Господин Свещаров
Биология за всички (29)

Дразнимост при растенията

Когато някъде се заговори за чувствителност и движение, винаги смятаме, че те са привилегия на животните. Но не бива да забравяме, че спокойните и величествени в своето безмълвие зелени приятели на човечеството — растенията — също притежават специфично за живата високоорганизирана материя свойство дразнимост. Защото дразнимостта е присъщата на всички клетки, тъкани и органи възможност да реагират на въздействия от външната среда, като променят по специфичен начин вътрешното си състояние и външните си реакции. В основата на дразнимостта стои високата чувствителност на основното клетъчно съдържимо — цитоплазмата — към всякакви физични и химични въздействия. Едноклетъчните растения и животни извършват с нейна помощ всички жизнени процеси, каквито са храненето, дишането, размножаването и възприемането на дразненията. В многоклетъчните организми обаче съществува отлично организирано разпределение на труда. Цели групи от клетки са ангажирани в изпълнението на строго определени задачи. Тези, които възприемат външните дразнения, изпълняват ролята на сетивни органи. Независимо от неподвижността си нисшите растения имат възможност по определен начин да отговарят на външните въздействия и своевременно да се защищават от неблагоприятни въздействия. Изследванията на редица видни учени-физиолози доказаха, че макар външно растенията да са лишени от видими и специално обособени сетивни органи, такива съществуват при тях, макар и значително по-просто устроени.