Джейн Ан Кренц
Черно и бяло (4)

Глава 3

През по-голямата част от нощта тя бе мислила притеснено за тази конфронтация. Сега, когато моментът настъпи, тя се изненада от собствената си реакция. Беше хладнокръвна.

Всъщност усещаше леки тръпки по гърба си, но пък винаги изпитваше това обезпокоително чувство, когато Джак беше наоколо. И определено беше леко напрегната. Не, по-скоро много напрегната. Но можеше да се справи с напрежението. Беше свикнала с него след шестте месечни събрания на борда на директорите на „Ескалибур“.

Важното беше, че напълно се владееше. Стоеше с гръб към него и гледаше паркинга на „Ескалибур“ и красивото езеро Вашингтон в далечината.

Беше се подготвила за битка. Косата й беше опъната в строг кок. Носеше сребристосив костюм на райе от скъп плат. Подплънките на сакото я правеха да изглежда по-едра. Маншетите на панталона се спускаха върху кожени обувки с висок ток. На ушите й дискретно блестяха златни обици.

Липсваше й само камшик за езда. Потискаща мисъл.

— Добро утро, Елизабет. Винаги се радвам, когато се отбиеш при нас.

Каквото и да станеше, нямаше да загуби самообладание и да му се разкрещи.

Радваше се, че е уверена в това, тъй като беше страшно ядосана. А след сцената в ресторанта на клуба изпитваше дълбок ужас, че някой ден отново може да загуби самообладание и да се прояви като глупачка.

Елизабет бавно обърна гръб на покритото с мъгла езеро и призрачните небостъргачи на Сиатъл.

Ледено се усмихна. Запита се колко ли време трябва да мине, докато успее да го погледне без стомахът й да се свива, а дъхът й да спира.

Потърси убежище в работата, която я бе докарала тук днес.

— Добро утро — бързо отговори тя. — Разбрах, че в „Ескалибур“ има проблем.

— Нищо, с което да не можем да се справим — отвърна Джак, като затвори вратата и й посочи столовете. — Седни. Ще помоля Марион да ни донесе кафе.

— Благодаря.

Тя отиде до най-близкия тапициран с кожа стол и седна. Оправи финия вълнен плат на панталоните си и кръстоса крака.

Не бе загубила самоконтрол, но дишаше учестено. Само бе прекосила кабинета, но тялото й реагираше така, сякаш бяха минали поне трийсет и пет минути от ежедневната й едночасова тренировка.

Загледа как Джак отива до бюрото си и се отпуска на черния кожен стол. Той се наведе напред, натисна един бутон и заговори бързо със секретарката си.

Елизабет се изненада, щом забеляза, че гъстата му, тъмна коса е разрошена, сякаш я бе сресал с пръсти. Или пък някой друг бе прокарвал пръсти през нея. Тя решително прогони тази мисъл.

Все пак бе странно да го види толкова небрежно облечен. В редките им срещи през последните месеци Джак винаги носеше скъп костюм, колосана риза и консервативна вратовръзка.

Тази сутрин черният пуловер и джинсите го правеха да изглежда по-опасен от обикновено. Вероятно защото прилепналите дрехи доказваха, че силните му рамене и елегантното му тяло бяха истински, а не изглеждаха така благодарение на добър шивач.

Още в началото Елизабет откри, че Джак също спортува редовно. Но вместо да изпълнява стандартната фитнес програма в спортния си клуб, той изучаваше едно от по-неизвестните бойни изкуства.

По онова време тя бе приела интереса му към екзотичните упражнения и философия като признак за дълбоко скрита романтична жилка. После реши, че тази идея само показваше какво бе направила похотта с аналитичната част на мозъка й. Сега вече бе ясно, че Джак изучаваше древната стратегия и отбрана, тъй като притежаваше безмилостна, а не романтична жилка. Копелето беше роден хищник.

Вратата се отвори. Марион влезе с две чаши кафе и погледна Джак притеснено, сякаш търсеше помощ. После пресилено се усмихна и подаде една от чашите на Елизабет.

— Благодаря — каза тя.

— Няма защо, госпожице Кабът.

Марион остави втората чаша на бюрото на Джак и бързо напусна кабинета.

Елизабет се престори, че не забелязва. Беше наясно, че всички в „Ескалибур“ се притесняват от нея. Всеки знаеше, че тя държи юздите на фонд „Аврора“, който контролираше „Ескалибур“.

Нямаше да се изненада, ако всички служители са чули слуха за кошмарната сцена в ресторанта. Подобни клюки се разпространяваха изключително бързо.

Джак отпи от кафето си, облегна се и погледна Елизабет.

— Значи вече си чула за дребните ни проблеми? Изненадан съм, че новината е стигнала до теб толкова бързо.

Тя повдигна вежди.

— Да, убедена съм, че си изненадан. Докога възнамеряваше да държиш това в тайна?

Той сви рамене.

— Аз самият току-що научих за това преди няколко часа. Дори от пресата още не са се обадили.

Тя се намръщи.

