Джоан Хол
Дългоочакван празник (1)

Първа глава

Кейт Уорън не познаваше родителите си. Не че беше сираче или изоставено дете. Не, тя просто никога не бе имала възможността да се сближи с хората, които бяха причина за нейното раждане. Всъщност родителите й не бяха близки помежду си, та камо ли с нея. Те бяха особени.

След като осъзна този факт преди десетина години, около тринадесетия си рожден ден, той повече не я притесняваше. Освен по това време на годината — сезонът на добрите пожелания, на здравите роднински връзки и семейните празници.

Като си пробиваше бавно път сред тълпата купувачи, изпълнили пешеходната зона тази събота, Кейт се усмихна замислено на дребосъчето със зимно яке, което се пречкаше в краката й. Тъмносините очи на русото момиченце бяха огромни и гледаха с възхищение блестящите играчки, окичени по величествената коледна елха в центъра на алеята.

С пълно безразличие към краката на гигантите наоколо, детето спря и малките му червени устни се разтвориха с мълчаливо възхищение пред вълшебната сцена на Рождество Христово, разположена под огромното дърво.

Очарована от искреното възхищение на детето, Кейт се приближи безшумно до него. То не откъсваше очи от тази зимна приказка и Кейт забрави за миг тъжните мисли и лошото си настроение.

Момиченцето беше съвсем мъничко и много красиво. Руси къдрици се разсипваха като водопад по крехките рамене и пълнеха качулката на розовото яке. Финото кръгло личице светна, когато вдигна главичка към огромната звезда на елхата. Копринените му бузки бяха зачервени от удоволствие. В големите възторжени сини очи се отразяваха ярките празнични светлини.

Кейт въздъхна и с мъка се откъсна от малкото момиченце. То беше толкова чаровно! В същия миг дребосъчето премига и вдигна глава към нея. Преди Кейт да направи и една крачка, възхищението върху малкото лице се смени със страх и устичката нададе вик на ужас.

— Татко!

С пресъхнало гърло Кейт се огледа, готова да се усмихне разбиращо на обезпокоените родители. Но усмивката й повехна и я обзе тревога, когато видя единствено почуда в очите на околните.

— Искам си татко!

Пълният със сълзи вик върна Кейт към действителността и тя погледна уплашеното дете. Ами сега, какво да прави, помисли си отчаяно, забравила, че закъснява за срещата си с Дейвид. Не можеше просто да отмине и да остави детето само!

— Всичко е наред, миличко! — каза меко тя и приклекна, за да бъде наравно с разплаканото личице. — Не плачи, детенце, не плачи.

Момиченцето премига с дългите си мигли.

— Къде е татко ми? Искам татко! — заплака още по-силно то.

Кейт се почувства неудобно от втренчените погледи на минувачите и неуверено понечи да избърше сълзите, които се търкаляха по бузките.

— Струва ми се, че се е загубил.

Странно, тези думи мигновено прекъснаха хленченето и сълзите. Детето се намръщи съвсем като голям човек и впери очи в нея.

— Татко се е загубил? — попита тихо то.

— Страхувам се, че да, миличко. Но ти не се тревожи. Ще го намерим — обеща уверено тя. — Хайде, ела — изправи се и подаде ръка на детето. — Ще го потърсим първо в канцеларията на магазина — момиченцето мушна ръка в нейната и Кейт се усмихна. — Няма да се изненадам, ако той вече ни чака там.

Детето я погледна с големите си невинни очи.

— Там ли отиват загубените татковци?

— Да, обикновено там — потвърди тя. — И жената, която работи в канцеларията, дава описанието на изгубения татко по радиоуредбата.

— О! — огромните сини очи я изгледаха учудено, то явно не разбираше.

Кейт прехапа устни, като се мъчеше да преглътне въздишката си. Как да обясни на едно тригодишно дете какво е радиоуредба, чудеше се тя и внимателно си пробиваше път през тълпата.

— Слушала ли си радио?

— Да — нетърпеливо потвърди малката.

— Е, радиоуредбата е нещо като радиото — усмихна се тя. — Ще видиш, като отидем там.

— Кати.

Леко стресната от учтиво поднесената информация, Кейт спря и погледна детето.

— Казваш се Кати, така ли?

Момиченцето кимна.

— Чудесно име. А аз се казвам Кейт.

Те тръгнаха отново, но детето подръпна ръката й.

— А татко ще плаче ли, щото се е загубил? — устничките му трепереха.

