Господин Свещаров
Биология за всички (34)

Човекът — жител на космоса

В наши дни много учени оприличават родната ни планета — Земята — на един гигантски космически кораб, който заедно с над 4 милиарда „космонавти“ се движи със завидната скорост от 102 900 км в час около Слънцето. Ние нямаме основание да се оплакваме от нашия космически кораб — природата се е постарала по най-рационален начин да предпази всички живи същества от убийственото въздействие на космическите и слънчевите лъчения и от страхотния междузвезден мраз. Повече от 1,5 милиона години човекът използува при този си полет земната система за осигуряване на живот, наречена екологична, тъй като неговото съществуване е неразривно свързано с обкръжаващата го среда.

Развитието на науката и техниката позволи на хората да осъществят своята хилядолетна мечта да овладеят околоземното космическо пространство и да стъпят на естествения спътник на Земята — Луната. Естествено космическите кораби са все още малки и неудобни за създаване в тях на екологична среда, която да отговаря на земната. Основната задача на инженерите и конструкторите в това отношение бе да намерят най-приемливи, компромисни решения за осигуряване живота на космонавтите и те се справиха много добре с тази задача. В съвременните орбитални станции на космонавтите е създаден достатъчен комфорт.

Сега вече е известно, че човекът може да живее и извършва сложни експерименти в Космоса. Но колко много въпросителни съществуваха около тази възможност в миналото! Най-големи неизвестности криеха състоянието на безтегловност, в което изпадат космонавтите при своя полет, и процесът на реадаптация при завръщането им на Земята. Не се знаеше как ще се отразят върху психиката на космонавтите редица стресови фактори, на които те са подложени по време на полета, дали ще бъде достатъчно сигурна защитата срещу йонизиращите радиации и доколко човекът и корабът ще могат да функционират като една единна система. Не по-малко въпросителни стояха и пред специалистите по космическа биология и медицина по отношение на микроорганизмите, които неотлъчно придружават хората в космическите полети, а също така и по проблемите, свързани със запазването на нормалните за човешкия организъм биоритми (фиг. 20).

Фиг.20. Човешки крак стъпи на Луната.

Продължителните полети в Космоса доказаха, че измененията, които настъпват в човешкия организъм като следствие от безтегловността, нямат фатален характер и че работоспособността на космонавтите се запазва в граници, близки до нормалните. Дори е установено, че човек бързо привиква към състоянието на безтегловност и процесът на обратно приспособяване към земните условия е значително по-сложен и свързан с по-неприятни усещания. Независимо от това, че създадените вече орбитални станции от типа „Салют“ и „Скайлаб“ осигуряват пребиваване в Космоса повече от 80 дни, сега се разработват проектите и вероятно скоро ще бъдат изпитани първите модели на космически кораби и орбитални станции, на които ще се създаде изкуствена гравитация. Изчислено е, че е достатъчно да се създаде изкуствена гравитация с големина около 1/3 от земното притегляне. Макар техническата реализация на този проект да създава все още трудности на конструкторите, няма съмнение, че той ще бъде осъществен в най-близко бъдеще.

В ход са и проектите по създаването на космически летателни апарати, които ще стартират като ракети до съответен обект в околоземното космическо пространство, а оттам ще се завръщат на Земята с планиращ полет като обикновените свръхзвукови самолети. Въвеждането в действие на тези апарати ще поевтини космическите опити и ще даде възможност за периодична подмяна на екипажите от космическите орбитални станции. Това от своя страна ще сложи край на епизодичните изследвания на Космоса и може да постави началото на постоянно космическо дружество.

За мнозина вече е ясно, че овладяването и използуването на космическото пространство имат голямо значение за човечеството. Тези условия са свързани както с нуждите на науката и техниката, така и с тези на народното стопанство. Неслучайно в основните насоки на КПСС на видно място са отбелязани въпросите, свързани с по-нататъшното изследване на Космоса. Цели се развитие на свръхдалечните телеграфни, телефонни и радиотелевизионни предавания, метеорологично прогнозиране, проучване на природните ресурси на планетата, подпомагане на географските изследвания и на селското стопанство. Спътниците и орбиталните пилотирани станции могат да ни дават неоценима информация за замърсяването на околната среда и особено на Световния океан. От орбиталните станции космонавтите лесно могат да дадат преценка за очакваната реколта или да сигнализират за райони, застрашени от вредители по растителността и болести по нея, преди опасността да се е разпространила върху големи площи. Значението на тези изследвания за селското и горското стопанство не подлежи на съмнение, тъй като е изчислено, че близо 20% от световната зърнена реколта загива от изсушаване, болести и паразити.

От голямо значение са биологичните и медицинските изследвания, направени във връзка с пилотираните космически полети.

Какво още може да се очаква от бъдещите космически изследвания? За нашите читатели е ясно, че изброените по-горе примери са всъщност само една много малка част от внедрените в нашето ежедневие научни разработки, които първоначално бяха предназначени предимно за космически цели. Няма съмнение, че в бъдеще овладяването на Космоса ще спомогне за решаването на такива изключително важни въпроси, като например загадката около възникването на живота върху нашата планета. Интензивни изследвания ще се провеждат и за да се осъществи изкуствена синтеза на хранителни вещества и на първо място на белтъци за космическите кухни, което ще има огромно значение и за изхранването на увеличаващото се население на Земята. Сега специалистите по космическа биология полагат големи усилия за създаване на специални съоръжения и системи, които да осигурят най-надеждно космонавтите при продължителните полети. Особено внимание се обръща на тези системи, които са способни да възстановяват напълно атмосферата в космическия кораб. Цели се също така създаването на такива системи, които в ограниченото пространство на космическия кораб да произвеждат от всеки квадратен метър максимално количество хранителни вещества от растителен или микроорганизмен произход. Пренесени в мащабите на земните условия, тези технологии ще спомогнат за извънредно голямо увеличаване на процеса за възпроизводство на биологична маса. Като имаме предвид, че един такъв процес ще може да се регулира изцяло от човека, това означава, че човечеството ще се сдобие с метод за невероятно бързо получаване на големи количества селскостопански продукти.

Ще минат още няколко десетилетия и разгадалият вече много тайни на нашето небесно тяло човек ще може да се намесва успешно и да управлява в известна степен такива процеси, каквито са наводненията, сушата и ураганите. Защото за никого не е тайна, че тези атмосферни процеси се управляват от Слънцето. Така ще се роди науката космическа климатология по подобие на космическата биология, медицина, метеорология, геология и др.

Ключът за решаването на редица земни проблеми се намира в Космоса. Пътят, който води към овладяването им, е сложен и опасен. Нека се надяваме, че бъдещите полети към междузвездното пространство ще преминат под основния девиз на космонавтиката — всичко за благото на човечеството!