— Ще говориш ли с медиите за това?

— Вероятно няма да мога да го избегна.

— Разбирам. И какво точно възнамеряваш да кажеш на репортерите, когато се появят тук?

— Няма много за казване, нали?

Джак отпи втора глътка и остави чашата си.

— Бяхме нападнати от същата група, която разруши лабораториите на университета и на „Екто-дизайн“. Разчистването ще отнеме няколко дни, но „Две Б“ ще функционира отново в средата на следващата седмица. Междувременно ще подсилим охраната си.

Елизабет се вторачи в него изненадано.

— За какво, за бога, говориш?

Джак я изгледа въпросително.

— Моля, госпожице Кабът? Предположих, че обсъждаме инцидента, който стана в „Ескалибур“ рано сутринта.

— Какъв инцидент?

— Снощи една от лабораториите ни е била нападната от „Утрешният авангард“. Чувала ли си за тях?

— Да, разбира се.

Пресилено любезното му търпение я изпълваше с желание да лисне кафето в лицето му. Тя решително си напомни какво бе станало последния път, когато се поддаде на изкушението да хвърли нещо по Джак Феърфакс.

— Група откачалки, изпълнени с омраза към технологията. Какви са щетите?

Той сви рамене.

— В лабораторията е пълен хаос. Загубихме скъпа електронна техника. Но застраховките ще покрият всичко. Както казах, лабораторията ще заработи отново до няколко дни.

— Разбирам. — Елизабет забарабани с пръсти по бюрото. — Изглежда, късметът изневерява на „Ескалибур“ напоследък.

Джак повдигна вежди.

— И за Кендъл ли знаеш?

— Кендъл?

— Лаборантът, който беше убит рано тази сутрин на площад „Пионер“. Ченгетата твърдят, че бил замесен в сделки с дрога. Някой го застрелял на паркинга.

— Не, не съм чула за смъртта на господин Кендъл. Съжалявам.

— Ние също, госпожице Кабът.

Джак се наведе напред и се облегна на бюрото.

— Но мога да те уверя, че нито смъртта на Кендъл, нито нападението на „Утрешният авангард“ ще повлияят на проект „Мек фокус“. Представянето пред Велтран ще се състои навреме. Не беше нужно да идваш от Сиатъл, за да провериш какво е положението с инвестициите ти.

Ама че наглост! Опитваше се да я изкара някакъв коравосърдечен Скрудж, разтревожен единствено за солидната сума, която я бе подлъгал да инвестира в „Ескалибур“.

Елизабет го погледна твърдо в очите.

— Ценя уверенията ти, Джак. И вярвам на думите ти, че смъртта на лаборанта и хаосът в лабораторията няма да повлияят на проект „Мек фокус“.

— Добре. Получи всички отговори, а ме очаква тежък ден. Трябва да те помоля да си тръгваш, за да мога да си върша работата.

— Но аз не съм доволна — меко възрази тя. — Казах само, че вярвам на думите ти, че смъртта на лаборанта и хаосът в лабораторията няма да повлияят на проекта „Мек фокус“. Как биха могли да повлияят? — запита тя и замълча за момент. — Имам информация, че „Мек фокус“ е изчезнал.

Трябваше да признае, че е възхитена от самообладанието му. Джак дори не мигна.

— Откъде, по дяволите, ти хрумна това? — попита той.

Елизабет бавно кръстоса крака.

— Снощи вечерях с Хейдън Шоу.

— Браво на теб. — Джак я изгледа любопитно. — Значи разводът му вече е приключил?

Тя се скова.

— Не го питах. Беше делова вечеря.

— Точно така. Делова вечеря. Значи Шоу се опитва да намери инвеститори, които да финансират неговото ново поколение фиброоптични устройства, а? Чудех се кога най-после ще се заеме с този проект. Протака го повече от година.

Хейдън щеше да се изненада, ако узнаеше, че слуховете за тайните му планове вече са стигнали до най-сериозния му съперник. Елизабет си напомни, че трябва да действа предпазливо. Джак и Хейдън се мразеха ужасно. Тя не знаеше причината за враждата между тях, но бе наясно, че тази неприязън минава границите на нормалната конкуренция.

— Наясно ли си с проект „Фронтрънър“? — попита тя.

— Разбира се. Шоу ще загуби много, но това си е негов проблем, а не мой.

Елизабет не обърна внимание на презрението му.

— Хейдън сподели с мен слуха, че единственият съществуващ образец от нов материал бил откраднат от лабораторията на „Ескалибур“.

Джак сключи пръсти.

— Ще ти дам един безплатен съвет, госпожице Кабът.

— Много любезно предложение, особено като се има предвид фактът, че нищо друго в познанството ни не е било евтино, да не говорим за безплатно — промърмори тя. — Както и да е, не се интересувам от съвети.

— Това не ме изненадва. Но поради доброто си сърце все пак ще ти го дам — каза Джак и я погледна в очите. — Не се доверявай прекалено много на Хейдън Шоу.

— Странно, той ми даде същия съвет по отношение на теб.