Ако все още не плаче, то в най-скоро време ще заплаче, помисли си Кейт, вътрешно ядосана на мъжа, който е бил толкова безотговорен към дъщеря си. Нейните родители, въпреки всичкото си безгрижие и нехайство, все пак никога не бяха я губили! Тя сви рамене и скри чувствата си зад усмивка.

— Той често ли плаче?

— Не — намръщи се Кати с познатата си гримаса на голям човек. После поклати решително глава. — Никога!

Е, този път сигурно ще заплаче, отново помисли Кейт и си представи бащата на Кати — някой надут, бездушен тип.

— Татко ти не обича нито Коледа — тъжно продължи да нарежда Кати и добави с подсмърчане, — нито дядо Мраз.

— Татко ми не обича Коледа — машинално я поправи Кейт.

— Зная — отново подсмръкна Кати и повиши гласче. — Той казва, че иска по-скоро да мине тази глупава дандания.

Чувството й на раздразнение прерасна в истински гняв. Явно Кати повтаряше дума по дума изявленията на баща си. Какъв ли ще е този човек, щом е могъл да каже такова нещо на едно дете, размишляваше ядосано Кейт. Особено на това очарователно и будно малко създание! Опита се да запази усмивката си и стисна леко малката ръчица. И тя не беше луда по празниците, но и през ум не й минаваше да ги отрича.

— А защо татко ти не обича Коледа и дядо Мраз, миличко?

Маниерът, по който Кати сви рамене, беше същият като гримасата й на възрастен човек.

— Ами, той казва, че се нуждае от Коледа толкова, колкото и от грип. И че тя не е нищо друго, освен проклета загуба на време и… ох… скапутия! — детето я погледна, гордо от употребата на непознатата дума.

Кейт усети остро свиване в гърлото и сърцето. Тя още не беше видяла този човек, а вече го мразеше! Кати явно беше умно и будно дете, а глупакът, който й бе баща, я бе ограбил, лишавайки я от очарованието на най-веселия празник в детството! В този миг Кейт копнееше за възможността да даде добър урок на безчувствения грубиян, като пусне в действие всичката отрова на острия си език!

— Какво значи скапутия?

Въпросът на детето я извади от мисълта за суровото наказание, което заслужаваше непознатият баща.

— Думата е скъпотия — обясни внимателно Кейт, — и означава да хвърлиш много пари за нищо.

— Татко има пари — сериозно отвърна Кати. — Много, много парички…

— Това е чудесно, пиленце… — усмивката й бе пълна с искрено възхищение; какво симпатично дете беше наистина. Обаче доста от паричките на таткото бяха отишли за прекрасното зимно облекло на детето, реши Кейт, като оглеждаше мъничката, здрава фигурка, докато стояха сред врявата на пазаруващата тълпа.

Само връхната зимна дрешка изглеждаше изключително скъпа. Под отвореното яке можеше да се видят луксозно велурено пуловерче и кадифени панталонки. А кожените ботушки, които носеше на малките си крачета, съвсем не бяха от сезонна разпродажба!

Е, небрежният родител поне се бе потрудил достатъчно за добрия външен вид на детето си, заключи неохотно Кейт. Но това в никакъв случай не компенсираше липсата на грижи и внимание за емоционалната сигурност на момиченцето. И ако някой знаеше от собствен опит какво е чувство за емоционална несигурност, то това беше точно тя, Кейт!

— Гладна съм, Кейт — изхленчи детето и това я извади от неприятните спомени за собственото й ограбено детство.

— Така ли? — Кати кимна и Кейт продължи: — Не си ли обядвала?

То поклати глава и русите къдрици се разпиляха по раменцата му.

— Татко каза, че ще мога да си поръчам хамбургер и пържени картофки — долната й устничка се сви за плач. — А сега той се загуби, пък аз съм гладна.

Кейт спря поглед на потръпващите устни и въздъхна примирено. Е, какво пък, просто щеше да обясни на Дейвид цялата история и той може би щеше да разбере защо го бе накарала да чака. Но трябваше да си признае, че изобщо не бе сигурна в това. Напоследък Дейвид показваше склонност към абсолютен егоизъм и едно неприятно чувство за собственост!

Кейт прогони от главата си мислите за мъжа, който я очакваше да обядват, и се наведе към Кати.

— Знаеш ли, и аз съм гладна — стисна ръката на детето и двете тръгнаха към канцеларията. — Така че първо ще отидем да съобщим за твоя загубен татко, а после ще си вземем по един хамбургер с пържени картофки. Става ли?

