Джейн Ан Кренц
Черно и бяло (19)

Глава 18

Джак видя Елизабет в момента, когато влезе в ресторанта. Погледна часовника си и се намръщи. Беше го накарала да чака двайсет минути. А тя никога не закъсняваше.

Почти никога.

— Какво стана? — попита той, като стана и взе палтото й. — Да не се загуби, докато следеше Вики Белами из града?

— Шшт — намръщи се младата жена, докато се настаняваше от другата страна на масата. — За бога, не говори толкова високо.

— Съжалявам.

— Мислиш, че съм си губила времето със следене, нали?

— Аха. Аз ще науча повече от Лари, отколкото ти с играта си на частен детектив. Е, защо закъсня?

— Не е заради Вики. Зет ми, Мерик, се появи внезапно.

Мерик Гренвил. Зетят, който беше загубил работата си, когато Морган превзе „Галоуей“. По дяволите! Това усложнение беше съвсем излишно. Особено сега.

— Гренвил е дошъл чак дотук, за да те види? — разтревожено попита той.

— Искаше да поговорим по работа — отговори Елизабет, като отвори менюто с напрегнат поглед. — Прекарах час и половина с него. Тръгна си преди няколко мамути. Каза, че трябвало да хване самолета.

— Какво искаше?

Тя стисна зъби, но не вдигна поглед от менюто.

— Личен разговор. Семейни истории.

— С други думи, искал е пари.

— Както ти казах, разговорът беше личен — сковано отвърна тя.

Джак се протегна и взе менюто от ръцете й. Тя се опита да го задържи, но бе принудена да го пусне и прикова очи в Джак. Той не хареса изписаните по лицето й чувства.

— Каза ли му за мен? — попита той.

— Да, знае, че в момента живеем заедно.

— Не си играй с мен, Елизабет. Каза ли му, че аз съм консултантът на сделката с „Галоуей“?

Тя се протегна, хвана менюто и го издърпа от ръката му.

— Тази тема не бе повдигната — отвърна, като се зачете в ордьоврите, сякаш търсеше божествено предзнаменование.

— С други думи, не си му казала. Не знае, че спиш с човека, унищожил „Галоуей“.

Тя не вдигна очи от менюто.

— Това не му влиза в работата.

— Защо не му каза за мен?

— Мисля, че ще поръчам само салата — каза тя. — Не съм гладна.

Джак се наведе над масата.

— Защо не му каза за мен?

Елизабет затвори менюто. Отново се бе превърнала в Ледената принцеса.

— Защото знаех, че това ще го разстрои, а не бях в настроение за сцени. А сега може ли да сменим темата? Имаше ли късмет в разговора с Лари?

— Страх те е да му кажеш за нас, нали? Според теб той ще реши, че те използвам.

В очите й пламна гняв, който стопи леда.

— Казах ти, че искам да сменим темата.

— Докога мислиш, че ще можеш да пазиш в тайна връзката ни?

— Не бих нарекла отношенията ни точно връзка.

— А как би ги нарекла?

Тя присви очи.

— В момента можем да ги класифицираме като делови флирт.

— Делови флирт, а? — вбесено повтори той. — Какво е определението на делови флирт?

— Господи, според мен прилича на всеки друг флирт. Ограничен по мащаб и продължителност.

— Значи според теб онова, което съществува между нас, ще изгори толкова бързо, че никога няма да ти се наложи да обясняваш връзката ни на семейството си? Това ли е планът ти?

— Нямаме време за това — изрече тя през зъби. — Имаме други задачи, забрави ли? Какво научи от Лари?

Джак искаше да я накара да признае, че връзката им не е мимолетна. Искаше да я принуди да разкаже на семейството си за него.

Но след като видя упоритостта, изписана на лицето й, разбра, че днес няма да стигне доникъде. Келнерът дойде да вземе поръчката им. Джак се облегна назад, пое си дълбоко дъх и се съсредоточи върху проблема с „Мек фокус“.