— Обзалагам се, че го е направил.

Елизабет взе чашата с кафе.

— Предлагам да се върнем към темата на слуховете.

— Знаеш не по-зле от мен, че в този бизнес слуховете се разпространяват с бързината на акции на нови компании, но носят по-малко дивиденти дори и от тях.

— Значи искаш да кажеш, че слухът, който Хейдън е чул, не се основава на нищо? Няма проблеми с кристала?

— Казвам ти, че всичко в „Ескалибур“ е под контрол.

Въпреки обещанията, които си бе дала по-рано тази сутрин, Елизабет изпусна нервите си.

— По дяволите, Джак, не ме лъжи! Хвърлих неколкостотин хиляди долара от парите на „Аврора“ в това начинание. Член съм на борда ви.

Джак се намръщи.

— Не е нужно да ми напомняш за положението си в борда.

— Имам право да узная какво става.

Той не отговори за момент, а се загледа в нея напрегнато, сякаш изучаваше лабораторен образец. После сви рамене.

— Какво точно ти каза Шоу? — попита той.

С огромно усилие на волята Елизабет си възвърна самоконтрола.

— Казах ти вече. Чул, че нов образец бил откраднат от лабораторията ви. И двамата с теб знаем, че единственият поверителен образец на „Ескалибур“ е „Мек фокус“. Изчезнал ли е кристалът, Джак? Искам истината. Да или не?

Джак се загледа замислено. Златистите му очи помрачняха. Сърцето й се сви. Значи все пак щеше да я излъже. Какво я бе накарало да мисли, че ще й каже истината? Той си имаше списък с приоритети. Ако тя въобще бе включена в него, вероятно се намираше в края, а до името й имаше кратка забележка: „Пренебрегвай, когато е възможно. Лъжи, когато те притисне в ъгъла“.

— Вярно е — отговори той. — Кристалът изчезна. Също и Тайлър Пейдж.

Елизабет се вторачи в него, изненадана от откровеността му, а не от новината за изчезването на „Мек фокус“. После попита:

— Нямаше да ми кажеш, нали?

— Не, ако можех да избегна това — отговори Джак като разпери ръце. — Имах план.

— Да, убедена съм, че си имал. Изглежда, винаги имаш план, Джак. Но сега вече е късно. Като член на борда смятам, че щеше да е по-умно да засилите охраната преди изчезването на кристала.

— Планът ми, госпожице Кабът, бе да намеря Тайлър Пейдж и кристала, преди ти или някой друг да научите, че те липсват.

— Кога точно изчезнаха?

— Не съм сигурен. Снощи работих до късно. Случайно реших да направя проверка към девет часа. Тогава открих, че кристалът е изчезнал. На мястото му бе оставен празен контейнер-дубликат. Ако не бях проверил съдържанието му, все още нямаше да знам, че е изчезнал.

Тя се намръщи.

— На мястото му е бил оставен контейнер-дубликат?

— Да. Все още е в сейфа. Не съм споделял това с никого, освен с Майло. Всички други смятат, че кристалът си е в лабораторията. Наредихме на изследователския екип да не го докосва до връщането на доктор Пейдж.

— Сигурно имаш представа кога е изчезнал?

— Вчера следобед Тайлър Пейдж каза, че е болен, и се прибра у дома. Мисля, че е взел кристала, когато е напуснал „Ескалибур“.

— Да не искаш да кажеш, че просто е излязъл оттук с кристала?

— Тайлър Пейдж е най-уважаваният член на изследователския екип. Охраната не е имала причина да го претърсва.

— Защо не ми съобщи незабавно?! — възмути се тя.

— Най-вече защото знаех, че ще побеснееш и ще започнеш да ме заплашваш с прекратяване на финансирането ни.

Елизабет ледено се усмихна.

— Е, сгрешил си.

— Така ли?

— Поне в едно отношение — отговори тя и скочи на крака, — няма да беснея. Но възнамерявам да говоря с адвокатите си веднага щом се върна в офиса. Без кристала „Ескалибур“ е свършен. И двамата го знаем. Фондът има право да прекрати договора.

— Това е проява на късогледство, не мислиш ли? Ти и скъпоценният ти фонд рискувате да изгубите цяло състояние от бъдещите печалби. „Мек фокус“ ще струва милиони след време.

— Но първо трябва да го намериш, нали?

— Ще го намеря, госпожице Кабът — отвърна Джак с блеснал поглед. — Не се съмнявай в това дори и за миг.

Увереността в гласа му я накара да потръпне. Джак вярваше във всяка изречена дума. Щеше да направи всичко възможно, за да си върне кристала.

Тя бавно се отпусна на стола.

— Е, какъв е планът ти?

Той я загледа замислено. После стана и извади ключовете за колата си от джоба си.

— Ела с мен — каза. — Искам да ти покажа нещо.

Елизабет се поколеба.

Погледна я през рамо, докато отиваше към вратата.

— Не се тревожи. Не възнамерявам отново да те каня да разглеждаш картините ми. Научих си урока преди шест месеца.