Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012 г.)
Разпознаване и корекция
Ripcho (2012 г.)

Издание:

Господин Василев Свещаров

Биология за всички

Народност българска. Издание първо.

Формат 12×16

Държавно издателство „Земиздат“ — София

История

  1. — Добавяне

Съществуват ли граници за земния живот?

Може би си спомняте, драги читатели, какъв голям интерес предизвика съобщението на известния изследовател проф. Жак Пикар за откриването на живот на 11 км в дълбочините на океана, там, където върху всеки квадратен сантиметър тежат по 11 тона! Но една новина, съобщена през май 1970 г. от Американското управление на аеронавтиката и изследване на космическото пространство (НАСА), направи още по-силно впечатление на учените. Оказа се, че в телевизионната камера на „Сървейър-3“, която бе демонтирана и пренесена на земята от астронавтите на космическия кораб „Аполо-12“ Чарлз Конрад и Алън Бийн през ноември 1969 г., е бил открит микроорганизъм! В лабораторията в Хюстън, която се занимава с изследване на предметите, донесени от Луната, група микробиолози под ръководството на д-р Ф. Митчел определили микроорганизмът като принадлежащ към групата на стрептококовите бактерии. Четири дни след като бил поставен в благоприятна за развитието му среда, микроорганизмът започнал да проявява признаци на живот, които постепенно се усилвали. Било установено, че той се отнася към съвършено безвредния за човека вид Стрептококус митис.

Учените категорично отхвърлили възможността този необичаен „лунен пасажер“ да е попаднал в обектива на демонтираната камера при завръщането на „Аполо-12“ на земята. При това положение няма съмнение, че той е попаднал по някакъв начин във въпросния детайл на „Сървейър-3“ преди изстрелването му през април 1967 г. към Луната, въпреки изключително прецизните мерки, взети за пълно обеззаразяване на цялата космическа система преди старта.

Ако запитате който и да е средношколец у нас, кои са най-благоприятните условия за съществуването на живот, той без колебание ще отговори: „Преди всичко наличие на достатъчно количество кислород, положителна температура до 25-35°C, нормална киселинност на средата, налягане 1–1,5 атмосфери и, разбира се, достатъчно количество хранителни вещества и вода“.

Оказа се обаче, че животът съществува както при условията на чудовищно налягане в океанските бездни, така и при полярен мраз и големи дози радиация. Това са условия, за които доскоро се смяташе, че са абсолютно непригодни за развитието и съществуването на живата материя. Горните примери показват, че живите същества от нашата планета притежават изключителна пластичност и са в състояние да запазят жизнеспособността си в много широки граници.