Господин Свещаров
Биология за всички (17)

Имунната система — универсално „лекарство“ срещу всички болести?

Изминаха 11 години от паметния ден на 3 декември 1967 г., когато южноафриканският хирург д-р Кристиан Барнард за пръв път в историята на медицината замени със здраво неизлечимо болното сърце на Луис Васкански. Един месец по-късно зъболекарят Филип Блайберг също получи ново здраво сърце. Оттогава в света бяха успешно осъществени над 300 операции по присаждане на сърце, но общата равносметка за съжаление съвсем не е радваща. Васкански живя с новото си сърце едва 18 дни, Блайберг — 594 дни, а средната продължителност на живота на следващите оперирани не надминава 300 дни. На пръсти се броят щастливците като французина Емануел Ватрия, американеца Луи Ръсел и югославския студент Душан Влако, които живеят повече от 5 години с чуждо сърце в гърдите. И въпреки това техният живот се намира под постоянна заплаха. Те са принудени ежедневно да приемат твърде много лекарства, голяма част сред които са т.нар. имуносупресори, т.е. лекарства, които подтискат имунната реакция на организма срещу присадения чужд орган.

— Та какво от това? — може да запита някой наш читател. Нали все пак животът на тези хора е бил спасен и те продължават да се радват на сравнително добро здравословно състояние?

Цялата неприятност идва от това, че имуносупресорите подтискат много силно най-важната защитна система на човешкия организъм — имунната. По този начин те дават възможност на всевъзможните причинители на редица инфекциозни болести почти безпрепятствено да атакуват и сериозно да застрашават здравето на хората с присадени органи. В действителност всеки втори пациент, успешно понесъл тежката операция по присаждане на сърце, умираше от инфекциозна болест (най-често тежко възпаление на белите дробове или грип) независимо от извънредно строгите предпазни мерки, които лекарите вземаха срещу инфекциозните агенти.

За да не се остане с погрешното убеждение, че имунната система играе роля само при трансплантацията на тъкани и органи, трябва веднага да отбележим, че тя е най-важната бариера срещу различните инфекциозни болести, предизвикани от множеството патогенни болестотворни бактерии, вируси или рикетсии. Още през XVIII в. английският лекар Едуард Дженер без да има дори понятие за съществуващата в човешкия организъм имунна система, успял да предизвика имунитет у 8-годишно момче срещу едра шарка и да го спаси от явна смърт. В онези далечни времена Дженер е действувал повече интуитивно. Той само знаел, че членовете на семейства, които са били в близост до преболедували едра шарка говеда, никога не боледуват от тази смъртоносна болест. През XIX в. редица велики учени, като Луи Пастьор и Роберт Кох, вече широко започнали да използуват серуми за създаване на имунитет срещу някои болести, но за истинско развитие на имунологията може да се говори едва след годините на Втората световна война, когато тази наука започва да достига своя апогей.