Господин Свещаров
Биология за всички (64)

Живот в атомен реактор

Преди 4 години унгарските микробиолози съобщиха, че в облъчената вода от експерименталния реактор с мощност 2,5 мегавата на Челеберц били открили микроорганизмите Цинехоцистис минускула, Ромерия грацилис и Анкистродезмус фалкатус, които се били приспособили към необикновените условия на живот. Поразително било откриването във водата на първичния циркулатор и на едно синьо-зелено водорасло.

Днес много учени смятат, че като фактор на средата радиацията е била в непрекъснато взаимодействие с изходните биологични структури на нашата планета. Тя изменяла условията за живот на организмите, създавала нови направления в тяхната еволюция. Остава въпросът, каква е днешната издръжливост на хората и останалите организми към радиоактивните лъчения?

За човека смъртоносната доза е около 600 рада (радът е основна единица за погълната доза радиоактивност и се равнява на 100 ерга погълната енергия от 1 г тъкан), за мишките — 900 рада, за амебите — 60 000–70 000 рада, а за инфузориите — над 100 000. Някои видове бактерии понасят облъчване от няколкостотин хиляди единици, без да се появят отклонения от нормалното им развитие. От изследванията, направени в района на атола Бикини 22 години след ядрената експлозия, се оказало, че най-добре са понесли радиоактивните излъчвания паяците. В Брукхейвънската национална лаборатория по експериментални изследвания в САЩ са провеждани опити с облъчване на различни видове растения в естествена обстановка. От растителните видове най-чувствителен се оказал белият бор (Пинус силвестрис) — при нищожните 1–2 рада на ден растежът му се подтискал, а при 20–30 рада опитните екземпляри загивали. Повечето дървесни видове не издържали по-висока доза от 360 рада на ден, а тревистият спореж (род Сенецио) устоял на няколко хиляди рада. При облъчване на семена 95% оставали незасегнати, докато растения, облъчени със същата доза, загивали! Най-устойчиви се оказали лишеите и мъховете, на които 200 000 рада явно не причинявали никаква вреда.