Господин Свещаров
Биология за всички (65)

Безсмъртните спори

Ако се наблюдават внимателно спорообразуващи бактерии през фазово-контрастен микроскоп, ще се види, че в някои от тъмните бактерии се забелязват кръгли блестящи зърна, които понякога може да бъдат по-големи от ширината на бактерийната пръчица и се откриват или към средата, или в края на бактерията. Подобни бактерии се наричат бацили за разлика от тези, които не образуват спори.

Учените смятат спората като особен стадий от развитието на бактериите, която е изключително издръжлива на пагубните за обикновената клетка въздействия. Спората се образува, като ядреният материал на бактерийната клетка се обособява от протоплазмата и се обвива в плътна мембрана, която силно пречупва светлината. Тя е сигурна преграда за външните влияния и предпазва спората от високи или ниски температури, химични въздействия и пр.

Спорите имат изключителна жизнеспособност. Те остават живи дори след като години са престояли в изсушено състояние, врели са в кипяща вода при обикновено налягане, поставяни са във вакуум или пък са замразявани до –270°C! Достатъчно е след подобни „изтезания“ да бъдат поставени върху хранителна среда при стайна температура, и те бързо „прорастват“ в нормални бактерии.

Спори на бактерии са били откривани в зоните на вечния мраз, в кристали от сол и други минерали, където са пролежали над 180 милиона години. Тези микроорганизми отново оживели, щом били поставени върху хранителна среда. „Възкресените“ бактерии се отличавали от живеещите днес.

Такова „консервиране на живота“, или анабиоза (под анабиоза се разбира онова състояние на живата материя, при което главните нейни функции са много силно забавени), е присъщо не само на микроорганизми, но и на водорасли, на по-сложно устроени растения и на някои видове животни.

Анабиозата днес представлява интерес не само за биологията и медицината, но и за космонавтиката. Защото при бъдещите полети до далечните звезди, отстоящи на десетки светлинни години от Земята, един човешки живот (даже продължен и до 200 години) съвсем няма да е достатъчен и не е чудно да се прибегне и до анабиоза на човешкия организъм.

Интересно е да се знае, че склонност към анабиоза показва българското растение родопски силивряк, който е балкански ендемит (среща се само на Балканския полуостров). То остава живо в изсушено състояние до три години и при най-малко навлажняване бързо възвръща живота си. Подобни свойства има и неговата „сестра“ — сръбската рамонда. Тя се възвръща към живот, след като е престояла до тринадесет месеца без въздух, влага и светлина.