Господин Свещаров
Биология за всички (55)

Екосистемите и проблемът за замърсяването на жизнената среда

Светът на живите организми се състои от голям брой растителни и животински видове. Наред с многото общи белези и свойства те притежават и редица специфични качества, вследствие на което се различават съществено едни от други. Подробното им изучаване показва, че за задоволяване на основните си жизнени потребности организмите са изправени пред едни и същи проблеми — добиване на храна, завладяване на жизнено пространство, размножаване и отглеждане на потомството и т.н., — за разрешаването на които те се ползуват от различни изработени и утвърдени от еволюцията начини на приспособяване към условията на обкръжаващата ги среда. Към тях се причисляват както физическите фактори (температура, влага, светлина и др.), така и биологичното обкръжение на другите организмови форми. Изучаването на взаимоотношенията и обкръжаващите ги фактори на живота е предмет на екологията — един сравнително млад клон на биологичните науки, чиито изследвания и постижения имат и ще продължават да играят важна роля за бъдещето на планетата ни.

Съществуването на една осъществяваща нормален кръговрат на веществата стабилна екосистема се обуславя от взаимодействието и взаимообусловеността между живите и неживите й компоненти. В тази система всеки организъм е равноправен член и важно звено от нея. Ако бъде унищожен, звеното вече липсва и изградената в хода на хилядолетната еволюция екосистема започва да се разрушава. Неоспоримо е, че всеки растителен или животински вид представлява известен връх в процеса на продължителната еволюция. В този смисъл като резултат на извършената в продължение на милиони години огромна работа от природата той вече има повече или по-малко своето право на съществуване. А не се и знае кой вид впоследствие ще се окаже по-полезен или дори жизнено необходим за екосистемата. Различните видове популации встъпват помежду си в различни взаимоотношения — неутрализъм, мутуализъм, коменсализъм, паразитизъм, хищничество и т.н. Ако не съществуват тези представи за екологични взаимоотношения, светът на живите организми би представлявал само едно хаотично натрупване на видове.

Според това, с какво се хранят отделните видове в екосистемата, те могат да бъдат производители — предимно растенията, или потребители — животните. В природата съществува строго обусловена зависимост между тези групи. Растенията превръщат слънчевата енергия в химична и произвеждат въглехидрати, мазнини и белтъци. Животните използуват за храна растенията и ги превръщат в животински белтъци, мазнини и въглехидрати. Същевременно с продуктите от своята жизнена дейност те подпомагат живота на растенията. Така се осъществява кръговратът на веществата в природата.

Екологията намира най-важно практическо приложение в сферата на рационалното запазване на естествените природни ресурси. Това означава не просто охрана, а създаване на равновесие между използуване и възстановяване на ресурсите. За съжаление все още недостатъчно добре се разбира, че човекът и неговата дейност представляват част от сложните вериги на екосистемите. Стара истина е, че волно или неволно хората са започнали да променят заобикалящата ги природа още от времето, когато в тяхна власт е попаднал огънят. Оттогава успоредно с развитието на цивилизацията човекът неминуемо се е намесвал в различните екосистеми, като се започне от най-простите и се достигне до най-сложните промени в ландшафтите. Когато се познават добре биологичните механизми на отделните звена в екосистемите, човекът може да подпомага или да подтиска развитието на всяко едно от тях, като се намесва активно и съзнателно. В много случаи обаче това става съвсем неволно и непреднамерено. Напоследък например, стана известно, че броят на пепелянките в Италия се е увеличил твърде много, като същевременно тези змии са станали по-едри и по-войнствени. Това се е получило в резултат на едно неочаквано нарушено равновесие във взаимоотношенията между живите организми в околната среда. Селяните, търсещи препитание в индустрията, изоставят земята си, където змиите намират повече храна — мишки, гущери, птички и др. Същевременно влечугите са станали по-едри и по-войнствени. Това се е получило от липсата на естествените им неприятели — човека, домашните животни, хищните птици и пр. Така въпреки относителната й устойчивост, биосферата излиза от естествения си праг на равновесие, което освен че се съпровожда от известна дисхармония, довежда и до съответно намаляване на разнообразието на видовете, до спадане на продуктивността на съставящите я елементи и до загуба на ресурсите й. Осъществявайки проекти, планиращи промяна в различни звена от веригата на сложните взаимоотношения в екосистемите, човекът може да предизвика нарушения, някои от които се оказват фатални и за самия него.

В наше време става все по-актуална необходимостта от спазването на известен режим за регулиране на човешката дейност върху екосистемите. Временните или частичните успехи в известни сфери на тази дейност все по-често принасят в жертва по-общи и по-дълговременни общочовешки ценности от биосферата.