Господин Свещаров
Биология за всички (33)

Какво още могат да усетят растенията

Един от учените, който се зае да обори господствуващото доскоро мнение, че у растенията не може да съществува предаване на информация за въздействието на външни фактори върху организма, бе съветският изследовател Виталий Горчаков. Реакциите на насекомоядните растения дори се смятаха за странно изключение. Ученият успя да докаже, че растенията реагират много бързо на температурни и химични въздействия. Скоростта на техните реакции е много по-голяма, отколкото при животни от класа на мекотелите или земноводните например. Този интересен факт е бил установен на съвсем произволно избрани растения, като грах, фасул, люцерна и др. Органи, аналогични на сетивните при животните, са коренът, който възприема химичните дразнения, стъблото, реагиращо на механичните въздействия, и листата, които са твърде чувствителни към температурните промени.

Интересно е да надникнем в лабораториите на проф. Иван Гунар, завеждащ Катедрата по физиология на растенията при Московската селскостопанска академия. Там сега се провеждат интересни опити. Потапят корени на ечемичен стрък в гореща вода. Растението е свързано чрез прецизни миниатюрни електроди с извънредно чувствителен електронен прибор. „Почувствувало“ горещата вода, растението „надава вик“. Разбира се, никакъв звук не се чува, само писецът на свръхчувствителния прибор лудо се мята по хартията и чертае невероятни криви. Макар растението да запазва бодрия си ярко зелен вид, явно организмът му бурно реагира на непривичните и опасни условия, при които е поставен.

Следващият опит е още по-интересен. Извършва го самият Горчаков. Той отделя от стъблото на тиква токопроводящи снопчета и ги свързва с микроелектроди. След това започва по различен начин да дразни корена на растението. Само няколко секунди след като ученият порязва леко с нож тъканта, на екрана на осцилоскопа припламва светкавица — растението е „почувствувало“ тежкото механично дразнене!

Помощта на електрофизиологията — науката, която изучава електрическите процеси, протичащи в живите организми — в описаните опити е повече от очевидна. Съвременните прибори, с които си служи тази наука, позволиха не само да се измери силата на електрическото поле, което съществува около мозъка и сърцето на животните и човека, но откриха силови полета, които се пораждат и от други живи същества. С помощта на т.нар. „сондиращ усилвател“ можаха да се открият електрическите „гласове“ на растенията. Множество опити, които учените направиха в последно време, недвусмислено показаха, че в растенията се появяват електрически импулси, подобни на нервните импулси при животните и човека. Доказано бе също така, че управляването на вътрешните процеси и тяхната координация с външната среда се осъществява с помощта на сложна дразнителна система, която контролира цялостната жизнена дейност при растенията.

Известно беше, че когато се удължи прекомерно светлинният ден, растенията се „уморяват“. Съвременните прецизни уреди потвърдиха това състояние, което доказва, че както при животните, така и при растенията съществуват определени жизнени ритми. Но най-поразителното откритие на специалистите по растителна електрофизиология бе това, че в растенията се наблюдават прояви, които могат да се оприличат на елементи от памет. Например растения, чиито корени са киснати продължително време в ледена вода, „помнят“ това драстично за тях физическо въздействие. Когато бъдат отново подложени на него, те изразяват на лентата на записващия апарат състояние, аналогично на предишното въздействие. Фасулът, пшеницата, краставиците и картофите са показали, че „запомнят“ много добре ритъма на мощни светлинни импулси, които са били изпращани към тях с помощта на ксеноново-водородна лампа. След своеобразно обучение тези растения започнали да възпроизвеждат с невероятна точност ритъма на изкуственото светлинно излъчване. В много растения се забелязва и склонност към известна ритмичност, която ни навежда на мисълта за „навици“ у тях. Например някои растения отварят в един и същ час цветчетата си сутрин и също в определен час ги затварят вечер. Пренесени в тропиците, нашите листопадни дървета пак „по навик“ продължават да хвърлят листата си през периода на топлата зима.

Съвременните електрофизиологични изследвания дадоха възможност за откриване на нови, неизвестни досега явления в жизнената дейност на растенията. Видният съветски специалист в областта на физиологията на растенията акад. Андрей Лвович Курсанов казва: „Изследванията, които се провеждат в наши дни върху явленията на дразнимост при растенията, заслужават най-сериозно внимание. С помощта на съвременните методи се разкрива сложната картина на това как растенията реагират на промените във външната среда. Този нов раздел на науката ще помогне за по-нататъшното усъвършенствуване на практическите начини за управляване на жизнената дейност при растенията“.