Когато сервитьорът се оттегли, Джак каза:

— Лари ми даде нова информация за финансовото състояние на Холанд. Имал върхове и спадове в миналото, но това не е необичайно за големите играчи. Най-интересната новина е, че миналата година е имал доста големи загуби. Участвал в международен фонд, който фалирал.

Елизабет се замисли.

— Това е интересно. Питам се дали възнамерява да използва „Мек фокус“, за да се съвземе.

— Може и така да е. Но за да го направи, трябва да го изнесе от страната.

Джак взе едно от чесновите хлебчета, които келнерът им бе сервирал.

— Предполагам, че никой не е виждал Тайлър Пейдж?

— Не. Дребният червей сякаш е изчезнал от лицето на земята.

Сервитьорът се завърна със салатата „Никозия“, поръчана от Елизабет, и порция сьомга на скара. Джак взе вилицата си. Едва бе лапнал парченце сьомга, когато видя как Елизабет се сковава. Погледът й се насочи някъде зад него.

Джак остави вилицата си.

— Какво има? Пейдж ли видя?

— Не. Аз… — рязко замълча тя. — Джак, чакай, не ставай.

Но той вече бе на крака и бързо се обърна да види кого е забелязала в претъпкания ресторант.

Налетя право на размахания юмрук. Имаше около половин секунда да го види и да се завърти, за да го избегне. В резултат ударът се плъзна по челюстта му. Джак изгуби равновесие и се удари в края на сепарето.

— Мерик! — гласът на Елизабет прозвуча едновременно ужасено и ядосано. — Какво, по дяволите, правиш?

Джак осъзна, че тя познава нападателя му. Чудесно. Инстинктът го предупреди да не се защитава. Накрая той щеше да изглежда като грубиян, а жените не одобряваха подобни неща. Той протегна ръка, хвана се за канапето и се изправи.

В ресторанта бе настъпила тишина. Всички погледи бяха приковани в тях.

Страхотно. Още един ресторант и още една сцена. Джак бе уверен, че Елизабет ще го обвини за станалото. Той погледна едрия, червенокос и червендалест мъж, който стоеше пред него. Мерик дишаше тежко, стиснал юмруци. Джак погледна над рамото му и видя Хейдън, който ги гледаше откъм входа на ресторанта.

Брат му срещна погледа му, усмихна му се ледено и му посочи среден пръст. После се обърна и излезе навън.

— Какво, по дяволите, правиш със снаха ми? — извика Мерик с глас, изпълнен със справедливо негодувание.

Джак предпазливо докосна челюстта си, докато обмисляше възможните отговори. „Странно е, че питаш. Тъкмо обяснявах на Елизабет, че трябва да ме представи на семейството си.“

— Вече знам кой си, Феърфакс. Ти си копелето, което съсипа „Галоуей“.

Елизабет скочи енергично.

— Мерик, моля те. Не казвай и дума повече.

— Знаеш ли кой е този, Лизи?

— Знам кой е — отговори тя приглушено. — В момента сме в ресторант и всички са се вторачили в нас. Не желая да чуя и дума и от двама ви. Ясно ли е?

— За мен е повече от ясно — отговори Джак.

Мерик стисна устни и загледа Джак, сякаш бе змия, която можеше да нападне всеки момент.

Джак предпазливо провери зъбите си с език. Всички бяха на мястото си. Нямаше и кръв. Имаше късмет.

Елизабет отвори чантата си, извади пари и ги хвърли на масата. После погледна двамата мъже.

— Сега ще ме последвате и няма да говорите, докато не излезем навън — нареди тя и тръгна към вратата.

Джак се обърна към зет й.

— След вас.

Мерик се поколеба, но се подчини и тръгна след Елизабет.

