Джудит Макуилямс
Брачният договор (1)

Пролог

— Пийни си още бира, Сигизмунд! — Казимир Блинкъл пое бутилката от келнера и наля златистата течност в празната чаша на приятеля си.

— Като че ли наистина имаш нужда! — поизбледнелите сини очи на Фредерик Ландовски се плъзнаха по набръчканото лице на Сигизмунд.

— Имам нужда от магьосник! — изсумтя Сигизмунд. — Днес Либи има рожден ден! Не мога да повярвам, че моето малко момиче е вече на тридесет!

— Поздравления! — тържествено вдигна чаша Казимир. — За здравето на Либи!

— По-добре да пием за бъдещия й съпруг! — въздъхна мрачно Сигизмунд. — Навършва тридесет, а дори не е сгодена! И няма никакви изгледи! Отдала се е изцяло на научната си и преподавателска дейност! Как е възможно да срещне някого, след като непрестанно е заровена в математиката?

— Странно, къде ли се е научила на това, професор Мишаловски? — изви лукаво глас Казимир.

— Но разликата е огромна! — избухна Сигизмунд. — Аз съм мъж! Мъжът трябва да работи, при това упорито! Докато жената — е, тя работи, докато се омъжи и създаде семейство. Но както е тръгнало с Либи, сигурно никога няма да имам внуци!

— Напълно те разбирам! — поклати съчувствено побелялата си глава Фредерик. — Моят Джоузеф е на тридесет и шест. А само да видите момичетата, с които се среща! — очите му се завъртяха прекалено изразително. — Не са от жените, които се водят у дома и се представят на родителите! Не преставам да му говоря, че добрите момичета са вече на привършване. Ама мислите, че ме слуша ли? Не сте познали! Винаги знае повече от всички! Е, в бизнеса наистина е ненадминат! — не без гордост призна той. — Откак се пенсионирах миналата година печалбите на компанията нараснаха три пъти! Но не всичко се свежда до пари! На кого мисли да ги остави, когато остарее като мен?

— Наистина, деветте ми внучета са неизчерпаем източник на наслада за старините ми — вметна със задоволство Казимир, като се престори, че не забелязва завистливите погледи на двамата си приятели. — Знаете ли, наистина е жалко, че не съществува съвременен еквивалент на еврейския сватовник! Едно време, при възникване на проблем като вашия, семействата са го наемали, той е изготвял подходящ брачен договор и с това всичко е приключвало!

— А защо все пак не опитаме? — подхвърли Сигизмунд. — Зная, че сме в края на осемдесетте, а не в началото на века, и при това — в Ню Йорк, а не в малко провинциално градче в Полша, но все пак можем да се възползваме от основната идея! — възбуден, той се обърна към онемелия Фредерик: — Имаш син с добър характер, а аз — дъщеря в прекрасно здраве и с безупречна репутация! А Казимир несъмнено знае как да изготви договора! Можеш да поискаш дъщеря ми от името на сина си!

— Хм… — в очите на Фредерик заблещукаха искрици.

— Ама вие сериозно ли… — Казимир премести поглед от единия си приятел към другия.

— Да! — отвърна Сигизмунд. — Отчайващите ситуации изискват отчаяни решения!

— Но нали не мислите, че децата ви ще обърнат внимание на някакъв договор, съставен от вас? — подчерта Казимир от висотата на правните си познания.

— Разбира се, че не! — съгласи се Сигизмунд. — Но може би само фактът, че сме го направили, ще ги накара да се замислят за ненормалния си начин на живот! Като че ли съдбата ни срещна на приема в Полското посолство миналия месец!

— Поне можем да се надяваме! — не особено убедително додаде Фредерик. — Нали ще ни помогнеш?

— Е, аз съм само консервативен стар съдия. Но откак ме пенсионираха, умирам от скука! Идеята ми се струва интересна, а и ролята на сватовник не ми изглежда много лоша!

— Значи ще опитаме? — поиска да се увери Сигизмунд.

— Да! — по устните на Казимир заигра съучастническа усмивка.

— Ще напишем договора и Казимир ще го занесе на Либи!

— Да! — вдигна чаша Фредерик. — И нека успехът ни донесе поне шестима внуци!

— За успеха! — повториха весело останалите двама.