Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Soft Focus, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 47 гласа)

Информация

Сканиране
helyg
Разпознаване и начална корекция
Еми (2013 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2013 г.)

Издание:

Джейн Ан Кренц. Черно и бяло

Американска. Първо издание

ИК „БАРД“, София, 2001

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 954–585–301–8

История

  1. — Добавяне

Глава 15

Той натисна копчето за пауза и се наведе да огледа застиналия кадър. Вики беше величествена в тази сцена. Сцената, в която Еден и любовникът й Хари планират как да убият бруталния й съпруг. Осветлението беше невероятно. Подчертаваше елегантните й скули и задълбочаваше сенките около очите й. Беше толкова красива. Измъчена. Отчаяна. Невъзможно бе да не спечели наградата за най-добра актриса на фестивала.

Той продължи да разучава сцената с критичен поглед, докато дъвчеше сандвича, който си бе приготвил на външния грил. Напомни си, че трябва да го почисти. Тя му бе осигурила тази прекрасна къща. Също така му бе заявила, че очаква от него да поддържа ред, докато е тук. Не одобряваше ергенските му навици. Опитваше се да я зарадва, но не беше лесно. Тя имаше големи изисквания. Бе много темпераментна. А напоследък настроенията й непрекъснато се променяха. Но пък тя бе под огромно напрежение. Разбираше я и се отнасяше търпеливо към нея.

Беше толкова красива. Най-красивата жена, която някога бе виждал. Можеше да има всеки мъж, когото си пожелае. Знаеше, че не го обича. Поне не така както той я обичаше. Малко хора можеха да обичат като него — със страст, вяра и пълно себеотдаване. Малко хора можеха да захвърлят всичко заради любимата си.

Но тя се нуждаеше от него. О, да, нуждаеше се. Никой друг не можеше да й даде това, което той щеше да й даде. Подаръкът, който бе по-скъп от всичко друго за нея — отмъщение. Възможността да й поднесе този дар щеше да му осигури повече обич, отколкото друг мъж би могъл да се надява да получи.

Той довърши сандвича и разсеяно изтърси трохите на пода. Сети се за заглавията на няколко класически черни криминалета. Прошепна ги в тъмнината, защото му се струваше, че отговарят на настоящата ситуация.

— „Опасна зона“. „Без изход“.

Идеално. Затова обичаше черните филми. Те предаваха неговия живот.

След малко Тайлър Пейдж натисна копчето на дистанционното. Кадърът от „Мошеническа компания“ оживя на екрана. Гласовете на актьорите отекнаха в стаята.

„Човек прави някои неща в името на любовта, Хари. А други — за отмъщение. Но няма значение коя причина ще избереш. И в двата случая накрая всички те мислят за луд.“