Посетителите на ресторанта продължиха да ги наблюдават. Елизабет и Мерик излязоха, без да погледнат салонната управителка, застанала на поста си, стиснала купчина менюта в ръка, сякаш бяха библии, с които щеше да прогонва вампири и демони.

Джак я съжали.

— Не се тревожете — каза той, когато мина покрай зашеметената жена. — Семейна черта. След известно време се свиква с нея.

Той излезе и видя Елизабет и Мерик, които стояха на тротоара и спореха.

— Шоу ми разказа цялата история — гневно изрече зет й. — Обясни ми как Феърфакс те съблазнил и те принудил да подкрепиш „Ескалибур“, а после те унизил пред половината Сиатъл.

— Не беше чак половината Сиатъл — сковано отвърна Елизабет.

Джак я погледна напрегнато.

— Ако това е начинът ти да изясниш нещата, мисля, че аз ще се справя по-добре.

И двамата се обърнаха и приковаха погледите си в него.

Джак въздъхна.

— Защо не се върнеш в къщата, Елизабет? Ние с Мерик ще се разходим край реката и ще си изясним всичко.

— О, не. Няма да стане — възрази тя. — Няма да ви оставя сами. Няма да търпя повече тъпи мъжкарски сцени.

— И това идва от жена, която плисна цяла кана с ледена вода в лицето ми и ме нарече „мръсно копеле“ пред половината Сиатъл — усмихна се той.

Елизабет се намръщи.

— Няма да ви позволя да отидете на някъде сами.

— Обещавам ти, че няма да се избием — увери я Джак и отвори вратата на колата й. — Влизай.

— Въобще не възнамерявам да си тръгна.

— Това е нещо, което двамата с Мерик трябва да обсъдим насаме — търпеливо изрече Джак. — Присъствието ти само ще усложни нещата.

Тя се поколеба. Погледна каменното лице на Мерик, но той мълчеше.

— Не мисля, че това е добра идея — настоя младата жена.

— Имай ми доверие — меко каза Джак.

Тя се поколеба още няколко секунди, после седна зад волана. Извади слънчевите си очила, сложи ги и се намръщи към Джак.

— Шофирай внимателно — посъветва я той. — Разстроена си, затова внимавай в пътя.

— Ще шофирам внимателно, не се безпокой.

— Радвам се да го чуя.

Джак затвора вратата й и се отдръпна назад. Елизабет запали двигателя и потегли с леко изсвистяване на гумите.

Джак се обърна към Мерик.

— Хайде да се поразходим.

 

 

Елизабет хвърли ключовете си на масата в коридора и затръшна вратата. Искаше й се да закрещи от ярост и безпомощност. Какво още можеше да обърка?

Влезе в кухнята, грабна чайника и пусна водата. Струваше й се, че всички зли сили са се обединили, за да й попречат да си възвърне кристала. Или пък просто искаха да разрушат връзката й с Джак. Е, и в двата случая резултатът беше един и същ. Елизабет не се приближаваше към откриването на Тайлър Пейдж и кристала, нито към разрешаване на проблемите в отношенията й с Джак.

Защо Мерик бе избрал точно тази седмица, за да се появи и да й иска пари? Е, тя си беше виновна. Трябваше да отговори на обажданията му, преди да напусне Сиатъл. Сложи чайника на печката и изстена. Леля Сибил щеше да й каже, че си е получила заслуженото, задето се е опитала да избегне проблема.

Телефонът иззвъня тъкмо когато наливаше врялата вода върху зеления чай. Тя протегна свободната си ръка към слушалката.

— Ало?

— Търся Джак Феърфакс — чу се нисък и напрегнат мъжки глас. — Кажете му, че е важно.

Тя дочу и други гласове.

— Кой се обажда? — попита Елизабет.

— Само го повикайте. Трябва да говоря с него. Очаква обаждането ми. Става дума за бизнес.

Интуицията й най-после заработи.

— Случайно да сте Ленард Леджър? — попита тя.

