Господин Свещаров
Биология за всички (20)

Колко силна е имунната система

Преди години един случай потресе специалистите по съдебна медицина в Харвардския медицински колеж. Една съвършено здрава девойка се беше явила като доброволка за извършване на „безвреден“ опит. Инжектирали й подкожно няколко капки серум от кръвта на морско свинче. Пет минути след инжектирането момичето започнало да се оплаква от силно главоболие и задух. След още 10 минути цялата му кожа посиняла, то загубило съзнание и… умряло въпреки незабавните мерки, които екипът от изненадани експериментатори се опитал да вземе за спасяване на младия живот. Какво всъщност се било случило? Просто имунната система на девойката реагирала извънредно бурно на чуждите белтъчни тела. Такава реакция е позната на медиците под името анафилаксия или анафилактичен шок. Известни са дори смъртни случаи на хора, ухапани от съвсем слабо отровни насекоми или при поглъщане на антибиотици.

Ясно е, че имунната система на нашия организъм е не само извънредно силна, но може да действува бурно и много бързо, понякога дори във вреда на човека. Прояви, подобни на анафилактичен шок, се наблюдават и при обикновените алергични заболявания.

В много случаи човешкият организъм реагира бурно срещу действието на някои вещества. Най-известната алергична реакция, която се среща при някои хора, е т.нар. „сенна хрема“. В интерес на истината трябва да се каже, че тя няма особено отношение към сеното, тъй като всъщност това е едно алергично състояние, което се предизвиква от цветния прашец на растенията. Има обаче значително по-опасни алергични реакции. Известни са редица тежки форми на хранителни алергии, непоносимост към вълна, кожа, пера, козина, някои лекарства и дори към къщен прах! Лечението на алергичните заболявания е извънредно трудно. Най-простият метод за облекчаване на болния е да се открие и отстрани самият алерген, но това съвсем не решава въпроса. По-надежден е методът, чрез който на болния прогресивно се инжектират дози от алергена, докато организмът му се приспособи към дразнещото го вещество. Понякога хората са алергични към няколко вещества, което изисква отделно лекуване на всяко едно от тях.

През 1959 г. бе открит ензимът хиалуронидаза, който започна да се използува срещу алергични заболявания, примесен със специфичен антиген. Малко по-късно бе открито, че заедно с хиалуронидазата се открива присъствието на различни количества от други ензими, включително и на бета-глюкоронидаза. Оказало се, че най-благоприятен противоалергичен ефект има именно този ензим. Опитите върху животни доказали, че тези два ензима позволяват да се получи по-продължителен и по-стабилен имунитет при участието на съвсем малки количества антиген. При клинично изпитване върху боледуващи от сенна хрема пациенти съдържащата двата ензима ваксина дала много добри резултати, като 75% от лекуваните 173 болни почувствували съществено подобрение на състоянието си.