Господин Свещаров
Биология за всички (42)

Проблемата за стареенето на организмите

Чували ли сте някога нещо за Томас Пар — чудото на дълголетието? Прахът на този английски селянин се съхранява в Уестминстърското абатство наравно с най-видните хора на Англия, а името му от 300 години насам е синоним на дълголетие. Той се родил през 1483 г., проживял 152 години, 9 месеца и няколко дни и никъде не се споменава за съмнение по отношение на неговата възраст. След смъртта му аутопсия на трупа извършил известният Уйлям Харвей — основоположник на физиологията на човека, пръв описал човешкото кръвообращение. Той констатирал, че в тялото на Пар няма особени патологични отклонения. Стомахът и червата му били напълно нормални. В бъбреците и пикочния мехур нямало и следа от камъни или пясък. Всичките му вътрешни органи били така здрави, че ако Пар не е бил принуден да отиде в Лондон, където заболял от пневмония, той можел да живее още известно време.

Разбира се, случаят с дълголетието на Томас Пар не е изолирано явление. Неговият син е доживял до 127-годишна възраст. Сега само в СССР и най-вече в Грузия се наброяват около 30 000 души, които живеят своя втори век. С особена популярност в слънчевата съветска република се ползува хорът на столетниците, а танцьорът Л. Шария на 112 години е получил награда за най-добър танцьор. Има и други данни, достигнали до нас за хора-дълголетници, но за съжаление тяхната достоверност е под съмнение. Твърди се, че един абат на име Кънтингери е живял 185 години и е починал в 600-та година. Петер Золтай — унгарски земевладелец — живял също 185 години. На 180-годишна възраст починала африканката Тенсе Абзиве. Джон Равел проживял 172 години, а жена му Сара — 164. Техният съвместен живот се смята и за най-дългия брачен съюз — 126 години! Твърди се, че един албанец на име Худие е доживял 170-годишна възраст (фиг. 21).

Фиг.21. Снимка на един от най-старите хора на Земята.

Всеки от нас знае, че ще остарее, но все пак не му се иска да вярва в това. Вероятно не са малко и хората, които тайничко се надяват, че ще поставят рекорд по дълголетие. Уви! Само една много малка част от населението на земята надживява 80 години, а столетниците, както се казва, се броят на пръсти. Затова и не бива много да се учудваме като прочетем някъде, че проблемите на стареенето и дълголетието на организмите са вълнували учените от древността почти толкова, колкото и днес. По време на Средновековието алхимици, астролози, знахари и всякакви самозванци са давали дори и конкретни препоръки как хората да си продължат живота, но резултатите са били, както може да се предположи, повече от плачевни. По това време съгласно легендата само Мефистофел е дарил доктор Фауст с вечна младост, но за целта си е послужил с помощта на неизвестните на човечеството тъмни сили…

Днес науката за стареенето на организмите — геронтологията — се мъчи с помощта на последните постижения на биологичните и медицинските науки да хвърли светлина върху прастария проблем за стареенето и дълголетието в организмовия свят и на първо място при човека. Сега съществуват две основни теории за главните причини за настъпването на старостта. Според първата, генетичната, смъртта на живите същества настъпва, защото е програмирана в наследствения апарат на клетките. Според другата теория старостта е грешка, тя е преодолима и за да ликвидираме тази неправда на природата, трябва да разполагаме с извънредно задълбочени показания за биологичните механизми, които я предизвикват.

За да могат да се разберат причините за настъпването на старостта, изследванията трябва да се извършват на нивото на основната градивна единица на живите организми — клетката.