На другия край на линията настъпи мълчание.

— Трябва да говоря с Феърфакс.

— В момента Джак не е тук. Мога ли да му предам нещо?

— Не. Трябва да говоря лично с него. Ще опитам на мобифона му.

— Мисля, че чувам колата му отвън — любезно каза Елизабет. — Искате ли да почакате, господин Леджър?

— Да, разбира се — отговори той. — Ще почакам.

Тя се усмихна, когато той потвърди самоличността си. Кой казваше, че не става за частен детектив?

— Съжалявам, господин Леджър. Това не е неговата кола.

— По дяволите! Е, добре, ще опитам на мобифона му.

Чу се остро изщракване, когато той затвори. Елизабет остави слушалката и се загледа в чайника. След малко реши, че е дала на Ленард достатъчно време да позвъни на Джак, наля си чай и се протегна към телефона. Той иззвъня, преди да успее да вдигне слушалката.

Тя отговори бързо като очакваше да чуе гласа на Джак.

— Ало?

— Съжалявам за сцената в ресторанта — тихо каза Хейдън Шоу. — Искам да знаеш, че нямаше нищо лично.

— Нищо лично? — извика тя яростно. — Беше сто процента лично. Какво ви става на вас двамата с Джак? Не си глупав. Не мога да повярвам, че ще оставиш тази тъпа вендета да съсипе живота ти.

— Не разбираш, Елизабет.

— Точно така, по дяволите! — отвърна тя и затвори телефона.

 

 

— Шоу ми обясни какво си причинил на Лизи — започна Мерик, който стоеше до реката, загледан във водата. — Как си я излъгал, за да я накараш да финансира „Ескалибур“. Съблазнил си я, за да получиш онова, което искаш. Използвал си я. Унижил си я. Би трябвало да те пребия.

— Не съм я лъгал — възрази Джак. — А случилото се между нас преди шест месеца не беше съблазняване. Това беше началото на сериозна връзка.

Мерик го погледна разгневено.

— Сериозна връзка?

— Признавам, че имахме известни проблеми, но все още сме заедно. — Джак си припомни ежемесечните събрания на борда. — Виждаме се редовно.

— Глупости. Използваш я. Тя не е имала сериозна връзка, след като се раздели с Гарт Галоуей.

Тежък, мрачен облак се спусна над Джак.

— Гарт Галоуей? Синът на Камил Галоуей? Главният финансист на „Галоуей“?

— Да — отговори зет й като пъхна ръце в джобовете на палтото си. — Елизабет беше сгодена за него.

— Сгодена. За сина на Камил Галоуей.

Джак си помисли, че е попаднал в някакъв лабиринт. Всеки път, когато постигнеше някакъв напредък, пред него се изправяше ново бедствие.

— Да, има логика.

Мерик се намръщи.

— Какво искаш да кажеш?

— Нищо. Защо Елизабет се раздели с Галоуей?

Мерик въздъхна.

— Тя обясни на всички, че стресът от загубата на компанията се отразил зле на отношенията им. И беше права донякъде. След като ти унищожи компанията, Камил Галоуей обвини Гарт, че е допуснал фирмата да стане уязвима финансово. Гарт пък обвини всички наоколо за провала си. Ядоса се, после изпадна в депресия и накрая започна да спи с друга жена.

— Разбирам — замислено каза Джак и се загледа в бързите води на реката. — Не знаех, че Елизабет е била сгодена за Галоуей.

Мерик го погледна подигравателно.

— Щеше ли да има някакво значение?

Джак се поколеба, после се сети за Лари и поклати глава.

— Не.

— И аз мислех така. Та накрая Елизабет съобщи на Гарт, че знае за изневерите му, и развали годежа. Гарт й казал, че единствената причина да се сгоди за нея, била желанието на майка му. Камил искала фонд „Аврора“. Мислела, че той ще е чудесна финансова основа за компанията й.

Джак изтръпна.

