Господин Свещаров
Биология за всички (54)

За ползата от „вредните“ животни

През август 1972 г. по страниците на нашия печат се появи съобщение, че в Индия вече е в ход операцията „Тигър“. Прочитайки такова заглавие, човек може да се заблуди и да помисли, че се касае за някакъв план от отбраната на страната. Всъщност истината е съвсем друга. С правителствен декрет ловът и избиването по какъвто и да е повод на тигри е абсолютно забранен и строго наказуем. Защо се стигна до вземането на правителствени решения за опазването на този хищник с ценна кожа? Та нали само до преди десетина години, ако някой ловец убиеше тигър, снимката му заедно с убитото животно се появяваше на първата страница в много западни списания, включително и в индуските? Според най-смелите изчисления на индуските специалисти броят на тигрите в страната е намалял катастрофално и едва достига 3000. Този крайно малък брой на красивия хищник се е получил в резултат на безогледното му изтребване, но в областите, където тигрите били изтребени, копитните бозайници се размножили до такава степен, че в някои области реколтата била напълно унищожена. Според ръководителя на операция „Тигър“, Санхала, вече са създадени 11 огромни територии-резервати, които служат за убежища на тигрите. Достъпът на хора и домашни животни в тях е ограничен до минимум. Целта на проекта била да съхрани „цялата биологична пирамида с тигри на върха й“ (фиг. 26).

Фиг.26. Тигър.

Едва ли някой би се осмелил да опонира на твърдението на биолозите, че съвременният човек е лош стопанин на природната среда. Защото не бива да се забравя, че в резултат от взаимодействието на организмите помежду си, от една страна, и към обкръжаващата ги среда, от друга, в процеса на продължителната еволюция са се образували единни системи, съобщества от организми, или още биогеоценози. Съществуването на една осъществяваща нормален кръговрат на веществата стабилна екосистема зависи от взаимодействието и взаимообусловеността между живите и неживите й компоненти. В тази система всеки организъм е равноправен и важно звено от нея. Ако бъде унищожено, звеното вече липсва и изградената в хода на хилядолетната еволюция екосистема започва да се разрушава. Неоспоримо е, че всеки растителен или животински вид представлява известен връх в процеса на продължителната еволюция. В този смисъл като резултат на извършената в продължение на милиони години работа от природата той вече има повече или по-малко своето право на съществуване. А не се знае и кой вид впоследствие ще се окаже по-полезен или дори жизнено необходим за екосистемата.

Екологията намира най-важно практическо приложение в сферата на рационалното съхраняване на естествените природни ресурси. Това означава не просто охрана, а създаване на равновесие между използуване и възстановяване на ресурсите. За съжаление все още недостатъчно добре се разбира, че човекът и неговата дейност са част от сложните вериги на екосистемата. Стара истина е, че волно или неволно хората са започнали да променят заобикалящата ги природа още от времето, когато в тяхна власт е попаднал огънят. Оттогава успоредно с развитието на цивилизацията човечеството неминуемо се е намесвало в различните екосистеми, като се започне от най-простите и се стигне до най-сложните промени в ландшафтите. Когато се познават добре биологичните механизми на отделни звена от екосистемата, човекът може да подпомага или да подтиска развитието на всяко едно от тях, като се намесва активно и съзнателно. В много случаи това е ставало неволно и непреднамерено, а през последните 200 години тази намеса придоби мащаби на истинско насилие върху природната среда. Примери в това отношение има много и тук ще се спрем само на няколко от най-важните.

Леопардът от незапомнени времена е бил жесток враг за дивите и домашните животни в Африка. Затова този красив хищник беше подложен на жестоко преследване и масово унищожаване. През последните няколко години ловът му в някои африкански райони е строго забранен, защото се оказало, че след силното намаляване на броя на леопардите някои видове маймуни и дивите свине са се размножили до катастрофални размери и са станали истинско бедствие за селското стопанство.

