Господин Свещаров
Биология за всички (52)

Най-голямото антропологично откритие на века

Доскоро се смяташе, че останките на най-древните хора, поставили началото на човешкия род, принадлежат на питекантропите от остров Ява и синантропите от Китай. Предполагаше се, че началото на човешката еволюция на Земята, поставено от тези най-древни човекоподобни същества, датира от началото на кватернера, т.е. от 1 000 000 до 800 000 години пр.н.е. Когато изкопаемите останки бяха изследвани с помощта на най-съвременните и точните методи за определяне на абсолютната възраст, се установи, че в никакъв случай тя не е по-голяма от 550 000 до 450 000 години. Като прибавим към това и откритите в редица места на Земята други находки от кости от още по-примитивни същества, става ясно, че нито питекантропите, нито синантропите могат да се смятат за най-древните представители на човешкия род. Учените разсъждаваха така: науката разполага със скелетни останки на преките предшественици на човека — австралопитеците, който по степен на своята организация плътно са се приближавали към човешката „граница“, без обаче да я „пристъпят“. От друга страна, скелетните останки на изправените маймуночовеци — питекантропите и синантропите — доказаха, че тези същества, претърпели чувствителна прогресивна еволюция, стоят много по-близо до нас. Ясно е, че между тези две големи групи съществува голяма празнина, липсва важна преходна форма. Тази форма трябваше да притежава качествата на австралопитеците и същевременно да е започнала изработването на оръдия на труда. Именно тази тяхна способност е трябвало да ги определи като „първите хора на земята“.

Ето че щастието и този път се усмихва благосклонно на изследователите. Сензационното откритие бе направено от известния английски антрополог Л. Лики и съпругата му М. Лики. Водейки разкопки в Олдовайската долина близо до вулкана Нгоро-Нгоро (край Националния резерват „Серенгети“) в Танзания, те попаднали на изключително интересна находка, която им се сторила още тогава приказно богата. Съпрузите Лики намерили част от черепна кост, долна челюст, зъб, кости на ходилото (без пета) и ключица — останки от 10-12-годишен обитател на нашата планета. Тези кости от скелета са наистина безценни, защото представляват най-важните възли за разгадаване и реставриране скелета на един организъм. И действително, ако се проследи развитието на човека надолу по еволюционната стълба, лесно може да се стигне до извода, че следите на всичко, което е съпътствувало сегашната и древната цивилизация — могъщата (респективно примитивната) техника, земеделието, скотовъдството, изкуството и пр. — много бързо се заличават. Колкото по-надолу се спускаме в дебрите на историята, толкова повече се губят и последните доказателства за наличието на език за дадено човешко общество и за интелекта на отделните му индивиди. Остават само костите на скелета, някои предмети и оръдия на труда.

Ето защо антрополозите днес така се радват и на най-оскъдните останки. При тяхното внимателно обработване и възстановяване съпрузите Лики са направили следните заключения: намерените кости от ходилото показват, че древното същество е имало вече изправен стоеж; мозъкът му е бил значително по-голям от този на маймуните, за което е свидетелствувал по-големият мозъчен отдел на черепа му. Ръката му вече е можела да извършва не само хватателни движения, но и по-фини манипулации, в резултат на което са се появили и първите оръдия на труда.

Намирането през 1960 г. в Олдовайската долина на описаните по-горе костни останки беше голямо събитие за антрополозите. Едва след 4-годишен упорит труд антрополозите Лики, Тобайс и Нейпир се решиха да докладват, че откритите останки вероятно принадлежат на първия човек, който те наричат Хомо хабилис — сръчен човек. Според тях той се различава много добре от всички известни австралопитеци. Обемът на мозъка му е близо 685 куб. см — значително по-голям от този на висшите човекоподобни маймуни. Устройството на зъбите било напълно човешко. От друга страна, по редица белези Хомо хабилис е бил значително по-примитивен от питекантропа.

Не е безинтересно да се отбележи, че най-голям интерес за антрополозите са представлявали намерените кости на китката и ходилото. Те не само са важен антропологичен белег, но са ценни и за това, че досега нито от питекантропа, нито от синантропа са достигали до нас подобни части от скелета им. Оказало се, че наред с напълно маймунските особености, китката на това същество показала и съвсем човешки белези — широки и здрави крайни фаланги на пръстите. Стъпалото рязко се отличавало от маймунското и анатомичните му особености давали доказателства за това, че въпросното същество е ходело изправено.

