Господин Свещаров
Биология за всички (57)

Екологичните „сюрпризи“ на пестицидите

Може би най-фрапиращ пример на „екологичен сюрприз“ е употребата на синтезирания през 1874 г. от Отмар Зайдлер препарат дифенилдихлортрихлоретан (ДДТ). Според статистиките различните членестоноги и насекоми-вредители унищожават почти 25% от световната селскостопанска продукция. Същевременно други разпространяват и редица тежки заразни болести. Известните до Втората световна война средства за борба с вредителите бяха или неорганични съединения (например оловен арсенал) и производни на нефта или естествените инсектициди (например пиретрум). Нарастващата опасност от война застрашаваше да прекъсне връзката с тропическите страни, главни доставчици на естествените инсектициди. Във връзка с това бе засилена научноизследователската работа по търсенето на синтетични органични инсектициди. Непосредствено преди войната в една швейцарска фирма Паул Мюлер установи инсектицидните свойства на ДДТ. Англия и САЩ веднага разработиха технология и започнаха производството му в широк мащаб едновременно с хлорсъдържащия въглеводород хексахлорциклохексан (хексахлорбензол). В Германия пък Шрьодер и сътрудниците му установиха, че много органофосфорни съединения също притежават инсектицидни свойства.

В първите години от приложението им тези съединения се оказаха идеални. Например след влизането на САЩ през 1942 г. във войната американските военни групи използуваха ДДТ в джунглите на Бирма и в зоната на Тихия океан срещу насекомите, преносители на малария и жълта треска. Чрез унищожаване на едно звено от екосистемата — насекомите — бе подпомогнато сполучливо преживяване на друго звено — човека. По сведения на Световната здравна организация благодарение на ежегодното разпръскване на 70 000 тона ДДТ в целия свят през последния четвърт век са били спасени 25 милиона човешки живота и са били предотвратени 500 милиона случаи на заболявания от близо 28 опасни болести, като петнист тиф, малария, сънна болест и др. В същото време ФАО смята, че благодарение на този препарат световното производство на памук сее увеличило два пъти. Първоначалните резултати от употребата на ДДТ бяха много обнадеждаващи. Успехите породиха значителен ентусиазъм. Мюлер бе награден с Нобелова награда. Като че ли най-после беше намерено веществото, което няма особено голяма токсичност за човека и топлокръвните животни, а същевременно спасява много селскостопански култури, животни и хора от редица вредители. За известно време бе забравен основният екологичен принцип за „невидимия комплекс, в който нито едно животно или растение не може да съществува в пълна изолация там, където няма нито един съвършено независимо действуващ физичен или биологичен фактор“. Твърде скоро обаче практиката поднесе „сюрприза“. Доказа се, че много от силно действуващите инсектициди, включително и ДДТ, запазват биологичната си активност необикновено дълго време. Ето защо, смятано може би за най-ценно, това качество се оказа на практика един сериозен недостатък. Остатъците от ДДТ и други инсектициди се натрупват в почвата и се пренасят на големи разстояния от водите. На много места те предизвикват масова гибел на риби, птици и диви животни. Особено тревожна стана опасността за човешкото здраве. Наистина остро отравяне с ДДТ може да настъпи само при грубо нарушаване на предпазните мерки, и то ако попадне относително голямо количество в организма. И все пак ДДТ е било намирано в мастните тъкани на хора, които никога не са имали работа с него, както и в кърмата на жени, далеч от всякакъв контакт с препарата. Ясно е, че в този случай той е можел да попадне в организма само чрез хранителните продукти и водата.

Много скоро учените успяха да открият сложните хранителни вериги или т.нар. „биологични помпи“, чрез които се увеличава концентрацията на устойчивите инсектициди във външната среда и оттам — в хранителните продукти. Горепосоченото може много добре да се илюстрира със станалия вече „класически“ случай в Клиър Лейк — Калифорния. За да се освободи от досадните комари, районът на езерото е бил неколкократно обработен с ДДД (значително по-малко вреден аналог на ДДТ). Насекомите изчезнали за около 2 години и когато отново се появили, околностите били напръскани още веднъж със същия препарат. Шест години след това обаче обитаващите крайбрежните тръстики водоплаващи птици започнали масово да измират. Според компетентни крайбрежните тръстики водоплаващи птици за организмите концентрация на ДДТ в езерната вода за 6 години нараснала многократно. Диатомейните водорасли натрупали съдържащия се в езерните води химичен продукт, който впоследствие преминал в организма на консумиралата ги риба, където неговата концентрация се увеличила до такава степен, че хранещите се с тази риба водоплаващи птици да бъдат масово отравяни. Сега птиците постепенно отново се заселват в това курортно място, но заедно с тях се завръщат и насекомите…

През последните години бе натрупан богат експериментален опит и клиничен материал, който кара изследователите да се замислят върху вредата от хроничното въздействие на малките дози ДДТ върху животинския организъм. Доказано е вече неговото задържащо овулацията действие, предизвикването на ненормални изменения в тестикулите и изчезването на вторичните полови белези при някои видове диви птици. Установено е разстройване на техния нормален цикъл на възпроизводство на поколението поради нарушаване на връзката между времето на отглеждането на малките и възможностите за намиране на подходяща за тях храна, вследствие на което броят им намалява значително. Редица биолози отбелязват, че много от известните пестициди засягат клетъчните хромозоми и оказват ефект на въздействие, подобен на този при облъчване с радиоактивни елементи. Допуска се, че някои от тези пестициди могат да причинят патогенни мутации, т.е. трайни унаследими аномалии в живите организми. Разбира се, чувствителността на отделните индивиди варира в известни граници.

Масовата употреба на ДДТ и на различните пестициди се превърна в омагьосан кръг. Оказа се, че насекомите загиват масово и по този начин се нарушава чувствително съществуващото от хилядолетия равновесие в растителните и животинските съобщества. Цели ценози, биоценози и екосистеми се лишават от редица извънредно полезни насекоми, които играят голяма роля при опрашването на много растителни видове. Същевременно загиват и голям брой видове хищни насекоми, които пък са естествен враг на редица вредни за селскостопанските култури насекоми. Намаляването на общия брой насекоми в дадена екосистема от своя страна води до намаляване на храната на пойните птици и насекомоядните бозайници. От тава страдат много хищни птици и бозайници, каквито са соколите, лисиците, вълците и пр., чиято „вредност“ сега е поставена на преценка от редица зооеколози. Те смятат, че при намалена численост, особено в слабо населените райони, тези хищници трябва да се запазят както като дефицитен вид в резерватите, така и като полезни санитари за дивеча в незащитената природа.