— Става — съгласи се Кати и лицето й се проясни от възхитителна усмивка.

Половин час по-късно двете седяха в едно сепаре на ресторанта за бързо хранене и щастливо хрупаха огромните сандвичи и пържените картофки със златна коричка, като ги поливаха с кока-кола.

Макар че Кейт се надяваше да намери небрежния баща на Кати в канцеларията, всъщност не бе изненадана от неговото отсъствие. Освен това трябваше да си признае, че се зарадва на възможността да прекара по-дълго време с малкото интелигентно същество.

Сега Кати се чувстваше съвсем свободно и доста несвързано й разказа, че е дошла да види дядо Мраз, въпреки че татко й бил против и викал недоволно. А после щели да отидат при баба и дядо до края на празниците.

— Обичаш ли да гостуваш на баба и дядо? — попита Кейт и прочете отговора в блестящите очички на детето.

— Ъх-ъ потвърди енергично Кати. — С баба си играем, а с дядо ходим на дълги разходки — тя подъвчи за миг, после замислено добави: — Понякога и мама е там — въздъхна и продължи: — Тогава всички много викат.

Кейт почувства истинска болка в гърдите от мъдрото, но тъжно изражение на детското личице. Смени темата, Кати, момичето ми, помисли си печално тя. Все пак с нищо не можеш да помогнеш. Можеш само да оплачеш хората, които така са объркали и своя живот, и живота на дъщеричката си.

— Хей… я ми кажи, какво ще поръчаш на дядо Мраз? — попита, като се мъчеше насила да говори бодро. — Какво искаш да ти донесе на Коледа?

— Нова майка — сериозно и уверено отговори Кати, а Кейт застина безмълвно за няколко секунди.

— Но… но, Кати, нали си имаш майка! Защо ти е нова? — изтърва се, без да мисли тя.

— Това не е ваша работа!

Кейт подскочи при звука на дрезгавия мъжки глас зад себе си. Обърна се смутено и видя две ледени зелени очи, впити в нея, а Кати изпищя.

— Татко!

По гръбнака й запълзя мраз от студения поглед и суровото изсечено лице. Нима това беше бащата на Кати? Образът, който си бе изградила за него, се стопи мигновено. Този човек нямаше нищо общо с надутия млад тип, когото си бе представяла. Мъжът излъчваше решителна самоувереност и тя бе толкова очевидна, че Кейт почти се задуши от смущение.

За краткия миг, който й се стори цяла вечност, външността му се запечата завинаги в паметта и сърцето й.

Той беше среден на ръст, около метър и осемдесет, с издължени, ъгловати кости и здрави, добре оформени мускули. Беше облечен небрежно и доста обикновено — избелели джинси, пуловер на кафяви и бели райета, бежови ботуши и кожено яке, подплатено с овча вълна. Но на него дрехите не изглеждаха нито обикновени, нито небрежни!

Всъщност чертите на лицето му причиниха тръпките, които обхванаха цялото й тяло. То бе изваяно и гладко, с потъмняла от вятъра и слънцето кожа, с прав нос, високи скули, твърдо очертана брадичка и всичко това в рамката на буйна коса с лешников цвят. Той беше направо хубав, но по някакъв особен, мъжки и дори дързък начин!

Само външният му вид можеше да изкара Кейт извън релси. По дяволите, не трябваше в никакъв случай да се издава!

— Вие ли сте бащата на Кати? — опита се да придаде пренебрежителна нотка на гласа си тя.

— Аз съм — отговори троснато той и застана до момиченцето, което го гледаше с щастливи очи. — А вие коя сте?

Топлината започна да се завръща във вените й и тя усети как се изчервява от оскърбителния му тон. Отгоре на всичко и неблагодарник! Кейт потърси по-силни думи, за да нарани нахалника и да излезе с достойнство от положението. Никога досега в живота си не бе се сблъсквала с подобна наглост!

— Аз съм жената, която се погрижи за вашата дъщеря! — беше ядосана, направо бясна. — Тази, която загубихте!

Присвитите му очи се изпълваха с гняв.

— Така значи… аз съм я загубил! Трябва да знаете… — започна грубо той, но Кати го прекъсна възбудено:

— Татко, това е Кейт, тя ми помогна да те намеря. Нали се беше изгубил?

