Господин Свещаров
Биология за всички (31)

„Зеленият мост“ към Слънцето

Чувствителността на растенията към слънчевата светлина, позната под името хелиотропизъм, и непрекъснатият им стремеж към нея са просто изключителни. И това е напълно обяснимо — ако зелените растения не получат достатъчно порции слънчева светлина, те ще загинат. Затова по повърхността на листата в процеса на еволюцията са се обособили специални клетки, които играят ролята на „очи“, непрекъснато обърнати към могъщото небесно светило. Тези клетки при различните растения са разположени на различни места. Така например при тревистите растения чувствителни към светлината са връхчетата на стъбълцата. Растения, които притежават листа с дръжки, винаги имат възможност да излагат на слънчевите лъчи горната повърхност на листата. Това непрекъснато следене на светлината се осъществява благодарение на специално обособен светлочувствителен епител. Неговите клетки са по-големи и по-изпъкнали от съседните и действуват като купи, които събират светлината на определено място. Много хубави светлосъбирателни клетки могат да се наблюдават по кожицата на листата у растението Фитония. По аналогичен начин са устроени и „очите“ на нежното цвете камбанка. В краищата на неговите нежни листенца може да се забележат фини прозрачни клетки. Външната стена на тези клетки е пропита със силициева киселина, която притежава сходни на стъклото оптични свойства. Всъщност тази повърхност играе ролята на едно миниатюрно увеличително стъкло, което изпраща слънчевите лъчи на точно определено място в задната част на клетката. Щом Слънцето промени мястото си на хоризонта, фокусираните от светлочувствителната клетка лъчи не попадат на точното си място и растението веднага реагира. То се раздвижва, докато отново не подложи повърхността си под необходимия най-добър ъгъл спрямо слънчевите лъчи.

Интересно се е приспособил към знойните лъчи на Слънцето в мексиканските пустини един вид кактус. Цялото му стъбло е зарито в пясъка, а навън се подава само едно „грамадно око“, колкото двустотинкова монета. То също съдържа силициева киселина и не само следи движението на Слънцето, но и провежда голямо количество слънчева светлина вътре в самото растение, благодарение на която се осъществяват необходимите за живота му фотосинтетични процеси. По такъв начин огнените лъчи на пустинното слънце не могат да достигнат до стъблото на кактуса и да го изсушат.