Господин Свещаров
Биология за всички (39)

Организмите и липсата на магнитно поле

Още през 1940 г. съветският хелиобиолог А. Чижевски забелязал, че плъхове, които живеят в клетка, изолираща геомагнитното поле, умират по-рано от тези, живеещи при нормални условия.

Едноклетъчните организми отначало засилвали, но след известно време чувствително забавяли растежа си. След 3-4-седмично пребиваване в слаби магнитни полета дрождите намалявали скоростта на растежа си, а клетките на микроорганизма Стафилококус ауреус (златистият стафилокок) се делели 15 пъти по-бавно от нормалните.

В годините, бележещи началото на космическата ера, бяха направени опити и с мишки. Първоначално поколението на родители, отгледани в условията на безмагнитност, израствало и се развивало по-бързо, отколкото от родителите си. То достигало по-рано полова зрелост и нормално се размножавало. Но тези признаци били характерни само за първото поколение мишки, родени в условията на експериментална безмагнитност. Следващите внуци и правнуци имали понижена жизненост. Увеличил се броят на мъртвородените мишлета. Вяли и отпуснати, оживелите животни дълго време се залежавали по гръб — една толкова нехарактерна за тези животни поза. Но с казаното дотук не се изчерпвали патологичните промени у тези опитни животни. Мишките силно оплешивявали, като оголването на кожата ставало на точно определени места: започвало от тила и продължавало до средата на гърба. Наред с това започнали явно да се проявяват нарушения в дейността на черния дроб, бъбреците и половите жлези. На различни места по тялото им започнали да се развиват злокачествени туморни разраствания.

През 1967 г. били проведени опити с растения, които са развивали в условия на силно понижено магнитно поле. Отначало коренчетата на „безмагнитната“ пшеница нараствали по-бързо, но скоро върху тях открили ракови тумори. Тези данни като че ли идват в подкрепа на теорията на американеца Мак Лин, според която увеличеният брой ракови болести по хората се дължал на понижената в последните няколко години сила на геомагнитното поле. Засега тази теория е причислена към недоказаните, тъй като звучи твърде фантастично и не се подкрепя от достатъчно фактически материали.

При опити с хора, прекарали 5–10 дни в специална изолационна камера, не били наблюдавани сериозни патологични отклонения. Доброволци, престояли същото време в силно магнитно поле, се оплаквали от главоболие, раздразнителност, обща физическа отпадналост и дори смущения в паметта. Други се оплаквали от болки в областта на сърцето, безсъница и липса на апетит. На трети силното магнитно поле въобще не въздействувало. Само имащите коронки по зъбите чувствували особен метален вкус в устата си.

В Академията на медицинските науки на СССР направили интересен опит. Към тила на намиращ се в състояние на хипноза човек приближавали магнит със значителна сила. Оказало се, че образите, внушени на хипнотизирания по време на сеанса, изведнъж изчезнали. Те наново се възстановили, след като магнитът бил отдалечен.