Решаващият довод на учените е, че Хомо хабилис е бил първият човек с намерени първи каменни оръдия и сечива на труда, открити във всички пластове, съдържащи скелетните останки на това същество. (Впоследствие и на други места в Африка са открити останките на още 15 индивиди Хомо хабилис.) Сечивата носят името „моперси“ и са твърде груби режещи инструменти, представляващи късове от лава или кварц. Очукани по най-груб начин с други по-твърди камъни, те са се превръщали в сечащи или режещи инструменти. С помощта на такъв каменен „нож“ Лики е демонстрирал на туземците-негри как само за 15 минути може да се одере заклан овен не по-лошо, отколкото със съвременен нож. Според археолозите тези сечива са предшествували ръчните режещи сечива, характерни за епохата на питекантропа и синантропа, смятани доскоро за най-старите сечива в историята на човешката култура.

При направените изследвания с помощта на калиево-аргонов анализ бе установено, че възрастта на намерените кости е от преди 1 750 000 години. По такъв начин вече се смята, че произходът на човека датира от преди около 2 милиона години, а не както се приемаше досега 1 милион години.

По думите на Лики клисурата в Олдовай се оказала „изключително място, баснословно богато на струпвания от вкаменени останки“. Това се доказва от факта, че в същия земен пласт, където е намерен Хомо хабилис, са били открити черепи на австралопитеци, които, както казахме малко по-горе, са преходно звено към „сръчния човек“. В по-горните пластове пък е намерен череп на питекантроп. Какво по-добро доказателство от това, че в течение на много години там е протичал процес на превръщане на маймуната в първия човек?

И накрая — най-голямата сензация, свързана с Хомо хабилис: „Ние намерихме нещо — писа Лики след откритието, — което може да се определи като «строеж». Това бяха широки кръгове, изградени от значителни по размери камъни, лежащи фактически един върху друг.

На нас не ни се беше случвало до този момент да намерим камъни в този район, който преди 2 милиона години е бил бряг на езеро. Откъде се бяха взели тези камъни? Как се бяха появили те тук! Кой ги беше подредил в такива безупречни кръгове и защо? Дали това бяха останки от първобитни жилища или просто работа на вятъра?“

Когато каменните полукръгове и насипи били разчистени, Лики дошъл до извода, че те представляват остатъци от „стените“ на срутени първобитни убежища или по-скоро стени, предпазвали древните ни прадеди от вятъра.

Независимо от това, че откриването на Хомо хабилис се смята за едно от най-големите открития на нашия век, то не се възприе еднакво от всички учени. Учените, непосредствено участвуващи в изучаването на Хомо хабилис, някои съветски и други учени от много страни по света са на мнение, че най-после е открито това тайнствено, загадъчно и дълги години търсено преходно звено между маймуната и човека, но не малко учени в СССР и в други държави имат съществени възражения. Според тях останките са много разнообразни и често не са сходни помежду си, което означава, че се отнася не за хора от една група, а това са останки, характеризиращи различни степени в еволюцията. Като се има предвид, че китката на ръката и големината на мозъка са по-близо до маймунските, тези учени предполагат, че са открити останките от високо организирани австралопитеци, които обаче не са още човеци. Затова те предлагат новооткритото същество да се нарича Австралопитекус хабилис — сръчен австралопитек.

Споровете продължават и не са стихнали и до днес. Същевременно различните научни екипи по света търсят нови доказателства в подкрепа на разделените мнения по въпроса за това, дали Хомо хабилис е първият човек или последната маймуна. Отговор на този въпрос вероятно може да се получи, след като се обработят новооткритите материали. Засега ние можем само да констатираме, че въпреки възраженията на някои учени досегашните данни не отричат категорично принадлежността на Хомо хабилис към човека. Освен това вече е съвсем сигурно, че онези изкопаеми хора, които ние до вчера смятахме за най-стари наши прадеди са били само далечни потомци на тези високоразвити изкопаеми човекоподобни маймуни, които за пръв път са изработили каменни сечива и с това са се превърнали в „най-първите човеци“ на нашата планета.