Джейн Ан Кренц
Черно и бяло (21)

Глава 20

Елизабет вдигна яката на белия си халат, отвори стъклената врата и излезе навън в нощта. Хладният въздух я накара да потръпне. Думи като „чист“, „свеж“ и „укрепващ“ придобиваха ново значение на тази височина.

Тя погледна горещата вана. Лунната светлина й позволи да види Джак, който седеше на една от пейките, облегнал ръце на ваната. Водата се плискаше по гърдите му. Главата му бе отметната назад, очите — затворени.

— Сигурен ли си, че си добре? — попита тя.

— Да. — Той отвори очи и я погледна. — Благодарение на теб. Номерът с осветлението беше чудесен. Определено прикова вниманието на Бени. Имахме късмет.

— Какво имаш предвид?

— Очевидно Оли и Бени са дребни мошеници, свързани с филмовия бизнес, а не професионални бандити — каза Джак и разтърка ребрата си.

— Сигурен ли си, че не искаш да отидем до болницата?

Той изсумтя отвратено.

— Сигурен съм.

— Добре, че си учил бойни изкуства.

— Баща ми ме записа да тренирам, когато бях на осем години. Лари каза, че и той започнал на тази възраст. Не бих се учудил, ако и Хейдън е бил изпратен при инструктор по бойни изкуства на осем години. Баща ми беше методичен човек. Продължих да тренирам години наред. Заради физическите упражнения. До тази вечер никога не бях използвал уменията си.

— Чудя се дали и Хейдън получава предупреждения — каза Елизабет.

— Това — бавно отвърна Джак — е чудесен въпрос. Разбира се, има и друга възможност.

— Каква?

— Той самият може да е изпратил двамата кретени тази вечер. Може да си има план как да намали конкуренцията.

— Ставаш параноик.

— Съмнявам се.

— Чуй ме, Джак. Ако не вярваш на онзи кадър, където влизам в хотелската стая при Тайлър Пейдж, не можеш да приемеш сериозно, че и Хейдън е влязъл там.

Джак затвори очи и отново облегна глава на ръба на ваната.

— Фактът, че ти не си замесена, не означава, че и той не е.

— Чувствата ти пречат да разсъждаваш логично. Ако Хейдън е свързан с Тайлър Пейдж, какво ще прави в курорта? Щеше да вземе кристала и да хване следващия полет до Амстердам, Берлин или Близкия изток.

— Отмъщението не е забавно, ако пострадалият не знае, че ти си отговорен за него.

— Хейдън няма нищо общо с кражбата — каза Елизабет, като седна на ваната и натопи крака в топлата вода. — Той е тук поради същата причина като нас. За търга.

— Не можеш да си сигурна в това — възрази Джак.

— Мога. В деня, когато пристигна, и онзи ден в „Огледалото“, докато ти сключваше сделката си в мъжката тоалетна, той ми предложи да използвам „Аврора“, за да подкрепя него вместо теб по време на наддаването.

Джак присви очи.

— Гадното копеле! Защо не ми каза за това?

Тя сви рамене.

— Не исках да наливам масло в огъня.

— Гадно копеле! — повтори Джак. — Трябваше да ми кажеш.

— Мислех, че и сама мога да взема решение.

— По дяволите, Елизабет…

— Важното е — твърдо го прекъсна тя, — че Хейдън нямаше да дойде при мен, ако не беше тук за търга. Казвам ти, Хейдън не е откраднал кристала. Тук е, за да наддава за него.

Джак изглеждаше готов да спори, но накрая попита:

— Миналия вторник, когато Хейдън те заведе на вечеря и ти каза, че е чул слуховете за „Мек фокус“, обясни ли ти откъде е научил новината?

— Честно казано, бях толкова зашеметена, че не съм сигурна дали изобщо чух някакви подробности — отвърна Елизабет и се помъчи да си припомни вечерята с Хейдън. — Но съм почти сигурна, че спомена за някакво анонимно обаждане по телефона.

— Не е съвсем оригинално. Изненадан съм, че не е измислил нещо по-интересно, като загадъчно послание по електронната поща или факса.

Елизабет сви рамене.

— Всъщност, като се замислиш по въпроса, обаждането от обществен телефон е най-простият и сигурен начин да предадеш съобщение. А и е достатъчно лесно да преправиш гласа си.

— Така е.

Тя се вгледа в него.

— Тази вечер предложи да седнем и да се опитаме да сглобим мозайката. Мисля, че това е добра идея.

— Аз също. Но не тази вечер. Имам нужда от малко сън, преди да се заема с това.

— Аз също.

Той се отпусна във водата.

— Да не възнамеряваш да седиш цяла нощ натопила крака във водата, вместо да влезеш във ваната?

— Ще ми отговориш ли на един въпрос?

— Стига да не е нужно логично мислене, за да отговоря. В момента не съм в особено добра форма.

