Джейн Ан Кренц
Черно и бяло (25)

Глава 24

— Мога да призная, че тя се грижеше отлично за тялото си — каза масажистката и замачка раменете на Елизабет със силните си ръце. — Повечето хора идват тук с надеждата, че един масаж и накисване в горещия басейн незабавно ще им върнат мускулния тонус и енергията. А после се прибират направо у дома, просват се на креслото и грабват дистанционното. Но не и госпожица Белами. Тя спортуваше всеки ден и спазваше диета.

Масажистката сипа масло върху гърба на Елизабет и започна да масажира кръста й. Елизабет изстена. Беше дошла в салона, за да чуе местните клюки, но после реши, че наистина се нуждае от масаж. Напоследък бе доста напрегната.

— Вие ли бяхте редовната й масажистка? — попита.

— Да. Винаги идваше при мен, когато беше в града — въздъхна жената. — Трудно ми е да повярвам, че е мъртва.

— Може и да не е — предпазливо каза Елизабет. — Чух, че още не са намерили трупа.

— Нужно е доста време да намерят трупа, отнесен от течението.

— Ужасен инцидент.

— Ами… — Масажистката зашепна поверително. — Приятелката ми Етел работи като диспечер в полицейския участък. Според нея началник Грешъм не е сигурен, че е било инцидент.

— Мили боже! — ахна Елизабет, когато масажистката я замачка енергично. — Да не би да мислят, че нападателят й я е убил?

— Нямаше никакъв нападател. Самата госпожица Белами ми каза това веднъж. Било само рекламен номер. Началник Грешъм не е глупак. Според Етел той вече бил отгатнал, че става дума за реклама. А и господин Холанд никога не е подавал оплакване в полицията.

— Какво тогава е станало според Грешъм?

— Не съм сигурна — отговори масажистката и се захвана с краката й. — Но Етел ми каза, че в момента търсел Доусън Холанд. Искал да му зададе няколко въпроса. Очевидно първите две съпруги на Холанд са загинали при подобни инциденти.

Елизабет се отпусна, зарови лице в малкия отвор на масата за масаж и се опита да диша.

— Какво искате да кажете с това, че Грешъм търси Холанд? Всички знаят адреса му в Мирър Спрингс.

— Не сте ли чули вече? Икономката на Доусън Холанд, Мери Бет, каза, че Грешъм отишъл рано сутринта да съобщи на Холанд за смъртта на жена му. Върнал се няколко часа по-късно, за да му зададе въпроси, но къщата била празна. Изглежда, Холанд си е събрал багажа и е напуснал града.

 

 

След четирийсет и пет минути Елизабет влезе в кафенето и се усмихна весело на Джак. Остави каната с билков чай и чашата на масата и седна срещу него.

— Какво ти става? — попита той. — Сияеш в странен розов цвят.

— Току-що свърших с масажа и горещия басейн. Знаеш ли, наистина трябва да правя това по-често. Много е приятно. А и полезно.

Той погледна чая й с учудване.

— В това няма кофеин.

— Няма. Не искам кофеин. Ще ми развали блясъка.

Джак се облегна назад.

— Какво научи?

— Доусън Холанд е изчезнал. Началник Грешъм е предупредил ченгетата оттук до Денвър да търсят колата му.

— Да, научих същото, докато седях тук и те чаках. Всъщност дори съм една стъпка пред теб. Хлапето на бара ми разказа последната клюка из града. Мъж с описанието на Доусън Холанд се качил на самолет в Денвър тази сутрин.

— Защо местните ченгета внезапно са се загрижили толкова? Грешъм се е задействал доста бързо, нали?

Джак се усмихна.

— Носят се слухове, че някой се обадил в полицията малко след като поршето на Вики излетяло от пътя. Човекът посъветвал ченгетата да попитат Холанд къде е бил по време на катастрофата и да проверят как са починали предишните му две съпруги.

— Обзалагам се, че Вики се е обадила — усмихна се Елизабет.

— Обзалагам се, че си права.

Тя отпи от билковия чай.

— Лари успял ли е да провери сметката в Маями?

— Говорих с него точно преди да се появиш. Засега парите още са там.

— Вероятно не е тръгнала директно към Маями. Искала е да прикрие следите си. Може да има няколко причини, поради които още не е прибрала парите.

Джак се поколеба, не искаше да я натъжава.

— Може да има и друга причина, поради която Вики не е взела парите. Може да е мъртва.

Блясъкът в очите на Елизабет помръкна.

