Господин Свещаров
Биология за всички (27)

Един интересен генетичен анализ

Не се знае още точно как наборът от гени (генома) на клетките при висшите организми контролира хармоничното развитие на тъканите и органите им. Добре е известно, че и най-нищожното изменение в генома води до образуването на изроди или на тежки аномалии. Знае се, че както при човека и животните, йонизиращата радиация може да предизвика тумори и при растенията. Вече са съобщени множество добре потвърдени факти в това отношение. По-добре познати са туморите, които се явяват върху някои хибриди като последица от сблъскването между два добре обособени генома. За първи път тези тумори са били наблюдавани през 1931 г. от известния български генетик акад. Дончо Костов. Той установил, че растения, получени в резултат на вътрешно специфично кръстосване между видовете тютюн Никотиана глаука и Никотиана лангдорфи се развиват нормално, докато не получат някакво нараняване. Едно убождане с игла или гънките, които спонтанно се образуват от некрози на власинките по корена, или одраскване на листата са местата, откъдето започва една ранева реакция, която води до образуването на обемисти патологични разраствания. Видният наш генетик проф. Генчо Генчев също обстойно е изследвал морфологичните промени, които настъпват в туморните клетки на хибридни растения от род Никотиана.

През 1944 г. Уайт доказва, че тези разраствания имат туморен характер. Той констатира, че част от тези разраствания, трансплантирана върху един от родителите на хибрида, развива върху него по самостоятелен начин същия тумор. По-нататък е било установено, че това свойство не се отнася само за двата вида тютюн, изучени от акад. Д. Костов. То се среща повече или по-малко върху всички видове от род Никотиана, като това свойство е особено добре изразено при дванадесет вида. Те могат да се разделят на две групи, от които само междувидовите хибриди предизвикват тумори. Тумори не се появяват, когато се кръстосват тютюни от същата група. Това навежда на мисълта, че туморните свойства са резултат на комплементарното действие на двата генома, които се съдържат във всяка една от двете групи.

Първичните хибриди са стерилни, но при удвояване броя на хромозомите им (което се прави по класическия начин чрез третиране с алкалоида колхицин) се наблюдават амфиплоиди, които са фертилни и се поддават на генетични изследвания. Чрез облъчване на зърна от тези хибриди са получени мутанти, някои от които са загубили свойството да образуват тумори. Анализът на това намаляване на способността към кръстосване между тези мутанти показва, че туморният характер, локализиран върху един ген, е бил доминантен. Ето следователно един случай, където туморният характер позволява генетичен анализ, който е много интересен и заслужава да бъде изследван.