Около 100 години учените водят спор за ползата или вредата, която допринася големият пъстър кълвач. През зимата той се храни със семена на бора и се случва да унищожи почти цялата реколта. Това безспорно е вреда, но същевременно много шишарки падат на земята, не изсъхват и не се разтварят. В най-тежките и гладни дни през зимата тези шишарки са спасителната храна за катеричките. И още една полза: единствен кълвачът унищожава вредителите-корояди, което без съмнение е полезно за горите. В последно време обаче вследствие на прекомерната употреба на отровни инсектициди в някои области на Съветския съюз настъпило невероятно голямо намножаване на листни въшки, тъй като естествените им врагове загинали от отровните вещества. Кълвачите веднага, се преориентирали и започнали да се хранят с листните въшки. Това от своя страна довело до прекомерно увеличаване броя на кълвачите. Но, както съобщава доцентът на Московския държавен университет К. Благосклонов, през последните три хладни лета, когато развитието на листните въшки било силно затруднено, кълвачите, за да могат да преживеят, станали истински хищници! В горите на Звенигородската биологична станция те започнали да нападат гнездата на синигерите и другите малки полезни птички, с което нанесли големи вреди на горската биоценоза. Това е един красноречив пример за нарушаване на равновесието в дадена биологична среда, появило се като следствие от неудачна намеса на човека с употребата на пестициди.

Поради проявеното в миналото недооценяване ролята на дивите животни в общото биологично равновесие на страната ни у нас беше допуснато унищожаване на риса, тетрева, тура и други ценни видове диви животни, а количеството на мечките, дивите кози, глухарите, лешоядите и други беше застрашително намалено. В миналото се смяташе, че дневните грабливи птици, каквито са орлите, соколите, мишеловите, лешоядите и други, са безусловно вредни за ловните стопанства. Съвременната биологична наука доказа по безспорен начин, че повечето от тези птици не само не нанасят вреди, а напротив — те са истински „санитари“ на природата, тъй като унищожават предимно стари и наболели животни. По този начин те предпазват останалите животни от евентуална зараза.

Като безусловно вредни се смятаха в миналото и вълците. Затова те бяха подложени на най-безогледно изтребване. Има европейски страни, които отдавна ликвидираха този хищник на територията си, но и за вълка се доказа, че играе важна роля на „санитар“, вследствие на което в някои държави, като Канада например, ловът му бе поставен под най-строг контрол. У нас този най-свиреп представител на семейство Кучета преди 30 години е наброявал внушителната цифра от около 4000. Селското стопанство ежегодно е губело към 25 000 едри и 300 000 дребни преживни животни и затова в последно време броят на вълците в страната ни беше сведен до около 120. Смята се, че основният запас на размножаването на този хищник не се накърнява, като сега се отстрелва само прирастът му. Това според специалистите от нашата ловностопанска наука е т.нар. „поносим минимум“, чрез който хищниците са доведени до количество, нанасящо слаби вреди на селското и ловното стопанство.

Преди години чакалът у нас бе поставен съвсем правилно под закрила на закона. В противен случай рискувахме да го зачеркнем от списъка на българската фауна. Сега този хищник се е развъдил в значително количество и има съобщения, че от Странджа е започнал да се придвижва към Ямболски, Сливенски, Старозагорски и Кърджалийски окръг и да прави пакости на селяните. В значителна степен е нараснал и броят на дивите свине. От много райони на страната през последните години достигат вести за причинени от тях вреди на селското стопанство. Иска ни се да вярваме, че към тези представители на нашата фауна ще се постъпи по най-разумен начин, без да бъдат подложени отново на безогледно избиване.

През последните години българската ловно-стопанска наука резултатно се намеси в практиката. С нейна помощ ловът в страната ни е райониран на екологичен принцип, което допринесе за увеличаване запасите на ловните бозайници и птици. Сериозни научни изследвания са посветени на яребицата и кеклика. Установено бе, че размножителният период на дивия заек — един безспорен вредител на селското стопанство — продължава близо 8 месеца, но огромният прираст се намалява фактически 5 пъти от естествените му врагове. Задълбочени проучвания са посветени и на техниката на стопанисване и възстановяване на мечката, дивата коза, глухаря и сърната. Предстоящо е уточняването на принципите за категоризиране областите на разпространение на дивите свине и на други диви животни у нас, свързано с прогресивното нарастване числото на тези животни. Вече е ясно, че човечеството трябва решително да ликвидира с екологичното си невежество, което представлява една заплаха не само за самите нас, но и за идните поколения. Животните са важна съставка от природата и към тях не бива да се проявява грубо насилие и преследване до пълното изтребване на даден вид. Затова най-важната задача, която предстой да се реши, е откриването и осигуряването на най-благоприятни условия за биологично равновесие, тъй че всичко живо в природата да се развива съобразно с изискванията на съвременната ни култура и прогрес. За тази голяма цел обаче трябва да даде своя принос и всеки от нас.