— Ако е така, ще трябва да поговорим с ченгетата. Да им разкажем онова, което знаем.

Той се замисли за момент, после поклати глава.

— Не още. Грешъм вече издирва Холанд. Да оставим на Вики още няколко часа да прибере парите и да изчезне от страната.

— Мисля, че едно е сигурно. След изчезването на Холанд търгът ще е дребна работа. Освен ако не се появи някой, за когото не знаем нищо, Тайлър Пейдж ще има само двама кандидати. Ти и Хейдън.

 

 

Телефонът иззвъня в седем и петнайсет вечерта. Хейдън подскочи, стреснат от резкия звук. Осъзна изненадано, че се е спуснала нощта, а той седи на тъмно след приключването на разговора си с Лари.

— Ало?

— Търгът ще се състои в девет часа довечера. Ще ти дам адреса. Закъснелите участници няма да получат места.

Линията прекъсна и Хейдън бавно остави слушалката. Остана неподвижен за известно време, потънал в мисли. После грабна телефона и набра някакъв номер.

Мобифонът иззвъня, когато Джак паркираше колата срещу театър „Сребърна империя“. Елизабет подскочи развълнувано.

— Джак?

— Спокойно — отвърна той, като изключи двигателя и взе мобифона. — Може да е всеки. Много хора имат този номер.

Той включи телефона й каза:

— Феърфакс.

— Току-що бях поканен на търга — каза Хейдън.

Джак стисна волана с ръка и се вгледа в ярките светлини на „Сребърната империя“. Премиерата на „Мошеническа компания“ трябваше да започне в осем и половина. Елизабет бе настояла да дойдат по-рано, за да потърсят Тайлър Пейдж.

— Защо ми го казваш? — попита Джак.

Хейдън не отговори, а попита:

— Обадиха ли се и на теб?

— Не.

— Мястото е на Луп Стрийт, на около трийсет минути оттук. Девет часа.

— Още веднъж те питам. Защо ми казваш?

— Не бих искал да пропуснеш търга. Не всеки ден човек получава шанс да откупи откраднатото си имущество.

Той затвори.

Джак бавно остави телефона. Елизабет го изгледа въпросително.

— Какво става?

— Пейдж се обадил на Хейдън. Търгът е определен за девет часа тази вечер. Никакво място на Луп Стрийт. Хейдън каза, че било на около трийсет минути оттук.

— Защо не се обадиха и на теб?

— Нямам представа. Не можеш да проведеш сериозен търг без достатъчно хора, които да наддават за цената.

Джак разсеяно потупа мобифона по седалката и отново се загледа в светлините на киното.

— „Мошеническа компания“ започва след половин час.

— Да, знам. Забрави за плана ми да дебнем Пейдж. Очевидно няма да е сред публиката. Ще провежда търг.

Джак се обърна към нея:

— Не ти ли се струва странно, че след всичко, което е вложил във филма, Тайлър Пейдж ще пропусне премиерата?

Елизабет не отговори и се замисли, после попита:

— Какво мислиш?

— Вероятно си била права през цялото време. Може и да има фатална жена в този сценарий.

 

 

Хейдън отвори вратата, видя Джак и Елизабет в коридора и се намръщи.

— Какво става, по дяволите?

— Решихме да се отбием да те вземем за търга — отговори Джак. — И двамата отиваме на едно и също място. Можем да използваме една кола. Малка братска сбирка след всичките тези години.

— Майната ти.

— Всъщност мисля, че се готвят да прекарат и двама ни — каза Джак. — Искаш ли да обсъдим алтернативата?

Хейдън се извърна, но Елизабет успя да забележи болката в очите му.

— Не — отговори.

— Не си много добър в дългосрочните планове, нали? — попита Джак. — Как, по дяволите, успя да станеш директор?

— Този разговор има ли смисъл? Ако не, имам планове за вечерта.

— Да, знам. Ще посетиш търга.

— Всъщност реших да отида на кино.

Елизабет го изгледа изненадано.

— Какво искаш да кажеш?

— Реших да не наддавам за „Мек фокус“.

Хейдън седна в едно от креслата и погледна Джак изпод вежди.

— Твой е, братко. Късмет. Мисля, че няма да ти е трудно да го получиш. След като двамата с Холанд сме вън от играта, съмнявам се, че ще имаш конкуренция.

Джак затвори вратата.

— Какво те накара да се откажеш от наддаването? — попита той.

Елизабет се усмихна бавно.

— Обадил си се на Лари, нали? Чул си и другата страна от историята.

Хейдън сви рамене.

