Господин Свещаров
Биология за всички (22)

Имунологията срещу злокачествено изродените клетки

Усилията на имунолозите са отправени и за разрешаването на една от болестите на века — рака, която след автомобилните злополуки и сърдечносъдовите болести взема най-много човешки жертви. На медиците отдавна е известно, че има случаи, при които хора, нелечимо болни от рак (на белите дробове например), са се излекували спонтанно. Независимо от това, че такива случаи са 1 на 100 000, тези факти говорят недвусмислено за едно — по някакъв начин имунната система на тези щастливци е била активирана до степен да може да се справи със злокачествения тумор в организма им. Затова и изследователите се стремят да открият методи, с които да направят защитната система на хората действена срещу всички видове болести — включително и раковите.

Преди няколко години специалистът от Националния раков институт на САЩ Робърт Рей постигна сравнително добри резултати, като инжектира противотуберкулозна ваксина БЦЖ направо в тумора на морско свинче. При 60-70% от болните опитни животни туморите изчезнали. Резултатите били обнародвани в печата с „малкия“ пропуск, че опитите са проведени върху животни. Мнозина болни помислили, че чудодейното лекарство срещу рака най-после е открито и дълги редици от обнадеждени хора се проточили пред лабораторията на Рей, където слисаните му помощници дълго време сконфузено обяснявали на тълпата, че се касае за журналистически пропуск.

Голямо значение се отдава на лекуването на раковите болести чрез т.нар. „специфична имунотерапия“. Един от вариантите на тази терапия е опитът да се изработи имунитет у даден пациент чрез инжектиране на лимфоцити, взети от болен, чийто злокачествен тумор е бил ликвидиран или е престанал да расте. Резултатите от клиничното изпитване на този метод дава засега обнадеждаващи резултати. Това, разбира се, засега са първоначални изследвания, които ще претърпят сериозна проверка, преди да бъде доказано, че могат да се прилагат широко в терапията на раковите болести.

И най-после трябва да отдадем заслуженото на имунолозите за усилията, които те полагат по един друг не по-маловажен практически въпрос — за осигуряване на дълъг и спокоен живот на хората. Защото една от станалите модерни теории в последно време твърди, че остаряването на човешкия организъм има пряка връзка с отслабването на имунната система. Когато тя стане неспособна да открива и унищожава появяващите се в хода на растежа на организма дефектни клетки, тяхното количество започва постепенно застрашително да се увеличава. Те започват да изместват нормалните клетки от тъканите, докато организмът от млад, силен и здрав се превърне в грохнала старческа развалина, която нито може да се защитава от собствените си дефектни клетки и автоимунни реакции, нито пък да се справя с яростно напиращите отвън патогенни микроорганизми.