— Аз ли се изгубих!? — избухна мъжът. — Малка госпожице, казах ти да стоиш на едно място, докато платя обувките ти!

Твърдият поглед, с който измери Кати, пробуди у Кейт майчински инстинкт, но преди да успее да протестира, той изкомандва ледено:

— Обличай си якето и да тръгваме!

— Но, татко… — заплака Кати, — точно започнах…

— Освен това, за наказание днес няма да видиш дядо Мраз — прекъсна я остро той.

Кейт ахна, удивена от подобна жестокост. Но като видя едрите сълзи, които се стичаха по малкото личице, заряза добрия тон и се хвърли в защита на детето.

— Поведението ви е непростимо, господине! — презрително натърти на думата „господине“. — Кати току-що започна да обядва!

— Казвам се Синклеър — каза малко по-меко той. — Трейс Синклеър.

Студена усмивка разтегна устните му. Арктическите очи обгърнаха тялото й и се задържаха по-дълго на високия, добре оформен бюст. След това той отново съсредоточи вниманието си към дъщеря си.

— Татко, гладна съм! Може ли поне да довърша хамбургера и картофките? — примоли се детето.

С кипяща от възмущение кръв Кейт прехапа език, за да не се изтърве и да излее напиращия гняв. Тя загледа профила му, като се молеше да прояви поне малко внимание и разбиране към детето. Когато той омекна, разбра, че беше заради сълзите по бузите на Кати, а не заради нейната мълчалива молба.

— Добре — каза рязко Трейс Синклеър. — Обещах ти хамбургер и пържени картофки — погледна пълната чиния пред Кати. — Е, щом като ще трябва да те изчакам, по-добре и аз да хапна нещо.

Кейт заби въображаема кама в гърба му, когато той се упъти към касата. Този човек беше абсолютен тиранин, помисли си тя, почти трепереща от гняв. Как ли страдаше бедното дете! Какъв ли живот бе принудено да води! Обзе я бунтовническия дух и тя реши, че Кати ще види дядо Мраз след обяда, пък каквото ще да става. Дори ако трябва да направи някаква сцена на безчувствения й баща!

— Защо ми се сърди татко, Кейт? — треперещото гласче на Кати я върна от ядните мисли в действителността.

Кейт взе кърпичка от чантата си, пресегна се през масата и избърса сълзите по малкото, личице.

— Мисля, че е разтревожен, а не сърдит, миличко — тя се усмихна, но съвсем не беше сигурна, че е така. — Предполагам, много се е уплашил, че няма да го намериш.

— Моят татко не се страхува от нищо! Дори от змии и от други пълзящи неща!

— Така ли? — Кейт придаде на гласа си нотка на страхопочитание.

— Да, точно така!

Тези провлечени думи стреснаха Кейт. Тя не бе забелязала Трейс, който бе приближил масата.

— Нито от змии, нито от влечуги, нито от каквото и да било — подигравателна усмивка заигра по устните му. — Дори и от храбри млади спасителки на непослушни деца — очите му проблеснаха, като усети, че Кейт се задъха. — Може ли да седна при вас, госпожице? — въпросително изви едната си вежда той.

— Кейт — изпревари я Кати.

— Кейт Уорън. Но моля ви, седнете — направи небрежен жест с ръка тя.

— Много сте любезна — промърмори той почти с ръмжене, преди да заповяда на Кати: — Отмести се, дете.

Сърцето я заболя за милото създание, когато видя как светна лицето му, въпреки раздразнението в гласа на бащата. Колко малко му е нужно, за да бъде щастливо, помисли си Кейт. Кати се измести чак в другия край на пейката, цялата сияеща. Кейт още веднъж се зарече да направи всичко възможно и да я заведе при дядо Мраз още днес следобед, въпреки съпротивата на баща й. В това време Трейс постави таблата на масата, съблече якето си и го хвърли на пейката зад Кати.

— И така, Кейт — продължи той, като подигравателно подчерта името й. — Къде налетяхте на моето малко очарователно дяволче?

Кейт дори не усети, че стиска зъби, докато не почувства болка в челюстта си.

— Гледаше с ей такива очи елхата! — все пак успя да се овладее. — В центъра на пешеходната зона — и след кратка пауза добави с лека ирония: — Трейс.

Забеляза мимолетна сянка на колебание в очите му, които имаха чистия зелен цвят на пролетна трева. Той явно осмисляше преднамерената употреба на малкото му име от нея.