— Възможно е кристалът да не свърши никаква работа. По-добре е да си спестя парите.

Джак погледна Елизабет, после се обърна към Хейдън:

— Какво става?

— Хейдън ти съобщава по свой си начин, че си е променил решението и няма да се стреми към „Мек фокус“, за да ти отмъсти.

Джак изгледа брат си, сякаш бе извънземно, току-що излязло от летящата чиния.

Хейдън отново сви рамене.

— Както вече казах, „Мек фокус“ вероятно не струва онова, което трябва да дам, за да го държа далеч от теб. А пък аз самият не мога да го използвам. По дяволите, дори не съм съвсем наясно каква би трябвало да е функцията на кристала. Пейдж, или по-точно онзи, който ми се обади, не ми съобщи никакви подробности.

Елизабет му се усмихна одобрително.

— Всичко е наред, Хейдън. Всички знаем, че се отказваш, защото си осъзнал, че ако отмъстиш на Джак, няма да промениш миналото. Не можеш да го обвиняваш за случилото се между родителите ти. Знаеш, че той е невинен.

Хейдън изсумтя.

— В Джак няма нищо невинно. Но си права. Ако съсипя репутацията му, няма да постигна нищо. Утре сутрин се прибирам у дома. Загубих достатъчно време в Мирър Спрингс.

Джак го погледна замислено.

— Мисля, че някой ще бъде ужасно разочарован, ако не се появиш на търга довечера.

— Тайлър Пейдж ли? — невесело се засмя Хейдън. — Моят съвет е да не му даваш нищо за „Мек фокус“. Измъкни му го с бой. Все пак той го открадна от теб, нали?

— Не мисля, че този, който ще те чака на Луп Стрийт, е Тайлър Пейдж — каза Джак и извади мобифона от джоба си.

Елизабет го погледна учудено.

— Какво правиш?

— Мисля, че вече е време да повикаме ченгетата.

 

 

Усамотената хижа на Луп Стрийт представляваше малка едноетажна постройка. Имаше занемарения вид на къща, необитавана от години. На светлината на фаровете Джак видя, че парапетът на стълбите към предната врата е счупен. Градината беше обрасла с плевели.

Каменна камина оформяше едната стена, но през единствения прозорец не се виждаше отблясък от огън, нито друга светлина.

— Това е старата къща на Крамър — каза началник Грешъм, като излезе от патрулната кола. — Никой не живее в нея от години.

Той запали фенера си и кисело изгледа Хейдън и Джак.

— Не виждам никого наоколо. Сигурни ли сте за това?

— Не — призна Джак, като пъхна ръце в джобовете си и се загледа в тъмната къща. — Но не се сещам за друго обяснение, което да отговаря на фактите.

— Трябваше да се свържете с властите още в самото начало — промърмори Грешъм и тръгна към предната врата. — Проклети бизнесмени. Винаги си мислят, че могат да се справят с проблемите по-добре от ченгетата.

Джак погледна Елизабет и Хейдън, които застанаха до него. Тя сви рамене. Брат му повдигна вежди, но не проговори.

Тръгнаха след Грешъм към предната врата. Полицейският шеф беше дребен, жилав мъж. От него се излъчваше компетентност и авторитет, независимо че беше ченге в малък град.

Грешъм не се зарадва много, когато го откриха в дома му и му разказаха версията на Джак за събитията. Но не загуби време да се чуди как да постъпи.

Полицаят почука с фенерчето си.

Никой не им отвори.

Джак стоеше търпеливо с Хейдън и Елизабет. Грешъм почука втори път.

— Мисля, че нещо сте се объркали — тихо каза Хейдън.

— Надявам се да е така — обади се брат му.

Полицаят се приближи до прозореца и насочи лъча на фенера си към тъмната къща.

— По дяволите! — тихо изруга той. — Нямах нужда от това.

Отиде до задната врата и натисна дръжката. Вратата се отвори. Лъчът на фенера проряза малката тъмна стая.

Светлината падна върху ръката, после върху русата коса, почервеняла от кръв. Във въздуха се носеше тежка миризма на смърт. Челото на жената бе частично унищожено от куршума, но нямаше съмнение в самоличността й.

Елизабет извика приглушено, сложи ръка на устата си и бързо се извърна. Джак я прегърна през раменете.

— О, господи! — изстена Хейдън. Беше готов да повърне. — Това е Джилиан. Беше прав, Джак.

— Не съвсем — отговори той и се опита да диша през устата си, вторачен в трупа на пода. — Не трябваше да е мъртва.