Господин Свещаров
Биология за всички (5)

Как бе заблудена природата

Ежегодно в научноизследователските лаборатории на целия свят се синтезират хиляди съединения, от които само малък брой са със силно изразено противовирусно действие. Целта е да се намери начин за въздействие върху размножаването на вирусите в клетките на нападнатия организъм или казано още по-конкретно, търсят се средства за въздействие върху вирусния метаболизъм — онзи сложен биохимичен процес, в който участвуват десетки обменни вещества, наречени метаболити. В състава на метаболитите влизат например основните градивни единици на белтъците — аминокиселините, на нуклеиновите киселини — нуклеотидите, на мазнините, на полизахаридите и много други.

Всеки метаболит изпълнява извънредно важна роля в този сложен обменен механизъм, чиито процеси се извършват на молекулно ниво. Затова често метаболитите биват сравнявани с малки, но извънредно важни бурмички в системата на сложна машина. И ето че на учените хрумна гениалната идея да заместят някои особено важни метаболити с антиметаболити. Те създадоха химични съединения — антиметаболити, които могат точно да прилагат като звена на една метаболитна верига, без обаче да са в състояние да изпълняват функциите на истинските метаболити. Ето няколко примера: антиметаболитът p-флуорфенилаланин измества метаболита фенилаланин; 2,6-диаминопуринът измества аденина; 8-азагуанинът измества гуанина и т.н.

Вече са създадени т.нар. бензимидазолови производни, които възпрепятствуват развитието на грипния вирус, на вируса на полиомиелита и др. Така антиметаболитите сложиха „спирачка“ на вирусното развитие.

Разпространението на вирусния инфекциозен процес може да се наруши и в неговите крайни етапи. По този начин действуват групата препарати, известни под сложното име тиосемикарбазони. Те нарушават комплекса, който образува вирусната РНК с рибозомите на нападнатите клетки. От тези съединения най-известен е препаратът марборан, който е изпитан успешно в Индия на хора, заболели или контактни с болни от вариола.

Ако искаме да бъдем съвсем точни, трябва да признаем, че милиони години наред принципите на антиметаболизма са били използувани от природата в света на микроорганизмите. Какво представлява например антибиотикът хлормицетин? Той се образува в някои гъби и действува като „естествен“ антиметаболит, който възпрепятствува синтезата на белтъците в бактериите. Същото се отнася и за редица други антибиотици, особено за тези, които имат подчертано антивирусно действие.

Тъй като има сериозни основания за съмнение, че някои видове ракови болести при човека се предизвикват от вируси, днес биолози, биохимици и медици се стараят да открият някой характерен метаболит на раковата клетка, който не се среща в нормалните клетки. След това синтезирането на подходящ негов антиметаболит несъмнено ще бъде по-лека работа. Така ще може да бъде спряно развитието на ракови клетки. За съжаление такива метаболити още не са открити, но вероятно близко е времето, през което на науката предстои да направи една от най-благородните и хуманни „фалшификации“ на клетъчно-молекулно ниво.

Нашият хилядолетен спор с вирусите съвсем не е приключил. Засега ние можем само да бъдем доволни от факта, че възможностите ни за борба с тези коварни врагове на здравето на човечеството непрекъснато нарастват. И оръжията ни срещу тях, за едно от които стана въпрос, вероятно скоро ще имат могъществото на описваните в детските приказки „вълшебни куршуми“.