— Значи на не повече от тридесет крачки от магазина, където купихме обувките… — бързо хвърли сърдит поглед към Кати. — А аз обърнах целия пасаж да те търся — Трейс хвана детето за брадичката и повдигна главата му към себе си. — Ако още веднъж се отделиш от мен, Кет, ще ти нашаря дупето с колана. Ясно ли е?

— Да, татко…

Разтрепераното гласче и обиденото изражение, изписано на малкото лице, ядосаха Кейт. Тя си пред стави Трейс, налагащ хубавото момиченце с колан, и инстинктивно даде воля на възмущението си.

— Само през трупа ми!

На масата настъпи тишина, сетне Трейс бавно я прониза с искрящите си очи.

— Моля? — прозвуча почти зловещо.

— Казах, че ще набиете това дете само през трупа ми! — повтори Кейт гневно и без да мисли. — Първо ще си имате работа с мен, дявол ви взел!

За миг сдържаното изражение на лицето му се смени с удивление, после завесата отново падна и скри чувствата му. Само очите му проблясваха като скъпоценни камъни.

— Наистина ли? — Трейс я гледаше ледено, без да докосва храната, сякаш бе забравил за нея. — И как смятате да осъществите това? — подсмихна се с измамно учтив глас.

Отново странно усещане обхвана Кейт, не толкова заради това, че не можеше да върне назад изтърваните думи и неуместната си закана, колкото заради невероятното чувствено присъствие на този мъж. По тялото й премина лавина от тръпки, огнени и ледени едновременно. Тя се задъха и го погледна без помощно.

Без да усеща прескачащите искри, Кати разби едва покълващата близост между тях с жална молба.

— Тати, моля те, нека да видим дядо Мраз! — захленчи тя, като подсмърчаше високо. — Нали ми обеща!

— Това беше чудесно изпълнение — усмихна се подигравателно той, като отмести погледа си от Кейт, която гледаше объркано ту него, ту детето. Последвалото изречение донякъде обясни странната забележка. — Започваш да ставаш истинска малка артистка. С този номер си направо за сцената — устните му се изкривиха в иронична гримаса. — От къде го научи, от братовчедите си, нали?

Кати наведе смутено глава.

— Ъх-ъ.

— Моля?

— Да, татко — поправи се бързо тя.

Кейт продължи да мести поглед от единия на другия. От всичко, което чу, й стана ясно, че Кати бе придобила някои навици от роднините си, които Трейс явно не харесваше.

— Може леля Барбара и чичо Фред да са съгласни с поведението на децата си — потвърди подозренията й той, — но аз не съм. Това ясно ли е, Кет?

— Да, татко — прошепна детето.

— Чудесно… — повдигна главичката й с показалец и се усмихна толкова мило, че в гърлото на Кейт се образува странна суха топка. — А сега яж, докато не е изстинало съвсем — добави удивително нежно той.

Следващите петнадесет минути тримата се храниха в пълно мълчание. Кейт изучаваше своя противник през полупритворените си клепачи и обмисляше по какъв начин да промени решението му относно дядо Мраз.

А Трейс Синклеър беше интересен обект за наблюдение! Първата дума, която дойде в главата й, бе самонадеян, но тя бързо бе последвана от още — самодоволен, високомерен, подигравателен, мъжествен и… изключително привлекателен.

Кейт се помести неловко на мястото си, доста смутена от обхваналото я странно усещане. През завесата на гъстите мигли погледът й спря на добре очертаните му, чувствени устни. Той каза нещо на дъщеря си, а Кейт цялата се разтрепери от непреодолимо желание да почувства тези устни върху своите.

Този неочакван порив я шокира до мозъка на костите й. Какво, за Бога, ставаше с нея, запита се тя и бързо отмести поглед от изкушението, седящо срещу нея. Никога до сега не бе изпитвала толкова силно физическо привличане!

Като стисна картонената чаша с треперещи пръсти, Кейт преглътна студената кока-кола в безуспешен опит да загаси пламъците на желанието, които заплашваха да я подпалят с горещите си езици. Тя прималя и почувства странна пустота в стомаха си. Погледна безпомощно треперещите си ръце. Бяха като чужди. Нима принадлежаха на момичето, което още в колежа си бе спечелило прозвището „непревземаемата крепост“? Колко ли разочаровани момчета все още я наричаха така? Беше им изтървала броя. А сега седеше с този непознат и бе готова да се предаде безразсъдно, безусловно, безпрекословно на невероятния му мъжки чар!

