Господин Свещаров
Биология за всички (53)

Заветната граница отново се отдалечава…

Горещите спорове между учените около Хомо хабилис още не бяха стихнали, когато синът на прославената съпружеска двойка Лики — Ричард — изненада антрополозите с още една сензационна находка. През август 1969 г. той бил на експедиция в области, близки до границата между Кения и Етиопия, на изток от бреговете на езерото Рудолф. В коритото на пресъхнал ручей младият учен съвсем ненадейно открил един сравнително много добре запазен череп. Огромните надочни дъги, островърхата теменна част, плоското лице и малката черепна кутия били достатъчно доказателство за това, че пред него лежал череп на първобитно човекоподобно същество, който твърде много приличал на черепа, намерен от неговите родители в Олдовайската долина, но както показали анализите, находката на Ричард Лики се оказала с близо 850 000 години по-стара! Наред с тази скъпоценна находка участниците в експедицията намерили много древни каменни оръдия на труда и както предполага Р. Лики, може би това са най-древните досега намерени каменни сечива. Те лежали във вулканичен туф, чиито съставящи го минерали позволяват да се определи много точно геологичната възраст на даден земен пласт. Точният анализ показал възраст от 2 милиона и 600 хиляди години.

Ако бъдещите изследвания потвърдят, че това действително са обработени от ръката на човекоподобно същество оръдия, то епохата, през която се смяташе, че са направени първите оръдия на труда, ще се отмести с още 850 000 години назад в историята. А това от своя страна ще прибави към историята на човечеството още близо толкова години!

Какви други изненади може да ни поднесе антропологията? Твърде е възможно да се окаже, че Хомо хабилис не е нито първият човек, нито последната маймуна и да се открият нови междинни форми. Така постепенно науката се приближава към заветната граница „маймуна–човек“. Искаме само да напомним, че до 1960 г. питекантропът се смяташе за една от най-древните находки на праисторически човеци. Неговото сходство с хората е било така слабо изразено, че даже първооткривателят му — великият Дюбоа — първоначално се е съмнявал в принадлежността на своята находка към човешкия род. Днес питекантропите заемат „златната среда“ в човешката еволюция. По този повод много учени си задават въпроса: дали Дарвин е направил гениално прозрение или груба грешка (поради пълна липса на костен доказателен материал по негово време), като предсказа на времето, че първият човек се е появил преди 30 милиона години в средата на олигоцена?

Преди известно време учените от Калифорнийския университет Уилсън и Сарич създадоха оригинален и принципно съвършено нов метод за датиране, наречен хемоглобинов. В основата на този метод са залегнали промените (мутациите), които са се извършвали в гените от онова древно време, когато маймуната, човекоподобната маймуна и човекът са започнали да се отличават един от друг. Тези мутации са засягали и хемоглобина на кръвта — този високомолекулен белтък, който както всички протеини е в пряка зависимост от дейността на гените. Според стрелките на този своеобразен „протеинов часовник“ от 287-те химични единици, съставляващи хемоглобина на бозайниците, само една се променя на всеки 3,5 милиона години. Тъй като хемоглобинът на съвременния човек се отличава от този на съвременната горила само по две единици, ясно е, че разделянето на общия им прародител е станало преди около 4–5 милиона години. Хемоглобинът на съвременната маймуна макак (Макакус резус) обаче се отличава от човешкия с цели 12 единици! Ако обобщим накратко всичко казано дотук, ще излезе, че общият прародител е съществувал преди около 30 милиона години. По това време от него се е отделил прародителят на съвременните маймуни, а много по-късно, само преди около 4–5 милиона години, са започнали да се отделят прадедите на съвременните човекоподобни маймуни и праотците на днешния Хомо сапиенс.

Засега учените се въздържат да правят генерални заключения по новите открития на антрополозите. Нека се надяваме, че бъдещите палеоантропологични находки от разкопки е Африка (която се очертава вече като основната прародина на човечеството), Южна Азия, Близкия изток и на други места, съчетани с постиженията на съвременната биохимия, генетика и имунология, ще ни дадат в близко време нови важни данни за липсващите звена в еволюционното развитие на съвременния човек.

Дълъг път е трябвало да мине човекът, за да достигне до съвременния си вид на Хомо сапиенс и да гледа смело в бъдещото утре. Безспорно този път е бил най-дълъг и най-неясен през периода, когато едва различаващ се от човекоподобните маймуни, нашият прадед е вървял неотклонно към своето усъвършенствуване до момента, когато в резултат на един извънредно сложен и продължителен процес в него е пламнала искрата на интелигентността. Тя постепенно се е разгаряла, подобрявала е неговите инстинкти и разум, докато го е довела до господствуващото положение сред целия животински свят на родната планета. Затова ние, днешните негови преки родственици, искаме да вярваме, че утрешното поколение ще заслужава много повече званието разумен владетел на планетата ни.