Господин Свещаров
Биология за всички (67)

Космическата биология за диапазоните на живота

За специалистите биолози днес вече няма съмнение, че живите организми могат да просъществуват и в много по-неблагоприятни условия, отколкото се мислеше доскоро. Тези предположения в последно време намират все повече потвърждения благодарение на редица успешно проведени опити. Така например с помощта на специално конструирания от фирмата „Бел“ уред, монтиран към радиоантената на астрономическата лаборатория в Кит-Пик (щата Аризона), след щателен анализ на приетите сигнали е била регистрирана „радиоследа“ от въглероден окис. На пръв поглед това съобщение може да се стори съвсем безинтересно, но работата е там, че на Земята въглеродният окис е продукт на непълно горене и веднага може да се направи аналогията, че този газ също може да е продукт на някакви химични реакции, извършващи се в космическото пространство. Остава само да се получи информация за същността на тези реакции.

Във връзка с това откритие Патрик Тендус, физик от Института за космически изследвания към НАСА, казва: „Надявам се, че в Космоса ще бъдат открити и по-сложни молекули, дори и такива на органични съединения. Това е важно за основната ни работа, тъй като ние се стараем да изясним колко далеч трябва да отиде еволюцията на химичните вещества, за да се появят първите живи организми. Предполага се, че белтъците и аминокиселините са се образували в процеса на земната еволюция, което по определен начин стеснява нашите представи. Но, от друга страна, не е изключена възможността в грамадни облаци материя, простиращи се на много светлинни години сред звездите, еволюцията на молекулите да е отишла достатъчно далеч и там да става нещо, подобно на синтезирането на аминокиселините. Във всеки случай ние сега откриваме много по-сложни съединения, чието съществуване в космическото пространство само преди няколко години ни се струваше невъзможно“.

Изминаха малко повече от 300 години от времето, когато Антони ван Льовенхук с помощта на конструирания от него „микроскоп“ за първи път разказа на света за съществуването на невидимите с просто око организми. Нашият технически век въоръжи учените с изумително прецизни уреди и апарати, благодарение на които с успех се разгадават тайните на микромолекулите и се изследват такива „същества“, като вирусите, които стоят на границата между живото и неживото. Дълбоководните батискафи откриха живот в мастиленочерните океански дълбини при огромно налягане, а ракетите-сонди донасят следи от организми от десетки километри в стратосферата. И тъй като вече се смята за твърдо доказано, че нито липсата на кислород и светлина, нито силните дози йонизираща радиация и високо налягане могат да наложат на живота строги граници, не трябва да се изненадваме много, ако бъдещите космически полети докажат съществуването на извънземни форми на живот. Това ще бъде само едно доказателство за изключителната пластичност на живата материя и същевременно отлична награда за положените усилия от страна на вечно търсещия човешки колективен ум.