Какво ставаше с нея? С беззвучен вопъл Кейт събра последните трошички на волята си, за да придаде студено равнодушие на погледа си. Но топлината на очите, които срещнаха нейните, я хвърли в сладостно опиянение. То се разля по цялото й тяло и тя безропотно се остави на вълните му.

О, Господи! Човек можеше да се загуби в дълбините на тези невероятни сиви очи с цвят на пушек от тлеещ огън!

Горещо желание премина през тялото на Трейс и помете с неочаквана сила гнева, когато срещна погледа на хубавата поборничка за правата на дъщеря му.

А Кейт Уорън беше наистина хубава… главозамайващо хубава! Без да прави никакви опити да се прикрие, Трейс направо поглъщаше с нескрито възхищение лицето и тялото й — от буйните блестящи черни къдри, които падаха меко на раменете, до тънката талия. Всеки сантиметър, открит при това изследване, го караше да мечтае. Той изпита непреодолима до болка нужда да погали с устни бледата опалова кожа, скрита под дрехите.

Разтърсен от силата на желанието, което неусетно обхващаше тялото и съзнанието му, Трейс се намръщи, ядосан на жената, разпалила този пожар.

Какво толкова имаше у Кейт, което го привлече и събуди жажда и копнеж! Да, тя беше красива. Тази копринена черна коса, в която искаше безумно да зарови пръсти. Тези примамливи сиви очи, скрити в сянката на невероятно дълги мигли. Това фино, аристократично лице, което до болка желаеше да погали! Да, тя беше съблазнителна с това тънко, деликатно моделирано тяло с прави рамене и високи хубави гърди, които гореше от желание да обгърне с ръцете си!

И какво от това? Той познаваше много жени със същите хубави лица, тайнствени очи и съблазнителни тела. Тогава защо, замисли се Трейс, имаше чувството, че поставя тази жена над всички останали?

Той се почувства уязвим и неспокоен — как така допусна да го обземе отново страстно желание! По дяволите! Последното нещо, което искаше на света, бе да се нуждае от някого, най-малкото от жена. Разпадането на брака му и последвалото бягство на Анет го излекуваха завинаги от болката по която и да е жена!

Поне така си мислеше. През четирите години, откакто Анет напусна дома им, Трейс преживя безброй часове, в които бе измъчван от естественото желание за физически контакт.

Но той си наложи с воля, изкована в огъня на опустошената си гордост, безкомпромисното решение да не обръща внимание на терзанията на тялото си. Потопи се в ергенство и самотен живот от деня на раждането на Кати. Закле се никога повече да не позволи на чувствата да диктуват решенията в живота му. И досега успяваше да се придържа стриктно към тази клетва.

Потрепери, както от мислите, така и от страстта, завладяла неочаквано тялото му. Загледа се в сивите очи и прокле наум обстоятелствата, които го срещнаха с Кейт Уорън. Трейс усети отново вледеняващия страх, когато откри, че Кати бе изчезнала. Погледна косо момиченцето и въздъхна с облекчение. Тази негова мъничка дъщеря бе единственото същество на света, което обичаше. Ако изгуби Кати… Сърдито изхвърли тази мисъл от главата си, подобно нещо и през ум не биваше да му минава!

В краткия миг на колебание между спомена за обзелата го паника и неочакваното влечение към тази жена, Трейс избра второто и плъзна замислен поглед по стройното тяло на Кейт. Лека усмивка се плъзна по устните му, когато си спомни нейното заплашително: „Само през трупа ми!“

Странно, колко беше загрижена за дете, което почти не познаваше! Но всъщност Кати бе изключително привлекателно, умно и интелигентно момиченце и имаше способността да върти на малкия си пръст всички възрастни.

Той се намръщи отново и се поправи — да, всички, с изключение на собствената си майка.

Заля го горчивина, дълбока като желанието му. По дяволите жените и тяхната непочтеност и вероломство!

Като реши да се отърве от Кейт колкото бе възможно по-скоро, той присви очи, защото тя още веднъж неблагоразумно постави под въпрос авторитета му пред Кати.

— Ако вие не желаете да заведете Кати при дядо Мраз, ще позволите ли да го направя аз? — нерешителният й тон ясно подсказваше, че очаква да чуе „не“.

Когато й отговори, сам не знаеше кой от два мата беше по-изненадан — той или тя.

— Ще я заведа аз. Но вие може да дойдете с нас, ако желаете.