокинг, което водеше за ръка висока слаба жена със спусната коса, в семпла, но идеално скроена черна рокля с дълъг ръкав. Те отиваха към сцената. Публиката взе да шушука, когато водещият на церемонията каза:

— Това е втората номинация и втората награда „Оскар“ на Академията за Ела ван Дайн.

На сцената жената прие статуетката с несигурна усмивка, държеше я, трепереше, а ухиленото момче отиде до микрофона и го смъкна до нивото на устата си.

— Здравейте! Казвам се Джейсън Крейн, но някои хора ме наричат Супербой.

В публиката няколко момиченца изкрещяха от вълнение, а той се засмя.

— Моята най-добра приятелка е много срамежлива, затова ме помоли да прочета това вместо нея. — Извади лист от джоба си и зачете: — „Израснала съм сред артисти, режисьори и сценаристи, като малка учих в училището към студията. Израснах сред декори в един изкуствен, картонен свят. Следователно за мен е особена чест да получа тази награда за втори път и благодаря на членовете на Академията, че оцениха работата ми. Задължена съм много на най-старата и най-скъпата си приятелка Джин Холдър, която ме накара почти насила да напиша сценария на «Просветление». Поздравявам Мелинда Маргентал за прекрасната книга. Благодаря на баба си, която е изключителна жена, и на цялото си семейство, в това число на Кат, Джен и Лори, за това, че са толкова щедри и любящи същества. Много съм благодарна и на моя любим Илай за невероятната му доброта. И най-вече за това, че бе изключителна, забележителна жена, благодаря на моята майка Лили Хънтър“.

За миг настъпи тишина сред смаяната публика. Джейсън пъхна листчето в джоба си и хвана Лусинда за ръката. После публиката избухна в бурни аплодисменти. Хората, скочиха на крака, радваха се, викаха и отново зазвуча музиката към филма. Джейсън и Лусинда им помахаха, докато, хванати за ръце, напускаха сцената.