Господин Свещаров
Биология за всички (60)

Живот в пустинята

В представите на всеки от нас пустините съществуват като понятие за местности, бедни на живот, като царство на безнадеждността. Това са доста големи пространства от и без това оскъдната суша на нашата планета. Ако погледнем физическата карта на света, лесно можем да се убедим, че започвайки от Сахара, пустините се простират през полуостров Арабия и Иран до Гоби в Централна Азия. Южните части на САЩ са заети от пустиня. В южното полукълбо пустинята Калахари се е разпростряла в Южна Африка. Пустини има и в Централна Австралия.

Изглежда от всички тях само пустинята Деште-Лут в Иран може да се причисли към местата, почти напълно лишени от живот. Някои райони на алжирска и либийска Сахара и централните части на Австралия също може да се смятат за „абсолютни пустини“. Там никога не падат валежи и практически няма растителност. Животинският свят също е много беден.

Но това са изключения. Оказа се, че флората и фауната на пустинята са разнообразни и някои родове растения и животни са представени доста богато. Този факт идва да ни подскаже, че неумолимият закон на естествения отбор е дал право на съществуване само на онези организми, които в процеса на своята еволюция са успели да се приспособят най-добре към суровите условия за живот. В тези местности растенията например са се пригодили да живеят при извънредно ограничен режим за използуване на вода (средното годишно количество на валежите в пустинята е около 150 мм, а понякога спада и до 25 мм). Много от тях в периодите на голяма суша въобще не се появяват на повърхността. Многогодишните растения, които понасят продължителни засушавания имат много редки и тънки листа, обвити с плътна ципа и много власинки, които възпрепятствуват изпаренията на големи количества вода. Други, каквито са пустинната акация и тамарикса (ракитицата), имат извънредно малки листа, които при някои видове достигат едва 1 мм ширина. В периодите на голяма суша те опадат, но фотосинтезата в растенията не се прекратява, защото стъблата им съдържат известно количество хлорофил, напълно достатъчно да поддържа жизнената им дейност.

Дъждът в пустинята има чудотворна сила. Само за една нощ отделни места в опалената от слънцето земя се покриват със зеленина, а животните бързат да утолят жаждата си. Растенията също „бързат“ да попълнят запасите от вода, като я натрупват в клетките на особена „водоносна тъкан“, която се намира в плътните листа, стъблото и корена им. Така например, ако един гигантски кактус тежи 10 тона, 8 тона от тази маса са вода. Някои животни, като някои костенурки например, запазват водата в два специални „джоба“ на черупката си. Повечето други представители на пустинната фауна задоволяват нуждите си от вода, като използуват натрупаните в тялото им мазнини. В сложните химични процеси на разграждане на тези мазнини се отделя и вода. Общо взето, бозайниците по-трудно понасят големите горещини. Някои гризачи прекарват част от лятото в състояние на летаргичен сън. В американските пустини има един вид колибри, чиято обмяна на веществата силно се понижава вечерно време. По такъв начин изискващите по-голям разход на вода окислителни процеси в организма им чувствително се забавят.