Господин Свещаров
Биология за всички (66)

Живот в облаците

Преди известно време американският микробиолог от Вирджинския политехнически институт проф. Паркер изложи основните положения на своята хипотеза, според която в облаците могат да се развиват и дори да се размножават някои най-прости организми. Според него „облаците са живи екологични системи“, където живеят и се размножават редица микроорганизми, чиито продукти от жизнената им дейност, например витамини, попадат върху земята.

На учените е известно, че въздушният океан заобикалящ нашата планета, е богат с микрофлора. Това е т.нар. „аеропланктон“, състоящ се от бактерии, спори, прашец на някои растения, микроскопични гъби и дори водорасли, които обаче се намират в състояние на анабиоза, тъй като сухостта на въздуха възпрепятствува оживяването им. По-рано се смяташе, че облаците са бедни на хранителни вещества, необходими за поддържане нормалната жизнена дейност на микроорганизмите.

Проф. Паркер доста дълго време изучавал живота на някои водорасли и микроорганизми в Антарктида и във високопланински езера, които се развиват в „бедна“ за съществуване среда. В стремежа си да установи степента на замърсяване на водите той измервал и концентрацията на разтворените органични вещества в тях. Когато след няколко дъждовни дни и особено след гръмотевични бури изследвал събраната дъждовна вода, той констатирал, че в нея имало натрупано значително количество от биологично активни вещества, като витамин B₁₂, никотинова киселина и биотин. Това накарало учения да задълбочи изследванията си в тази насока и с помощта на химични анализи да провери „жизнеспособността“ на аеропланктона. Проф. Паркер дошъл до следния извод: облаците, особено купестите, могат да служат за временно местожителство на много микроорганизми и водорасли, намиращи се в „спящо“ състояние, като продължителността на живота на самите облаци няма съществено значение. Тъй като даже и в условията на студения климат облаците много често се намират доста ниско, на 600–900 м, в тях преобладава положителна температура, която стимулира жизнените процеси. Достатъчното количество светлина, присъствието на водни пари, на микроелементи и на кислород осигуряват такива важни биологични процеси, каквито са фотосинтезата, обмяната на веществата и растежа на клетките.

Според проф. Паркер твърде е възможно облаците да играят важна роля за тоталното разпространение на много микроорганизми и на най-различни химични вещества, като някои от микроорганизмите могат да бъдат и болестотворни. Ако предположенията на този учен бъдат потвърдени и от други научни лаборатории, това ще означава, че специалистите по света трябва сериозно да се замислят и да разработят ефикасни методи за контролиране микрофлората на облаците. Подобни биологични методи ще помогнат и за намаляване замърсяването на атмосферата.