— Въпросът е съвсем прост — каза тя, събра цялата си смелост и добави: — Преди да се сблъскаме с бандитите на пътя, каза, че не вярваш на видеофилма, където се присъединявам към Хейдън и Тайлър Пейдж в хотелската стая. Каза, че не му вярваш, защото безброй хора са могли да изработят фалшификата.

— Е, и?

— Но не отхвърли идеята, че Хейдън и Тайлър Пейдж може да са заговорничили в онази хотелска стая.

— Е, и? — повтори Джак.

— Чудех се защо с такава лекота отхвърли уликите срещу мен.

— Единственият мотив, който би могла да имаш за кражбата на „Мек фокус“, е отмъщение.

— Е, и?

— Сложното, грижливо планирано отмъщение с участието на сътрудници и нагли лъжи не е в твоя стил.

— Аха — замисли се тя за момент. — А какъв е моят стил?

Джак отвори очи и й се ухили широко, разкривайки хубавите си зъби.

— Да подходиш директно към въпроса е твоят стил. Да плиснеш ледена вода в лицето ми в луксозен ресторант е твоят стил. Да ме наречеш „мръсно копеле“ пред стотина души е твоят стил.

Елизабет изстена:

— Никога няма да престанеш да ми го напомняш, нали?

— Не и доколкото зависи от мен.

— Мислиш ли, че моят стил на отмъщение е отегчителен и предвидим?

— Нищо у теб не е отегчително.

— Но е предвидимо? — настоя тя.

— Само по най-привлекателен начин — увери я той.

— Е, предполагам, че трябва да се задоволя и с това.

Елизабет го загледа внимателно. В тъмнината бе невъзможно да се види под повърхността на бълбукащата вода.

— Този път носиш ли бански? — попита тя.

— Странно, че ми задаваш този въпрос.

— Не носиш, нали?

— Аз също съм предвидим в определени ситуации.

— Но никога отегчителен — меко каза тя.

Елизабет развърза колана на халата си и остави дрехата да се свлече от раменете й. Студеният въздух я накара да потръпне и тя побърза да влезе във ваната.

Джак се усмихна, когато Елизабет се настани до него на пейката.

— Виждам, че и ти вече не носиш бански във ваната.

— Не исках да съм прекалено предвидима.

Бавно погали вътрешната страна на бедрото му. Джак хвана ръката й и я поднесе към устните си. Загледа я и целуна мокрите й пръсти. Елизабет видя желанието в очите му и внезапно усети, че се сгорещява повече от водата във ваната.

Джак нежно захапа палеца й. Тя въздъхна леко и се притисна към него. Той върна ръката й под бълбукащата вода и обви пръстите й около члена си.

Беше силно възбуден и невероятно твърд. Тя го стисна нежно. Джак потръпна.

— Най-предвидимото нещо е реакцията ми към теб — прошепна той. — Предвидима като изгрева.

Елизабет разтвори устни и той я зацелува страстно. След малко тя реши да използва собствената му тактика срещу него и заби зъби в долната му устна. Джак изстена, промърмори нещо неясно и я придърпа върху себе си. Целуна я бавно и силно.

Елизабет се изви към него и нежно заби нокти в раменете му. Усети под себе си огнената му реакция на докосването й.

Ръката му се плъзна надолу и спря между краката й. Той я разтвори нежно с палеца и показалеца си. Стори й се, че я удря ток. Не можеше да устои на удоволствието. Не можеше да го спре. Внезапно осъзна, че светкавичният оргазъм я бе изненадал.

— Джак…

— Не се бори — каза той, като я целуна и вкара пръстите си по-дълбоко. — Ще го усетиш още много пъти.

 

 

Резкият звън на аларма преряза безкрайните коридори и лабиринти, които завършваха с безлични стени.

Алармата беше излишна. Дразнещ звук, който само влошаваше нещата.

Не бе нужно острият звук да я предупреждава за опасността. Тя бе наясно, че и двамата са в опасност. Трябваше да се съсредоточи. Трябваше да мисли ясно и логично. А как можеше да го направи с това кошмарно звънене в ушите си?

Елизабет се събуди рязко и примигна към сивото облачно небе зад прозореца. Протегна се към телефона и вдигна слушалката.

— Ало?

— Леле, леле, колко сме раздразнителни тази сутрин! — жизнерадостно каза Луиз.

— Забрави за шегичките, Луиз. Не съм в настроение.

Джак плъзна крак между нейните и я прегърна. „Стегни се, това беше само сън“ — каза си тя.

— Имаш ли нещо ново за мен?

— Не съм съвсем сигурна — призна Луиз. — Вероятно е нищо. Но говорих с няколко човека. Те познават хора, които отразяват филмовия фестивал от години. В наши дни навсякъде се провеждат фестивали. Преди бяха само на места като Кан и Санта Фе, но сега всеки град, в който има театър, става домакин на фестивал.

— Давай по същество, Луиз.