— С други думи, Галоуей е искал да се ожени за нея заради парите й.

— Искаше да я използва — сериозно отговори Мерик. — Също като теб. Но трябва да призная поне едно на Гарт. Той не я унижи публично пред приятелите и колегите й.

— Мислиш ли, че Елизабет го е обичала?

— Разбира се — намръщи се Мерик. — Беше сгодена за него, нали?

— Щом така казваш.

— Разбира се, че го обичаше — повтори зет й и загърна палтото си. — Постепенно превъзмогна чувствата си към него, но й беше доста трудно. А после се появяваш ти и съсипваш живота й за втори път.

— Ако щеш вярвай, но този път не възнамерявам да съсипя живота й.

Мерик го изгледа мрачно.

— Каква е историята между вас двамата?

— И аз се опитвам да разбера същото вече шест месеца.

— Стигна ли до някакви отговори?

— Не.

— Е, нека ти помогна малко — каза Мерик. — Съвсем просто е. Ти се нуждаеш от подкрепата на „Аврора“, за да запазиш „Ескалибур“, затова спиш с жената, която пише чековете. Какво ще стане, когато вече нямаш нужда от парите й?

— Нямам идея — призна Джак.

Какво наистина щеше да прави, когато и тази тънка връзка се скъсаше?

— Не разбирам. В цялата история няма никаква логика. — Мерик напрегнато се загледа в Джак. — Има и още нещо. Какво?

— Нищо, което да засяга и теб.

— Да, но Елизабет е от моето семейство. Имам право да знам…

Мобифонът иззвъня. Благодарен за прекъсването, Джак бързо го извади от джоба на якето си.

— Феърфакс.

— Обажда се Ленард Леджър. Сещаш ли се за онзи тип, когото търсиш? Тайлър Пейдж?

Джак замръзна.

— Слушам.

— Мисля, че научих нещо за него.

— Къде е?

— Не мога да говоря сега. Ела довечера в хотелската ми стая. Към единайсет и половина. Сега трябва да изгледам една-две прожекции и да пийна с едни хора, които се интересуват от филма ми.

— Леджър, ако очакваш да кихна мангизи за следващия ти проект, по-добре да ми кажеш още сега…

— Не ме предупреди, че този тип означава неприятности — захленчи Леджър. — Не мога да си позволя да дразня определени хора. Трябва да съм адски внимателен.

— Слушай, Леджър…

— Стая триста и пет. Хотел „Мирър Спрингс“. Единайсет и половина. Не си прави труда да идваш по-рано. Няма да съм там. — И той затвори.

 

 

— Това не ми харесва, Лизи — каза Мерик, като прокара пръсти през червената си коса и погледна Джак подозрително. — Не искам да те оставям тук сама с него.

Джак, зает с правенето на кафе в кухнята, не вдигна очи от плота.

Елизабет успя да се усмихне самоуверено на зет си.

— Не се тревожи. Мога да се грижа за себе си.

Джак спря за момент, когато чу думите й, и погледна Мерик.

— Съветвам те да я послушаш. Тя е възрастен човек. Умна е и знае какво прави. Освен това е твърде упорита. Знам го много добре.

Мерик отново разроши косата си.

— В цялата тази история има нещо, което ми се струва фалшиво.

— Ако ти кажа истината, ще ми обещаеш ли, че ще си държиш устата затворена? — попита Елизабет.

Джак я погледна предупредително.

— Елизабет…

— Няма проблеми, Джак. Доверих ти се, когато каза, че искаш да поговориш насаме с Мерик. Сега ти ще трябва да ми се довериш.

Джак се подчини, но не изглеждаше доволен.

— Знаех си — извика Мерик и нетърпеливо се обърна към младата жена. — Нещо става. Какво?

— А ти какво мислиш? — мрачно се усмихна тя. — Бизнес, разбира се.

На лицето на Мерик се изписа облекчение.

