Джейн Ан Кренц
Черно и бяло (29)

Глава 28

Тя закъсня.

Видя го още когато влезе в ресторанта на клуба. Седеше в същото сепаре, където я бе чакал в деня след първата им злощастна нощ заедно. Тя си помисли, че това не е случайно, и се усмихна.

Оберкелнерът Хюго забърза към нея.

— Добре дошли, госпожице Кабът. Господин Феърфакс вече пристигна.

— Да, видях.

Хюго я придружи до сепарето. Елизабет усети, че няколко глави се обръщат след нея. Долови прикрити усмивки и разбра, че не е единствената, която изпитва чувството, че преживява нещо отново. Това бе първият път, когато се срещаше тук с Джак след зрелищната им сцена.

Елизабет забеляза развеселения му поглед и разбра, че той я наблюдава с радост как прекосява елегантния ресторант. Когато стигна до масата, той се надигна и я целуна по устните.

— Закъсня.

Тя не му отговори, а се усмихна на оберкелнера.

— Благодаря ти, Хюго.

— Няма проблеми, госпожице Кабът — отвърна той. — Моля ви, позволете ми да ви поздравя за годежа. Очакваме с нетърпение приема ви тук в петък.

— Ние също го очакваме с нетърпение, Хюго — отвърна Елизабет.

Оберкелнерът се усмихна отново и се оттегли.

Без да обръща внимание на любопитните погледи на останалите посетители, тя остави чантата си на канапето и се настани удобно. Джак седна срещу нея.

— Вероятно се чудиш защо поисках тази среща — каза той.

Елизабет демонстративно огледа ресторанта.

— Предположих, че искаш да се позабавляваш.

Джак се засмя.

— Е, признавам, че не можах да устоя на желанието да разиграем нова сцена пред старата публика. Исках този път да им покажем, че всичко е наред.

— Засега се справяш отлично. Още не съм те заляла с вода.

— Да, нещата определено се оправят — кимна той.

Елизабет си взе солета.

— Получих подарък от Вики — съобщи му тя.

— Така ли? Какво ти изпрати?

— Плакат на „Мошеническа компания“ с автограф. Ще го сложа в рамка и ще си го закача в кабинета.

— Тази сутрин видях Пейдж. Беше много развълнуван. Изглежда, филмът ще се разпространява в чужбина и на видео. Няма да донесе никакви пари, разбира се, но хората ще го видят.

Джак се облегна назад и я погледна сериозно.

— Искаш ли първо да поръчаме или направо да говорим делово?

— Започваш да ме плашиш, Джак. — Елизабет взе менюто. — За какво става дума?

— Докато бяхме в Мирър Спрингс, ти ми направи делово предложение.

— Доколкото си спомням, ти не ми отговори.

— Мислих доста по въпроса.

Елизабет бавно остави менюто.

— Сериозно ли говориш? Искаш да работиш за „Аврора“?

— Не точно. Но нещо, което ми каза тогава, остана в съзнанието ми.

— Какво?

— Напомни ми, че целите на фонда и на „Феърфакс Консултинг“ са сходни. Ти търсиш малки компании, които се нуждаят от капитал. Аз помагам на малки компании, които имат сериозни проблеми. Защо да не обединим силите си и да им предложим пакет от услуги?

Елизабет се усмихна.

— Печеливша комбинация. Но трябва да призная, че съм малко изненадана. Мислех, че не одобряваш идеята да получаваш заповеди от мен.

— Така е — отговори той и прикова очи в нейните. — Обичам те така както не съм обичал никого другиго в живота си, но не възнамерявам да работя за теб. Нищо лично. Просто не съм добър изпълнител на заповеди. Но пък имам друга идея.

— Знаех си, че има нещо.

— Да, има. Алтернатива. Предлагам ти сдружение. „Феърфакс Консултинг“ и фонд „Аврора“ ще запазят собствения си бизнес, но ще създадат съдружие, което ще работи по определени проекти.

— Хм.

Приглушеният звън на мобифона й прекъсна мислите й. Елизабет отвори чантата си и го извади.

— Елизабет.

— Лизи? — избумтя в ухото й бодрият глас на Мерик. — Цяла седмица се опитвам да те хвана. Прегледа ли новия ми бизнесплан?

— Погледнах го, но бях много заета, Мерик. Покрай ангажиментите за годежния прием и…

— Знам, знам. Поздравления. Но да се върнем на плана ми. Този път е идеален, Лизи. Сигурен съм.

— Както ти казах, още не съм го прегледала подробно, Мерик.

В очите на Джак проблесна пламъче. Елизабет не беше обсъждала плана на Мерик с него и бе почти сигурна, че Джак знае защо не го е направила. Очевидното му неодобрение я раздразни, затова тя заговори прибързано:

— Но имам доверие на инстинкта ти, Мерик. Веднага ще прехвърля парите в сметката ти.

— Хей, Лизи, това е страхотно!

Ентусиазмът на Мерик бе заразителен както винаги.

— Фантастично. Няма да съжаляваш за това — продължи той. — Този път всичко ще е наред. Ще видиш.

— Дай ми телефона. — Джак се протегна над масата и дръпна мобифона от ръката й.

— Какво правиш, по дяволите? — ядоса се Елизабет.

Той не й обърна внимание.

— Мерик? Джак Феърфакс. Да, да, знам, че съм късметлия. А сега за твоя бизнесплан. Фонд „Аврора“ и „Феърфакс Консултинг“ създават ново сдружение. Ако искаш финансирането, получаваш и консултациите.

Елизабет се опита да изтръгне телефона от ръката на Джак.

— Джак, чакай, още не сме обсъдили този въпрос.

Той задържа мобифона далеч от нея и продължи да говори с Мерик:

— Ще работя с Елизабет, а не за нея. Не, още не сме подписали документите.

— Още не сме обсъдили подробностите — каза Елизабет, като се изправи и отново се опита да грабне телефона. — Може да съм си променила решението.

Джак кимна към тримата бизнесмени, които седяха на съседната маса. Елизабет ги погледна и видя, че я наблюдават любопитно.

Тя се изчерви силно и се облегна на канапето. Затропа с пръсти по масата и зачака Джак да приключи разговора.

— Договорихме се — най-после каза той. — Ще се чуем.

Подаде мобифона на Елизабет с думите:

— Ето и първият клиент на сдружението ни.

Тя го изгледа сърдито.

— Действаш прибързано. Нещо ми подсказва, че ако това е начинът, по който работиш, сдружението ни ще има доста затруднения.

— Да не искаш да се откажеш от сделката?

— Първоначалното ми предложение — напомни му тя спокойно, — бе да работиш за „Аврора“. А не да създаваме сдружение.

— Раздразнена си, защото не съм съгласен да получавам заповеди от теб.

Елизабет понечи да възрази, поколеба се и накрая се предаде и се засмя:

— По дяволите! Това беше такава хубава фантазия.

Джак се ухили.

— Искаш хубава фантазия? Почакай до довечера. Купих една книга за масажи. А ако не свърши работа, ще измисля нещо друго, с което да те позабавлявам. При това дори няма да е фантазия. Гарантирам ти.

Елизабет се изчерви от любовния блясък в очите му. Това беше истинското нещо. Любовта, която щеше да продължи цял живот. Знаеше го със сигурност, така както знаеше, че слънцето ще изгрее.

— За какво мислиш? — попита Джак.

— Мисля, че сме големи късметлии.

— Така си е — усмихна се той. — Историята завърши с хепиенд.