Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,6 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Господин Василев Свещаров
Биология за всички
Народност българска. Издание първо.
Формат 12×16
Държавно издателство „Земиздат“ — София
История
- — Добавяне
Живот при полярна температура
Организмите разполагат с ефикасни защитни механизми, които им позволяват да съществуват и в условията на полярен студ. Студът нарушава сериозно жизнените функции на повечето животни и растения. Достатъчно е например температурата да спадне само с няколко градуса, и растежът на растенията се прекратява.
Човекът също е принуден да се бори със студа и затова значителна част от дейността на организма му е заета за борба с ниските температури. Въпреки всичко животът побеждава и в местностите с най-благоприятни арктически условия. Някои видове риби, които живеят в студените фиорди на Лабрадор, също могат да понесат температура до –1,7°, докато точката на замръзване на кръвта им е 0,08°. Предполага се, че студоиздръжливостта на тези риби се дължи на повишената концентрация на соли в кръвта им, приближаваща се до концентрацията на соли в морската вода. Особено добре понасят големите студове насекомите. В процеса на лабораторни опити някои видове мухи останали живи след охлаждане до –270°C! Доказано било, че тази изключителна издръжливост се дължи на съдържащото се в организма им особено вещество, което действува като антифриз.
В процеса на еволюцията различните видове животни са се приспособили към отрицателните температури по различен начин. Докато влечугите в умерените ширини прекарват времето на силни застудявания в дълбок сън при пълна неподвижност, тюлените например продължават непрекъснато активния си живот. Общо взето, полярните животни са много добре приспособени към големите студове, като тялото им е солидно „изолирано“ от външната среда. Въпреки това в процеса на жизнената си дейност при дишането, плуването или бягането по леда те губят значително количество енергия и топлина. И тъй като единственият източник за попълване на изчерпаните им енергийни запаси е храната, ако тя е оскъдна или затрупана под дебел пласт сняг и лед, често животните са принудени да извършват извънредно дълги преходи, за да могат добре да се нахранят.
Сега вече се знае, че когато студовете станат особено силни и организмът на животните не може да се справи повече с прекомерната загуба на топлина, участвува още един защитен механизъм, благодарение на който се увеличава производството на топлина. Той се задействува обикновено когато температурата на въздуха спадне под –40°C. Този процес обаче не е в състояние да продължи дълго време, тъй като е свързан с прекомерно разграждане на енергийните запаси на животните. Много интересно езеро, цялото пълно с наситен разтвор от хлорна вар, е било открито в Антарктида. И макар че рядко замръзва, понеже температурата трябва да падне под –48°C, в него са намерени различни бактерии и плесени, които се развивали съвсем нормално. Професор Сенфорд Сигел, ботаник в Хавайския университет, създал подобно „езеро“ в лабораторията си, като в него поставил образци от полярни почви и някои торове. След 8 месеца той открил в разтвора различни бактерии, плесени и водорасли. Въз основа на наблюденията си проф. Сигел твърди, че някои ензими са в състояние на активна дейност в разтвор на метилов алкохол при –50°C, а други ензими били активни в наситен разтвор на литиев хлорид, в който практически няма свободна вода.