— Разбира се. Доусън Холанд се навърта във филмовите среди от години. Обича да спи с начинаещи актриси. И все още го прави, въпреки че е женен.

— Какво? — извика Елизабет и се облегна на възглавницата. — Спи с други жени, въпреки че е женен за Вики Белами?

— Да. Но няма специална. Всеки път е с различна жена. Какво мога да кажа? Човекът обича да чука. Но не се отнася сериозно към никоя от дамите, с които се забавлява за по една вечер. Верен е на жена си по някакъв си негов начин.

— Верен на Вики?

— Поне през последните осемнайсет месеца — потвърди Луиз.

— Женени са само от година и половина?

— Аха.

Елизабет се зачуди дали Вики знаеше за изневерите му и дали въобще й пукаше за тях.

— Нещо друго за Холанд?

— Аха — отвърна Луиз. — Бил е женен два пъти, преди да се запознае с Вики Белами.

— Знам това. Не е толкова необичайно, особено в тези среди.

— Да, но знаеш ли, че на два пъти е овдовявал?

Елизабет видя, че Джак я гледаше напрегнато. Беше доловил смисъла на разговора.

— Естествена смърт? — предпазливо попити Елизабет.

— Не. Катастрофи. Първата съпруга била убита преди около двайсет години. Втората паднала от една скала преди осем години. Ето и най-интересната част. Холанд наследил много пари и от двете. Първата съпруга му оставила няколко хиляди акции във високотехнологични компании, които скочили нависоко тъкмо преди тя да умре.

— А втората?

— Колкото и да е странно — сухо каза Луиз, — той й направил огромна застраховка „Живот“ малко преди смъртта й.

Елизабет стисна телефонната слушалка.

— Имало ли е следствие?

— Разбира се. Според моя източник, застрахователната компания изпратила детектив, но той не успял да докаже нищо. Накрая компанията изплатила застраховката.

Елизабет изстина.

— А Вики богата ли е?

— Не. Проверих. Никакви семейни пари. Изглежда е живяла благодарение на хитростта си, както казваха някога. Не можах да изровя много за нея, но по нищо не личи да има свои собствени пари.

Луиз прелисти бележника си и продължи:

— Но ще е интересно да се види дали Доусън Холанд е застраховал и нея.

— Зловеща мисъл — отбеляза Елизабет.

— Доусън Холанд изглежда професионален гадняр.

— А може да е и нещо по-лошо, ако си права за двете му починали съпруги.

— Както ти казах, и в двата случая не е имало доказателства. Но според източника ми става дума за нещо повече от съвпадение. — Луиз замълча за момент и добави: — Мисля, че това е всичко засега. Искаш ли да продължа да се ровя?

— Да — отговори Елизабет и разсеяно погали рамото на Джак. — Обади ми се веднага, ако откриеш нещо.

— Ще го направя — отговори секретарката й. — Как вървят нещата с мръсното копеле?

Елизабет се изчерви. Вторачи се навън през прозореца като отбягваше погледа на Джак.

— Чудесно.

— Той е там, нали? В леглото до теб.

— Трябва да тръгвам, Луиз.

— Знам, че не бива да разпитвам, но не мога да се въздържа — засмя се Луиз. — Много ли е интересно да го правиш с мръсно копеле?

Елизабет бързо затвори телефона.

Джак я изгледа любопитно.

— Е?

— Мислиш ли, че Лари може да използва компютърните си способности, за да открие дали Доусън Холанд е направил застраховка на Вики Белами?

— Вероятно да — отговори Джак и се облегна на лакът. — Какво има?

— Имам много лошо предчувствие.

 

 

След два часа и половина Джак затвори телефона и я погледна.

Елизабет взе кафето си.

— Какво каза Лари?

— Каза, че предчувствието ти не те е излъгало — отговори Джак, като застана до плота и си наля кафе. — Доусън Холанд е застраховал Вики за огромна сума преди четири месеца.

По гърба й полазиха тръпки.

— Потвърди ли, че смъртните случаи на първите две госпожи Холанд са били подозрителни?

— В досиетата няма нищо, което да сочи, че първата смърт не е била вследствие на инцидент. — Джак отпи глътка кафе. — А застрахователната компания е изплатила полицата при втория смъртен случай. Официално няма доказателства за убийство, но…

— Слушам.

— В месеците преди всяка смърт — меко продължи Джак, — Холанд е имал сериозни финансови загуби. Първия път успял да се съвземе благодарение на акциите, които наследил от жена си. Застрахователната полица върху госпожа Холанд номер две го изкарала от блатото втория път.

Елизабет прикова очи в неговите.

— Последния път, когато Лари се обади, каза, че Холанд имал сериозни финансови проблеми през последните няколко месеца, нали? Някакъв фонд фалирал.

— Да — отговори Джак и повдигна вежди. — Какво мислиш?

Елизабет замълча за момент, за да обмисли идеята си.

— Мисля, че трябва да предупредим Вики.