— Да, в това има повече смисъл. Знаех си, че си прекалено умна, за да си паднеш по още един кретен.

Елизабет едва се сдържа да не погледне Джак.

— Ценя вярата ти в интелекта ми, Мерик.

— Но какъв бизнес, по дяволите, можете да имате в Мирър Спрингс? Не ми казвай, че е нещо, свързано с филмовия фестивал.

— Непряко — спокойно отговори тя. — Опитваме се да сключим сделка с човек, който участва във фестивала. Той искаше да прекара седмицата тук. Ние пък държахме да сме около него, затова пристигнахме тук.

— Аха — кимна Мерик и леко смръщи вежди. — Ако става дума за бизнес, защо Шоу ми надрънка тези глупости, че вие двамата имате връзка?

— Хейдън Шоу се стреми към същия проект като нас — обясни Елизабет. — Има си причини да иска да ни сложи прът в колелата.

Мерик отново изгледа Джак подозрително.

— Защо тогава и двамата с Феърфакс живеете тук?

— В града няма свободни места.

Елизабет си помисли, че напоследък й се налагаше непрестанно да се оправдава с това. Първо пред Луиз, а после пред Мерик.

— Когато Джак пристигна, се оказа, че са объркали резервацията му и няма къде да отседне. Затова се настани тук, където има предостатъчно място.

Мерик вдигна очи към спалните помещения.

— Не е много уединено.

— Внимаваме — извика Джак от кухнята.

Мерик му се намръщи, после се обърна към Елизабет.

— Каква е тази сделка, в която участват и „Ескалибур“, и „Аврора“? Патентно споразумение?

— Нещо такова — отговори тя. — Наистина не мога да ти кажа нищо повече. Става дума за много пари. Ако сключим сделката, „Аврора“ ще осъществи голяма печалба от инвестициите си.

— Разбирам.

Решителността на Мерик започна да се изпарява. Елизабет реши да се възползва от нарастващата му несигурност и погледна часовника си.

— Късно е, Мерик. Трябва да тръгваш, иначе рискуваш да изпуснеш самолета. Роуина ще те чака.

— Знам.

— Ще те изпратя до колата — каза Елизабет.

Прекоси стаята и отвори предната врата. Мерик погледна към нея, после насочи очи към Джак.

— Бизнес, а? — каза.

Очевидно имаше нужда да се почувства напълно убеден.

— Чу Елизабет. — Джак изключи кафемашината и се облегна на плота. — Бизнес.

— И няма друга причина да е тук с теб? — промърмори зет й.

— Точно така — спокойно отговори Джак. — Няма никаква друга причина.

Мерик бавно се обърна и излезе навън.

Елизабет го последва, затвори вратата и тръгна след него по стълбите към мястото, където бе паркирана колата му. Долови напрежението му и побърза да го успокои.

— Всичко е наред, Мерик. Всичко е под контрол.

— Щом казваш.

Мерик спря до колата и се загледа в Елизабет.

— Ще се обадиш, ако имаш нужда от мен, нали?

— Ще ти се обадя, ако имам нужда от теб.

— Ние с Роуина винаги ще те подкрепим, Лизи. Винаги. Знаеш го.

— Знам.

Тя го прегърна здраво. Беше солиден като скала, а стига човек да не се интересуваше от финансовото му положение, също така надежден. Винаги щеше да си остане мечтател, изпълнен с планове и идеи, които вероятно никога нямаше да се осъществят, но Елизабет знаеше, че ако някога се нуждае от него, той ще й се притече на помощ. Също както знаеше, че винаги може да разчита на сестра си.

Мерик я притисна в несръчна мечешка прегръдка. После я потупа по рамото и отвори вратата на колата. Настани се зад волана и вдигна очи към Елизабет.

— Ще изпратя копие от моя бизнесплан в кабинета ти.

Тя въздъхна.

— Благодаря. Ще се заема с него веднага след като се прибера у дома.

— Благодаря. Ще кажа на Роуина, че всичко е уредено.

Елизабет си напомни, че някои неща бяха по-важни от правенето на пари. Семейството бе едно от тях.

— Ще ти се обадя през следващата седмица — обеща Мерик.

Той затвори вратата на колата и потегли.

Елизабет гледа, докато колата изчезна от погледа й. След малко се обърна и видя Джак, който стоеше до вратата.

— Ще му дадеш парите, нали? — попита той.

— Вероятно да — отговори тя и се заизкачва по стълбите. — Не се тревожи. Това не е твой проблем. „Аврора“ има специална сметка за семейни заеми. Леля Сибил беше много предвидлива.

— Не му правиш услуга. Никога няма да се научи как да се справя, ако непрекъснато му даваш пари.

Елизабет мина покрай него.

— Както вече ти казах, това не е твой проблем.

Той я последва в къщата, затвори вратата и застана пред нея, сякаш искаше да блокира изхода, ако Елизабет се опиташе да избяга.

— Не знаех, че си била сгодена за Гарт Галоуей — каза.

Тя отвори хладилника.

— Щеше ли да има разлика?

Той не отговори. Тя погледна Джак.

— Зет ти ми зададе същия въпрос — каза той.

Елизабет повдигна вежди.

— Е, и?

Джак не отговори.

— И аз мислех така — каза Елизабет, заобиколи гранитния плот и отвори хладилника. — Какво ще кажеш да хапнем по един сандвич? Не успяхме да обядваме.

— Елизабет, дори не те познавах, когато се захванах с „Галоуей“.

— Не, но знаеше, че много невинни хора ще пострадат.

Джак стисна зъби.

— Бизнесът си е бизнес. Знаеш го.

Тя погледна през прозореца, после извади кутия със сирене от хладилника. По дърветата на хълма имаше жълти петна. Трепетликите започваха да се оцветяват. Скоро щяха да запламтят.

— По дяволите, Елизабет…

— Като говорим за бизнес — каза тя и взе ножа, — защо не поговорим за нашия? Определено е по-приятно от ровенето в стари истории. Според теб какво имаше предвид Ленард Леджър, когато каза, че не иска да вбесява определени хора?

— Не знам.

Джак напусна поста си пред вратата и застана от другата страна на плота. Взе чашата с недопитото кафе.

— Това е един от въпросите, на които ще искам да ми отговори тази вечер. Елизабет, зет ти…

— Съжалявам, че те удари — прекъсна го тя, докато миеше домат. — Не му е присъщо. Сигурно е бил ужасно разстроен. Добре ли си?

Той се поколеба. Елизабет сдържа дъха си. Джак обаче беше твърде добър стратег и знаеше кога да се оттегли.

— Не се тревожи, няма да го съдя.

— Радвам се — усмихна се тя. — Не съм сигурна, че застраховката на „Аврора“ би покрила подобен процес. Можеше да ни разориш.

Джак я загледа.

— Не бих искал подобно нещо.

— Разбира се — отвърна тя и започна да реже домата. — Фондът няма да е полезен нито за теб, нито за Мерик, ако го опразнят в съдебно дело.

Джак мълча дълго време, после промърмори:

— Не. Няма да ни е полезен.

Елизабет видя капката кръв, преди да усети болка.

— По дяволите!

— Какво стана?

— Порязах се.

Джак остави чашата си и заобиколи плота. Пусна водата и хвана китката на Елизабет.

— Веднъж четох за подобно положение — каза, като сложи наранения й пръст под студената вода.

— Какво положение?

— Принцесата си набола пръста. Появила се капка кръв. Принцесата била омагьосана и заспала. Събудила я целувката на жаба.

— На жаба? А не на принц?

— Не си ли чела приказки? — попита Джак и спря водата. — Жабата не се превръща в принц, докато принцесата също не го целуне.