Джейн Ан Кренц
Черно и бяло (14)

Глава 13

— Съжалявам за недоразумението — каза Хейдън. — И от името на бъдещата си бивша жена се извинявам за онова, което ти е казала на приема. Тя не е особено доволна от условията, които й предложих. Адвокатите на баща й я убедили, че могат да ми измъкват още пари, но това няма да стане.

Елизабет се опита да погледне над рамото му, за да види дали Джак няма да влезе във фоайето.

— Не искам да обсъждам развода ти, Хейдън.

Той се наведе напрегнато към нея. Имаше нещо смътно познато и леко притесняващо в начина, по който се насочваше към целта си.

— Трябва да знаеш, че фактически аз съм свободен човек — каза.

— Не съвсем — погледна го тя. — А дори това да беше вярно, не е важно за мен, тъй като няма нищо общо с положението в момента. Не си тук заради мен, нито пък защото внезапно си проявил интерес към независимите филми.

— Подценяваш се.

Тя се намръщи.

— Как въобще успя да си намериш стая? Всички места в града са резервирани от месеци.

Той махна с ръка.

— Не е чак толкова трудно. Познавам управителя на курорта.

— Значи си използвал връзките си? Е, загубил си си времето.

— Какво имаш предвид?

Тя се вторачи в него раздразнена.

— Престани да си играеш с мен. Тук си заради слуховете, които си чул за „Мек фокус“, нали?

— Вие с Феърфакс затова ли сте тук? — контрира я той. — Държите най-важната си инвестиция под око?

— Не е твоя работа.

— Джилиан ме откри в тълпата, след като вие с Джак напуснахте приема — намръщено каза Хейдън. — Беше ужасно доволна. Нямаше търпение да ми съобщя, че двамата заминавате на почивка. Но аз знам, че ти не би решила да скочиш в леглото на онова копеле, което те направи на глупачка преди шест месеца. Прекалено си умна, за да се хванеш отново на лъжите му.

— Да, поне за едно си прав. Умна съм. Достатъчно умна, за да знам, че си тук заради „Мек фокус“, а не заради мен. — Парченцата от мозайката си дойдоха по местата. — По дяволите! Беше поканен, нали?

Той я изгледа любопитно.

— Къде да съм поканен?

— Знаеш за какво говоря.

Хейдън въздъхна.

— Няма причина да не се обединим. Заедно ще можем да победим Джак. Без теб той няма достатъчно пари за наддаването.

Най-ужасните й догадки се потвърдиха. Хейдън бе поканен на търга. Тя стисна здраво чантата си я каза:

— Посочи поне една причина, поради която да се съглася да наддавам срещу клиента си.

Той се усмихна.

— Отмъщение?

Елизабет се вторачи в него с отворена уста. Внезапно осъзна, че Хейдън говори съвсем сериозно.

— Да навредя на „Ескалибур“ заради някакво дребно отмъщение? Господи, Хейдън, за идиотка ли ме смяташ? Забрави ли, че се занимавам с бизнес? Работата ми е да поддържам печалбите на клиентите си. Факт е, че фондът ми няма да спечели нищо, ако те не изкарват добри пари.

Той се огледа наоколо и наведе глава към нея.

— Ако „Мек фокус“ притежава поне половината от потенциала, за който съм чувал, има и други начини да направиш пари с него, освен да го оставяш в ръцете на малка фирма, която всеки момент може да бъде погълната от някоя по-голяма.

По гърба й полазиха тръпки.

— Не мога да повярвам, че чувам подобно нещо. Всъщност дори отказвам да повярвам. Не предлагаш да саботирам собствения си клиент, нали? Не и заради нещо безсмислено като отмъщението, нали?

— Отмъщението не е безсмислено нещо.

Елизабет се вгледа в лицето му.

— Какво ти е направил Джак, за да го мразиш толкова много? — попита тя.

Хейдън не отговори. Вниманието му се насочи към някаква точка зад гърба й.

Не беше необходимо да й съобщава, че Джак върви към нея. Познатите тръпки вече бяха пропълзели по тила й.

Тя се обърна и го видя как минава през фоайето. Нямаше съмнение, че тя и Хейдън бяха целта му. Лицето му беше обезпокояващо безизразно.

— Деловият ти партньор пристигна — изрече Хейдън със злобен поглед. — И не изглежда щастлив, че ме вижда. Помисли си за предложението ми, Елизабет.

Джак застана зад Елизабет. Беше съвсем близо до нея. Прекалено близо. В това имаше нещо покровителствено. Подразни се, но си каза, че сега не е времето, нито мястото да влиза в спор с него. Последното, което искаше, бе да засили напрежението.

Джак прикова очи в Хейдън.

— Знаех си, че рано или късно ще се появиш.

— Винаги съм обичал да ходя на кино — нагло отвърна той.

— Придържай се само към гледането на филми — посъветва го Джак и се обърна към Елизабет: — Да вървим. Закъсняваме.

Той я хвана под ръка. Тя беше готова да му се възпротиви, но си напомни, че не иска сцени.

— Къде отиваме? — попита го с мрачна учтивост. — Мислех, че ще обядваме в града.

— Връщаме се вкъщи — отговори Джак. — Трябва да свърша малко работа.

Тя пресилено се усмихна на Хейдън.

— Ще се видим по-късно.

— Да — студено отвърна той. — Ще се видим.

Елизабет позволи на Джак да я поведе напред. Портиерът скочи енергично, за да им отвори тежката врата.

Навън мразовитият въздух и яркото слънце зашеметиха Елизабет. Тя извади слънчевите очила от чантата си.

Джак вече бе извадил своите. Когато ги сложи, надменното му изражение стана ледено и зловещо.

— Къде е отседнал? — попита той.

Не бе очаквала подобен въпрос.

— Какво значение има?

— Голямо.

Джак я гледаше внимателно, макар че очите му бяха скрити зад очилата.

— Забрави ли, че е почти невъзможно да намериш стая в Мирър Спрингс?

Тя бързо осъзна какво цели с въпросите си и се намръщи.

— Хейдън каза, че имал стая тук, в курорта.

— Невероятно — изсумтя Джак. — Питам се как ли е успял да я намери толкова бързо?

— Каза, че имал връзки.

— Глупости.

— Наистина ли мислиш така? — леко развеселено попита тя. — Спомням си, че ти самият ми каза нещо подобно. Но очевидно неговите връзки са по-добри от твоите.

Джак не обърна внимание на забележката й. Спря до колата и се загледа в Елизабет.

— Интересно ще е да научим кога Хейдън е направил резервацията си.

— Защо?

— Защото ако я е направил преди вторник вечер, значи е знаел за плановете за кражбата на кристала — отговори и отвори вратата. — Може дори да е помогнал.

Студът накара Елизабет да се загърне по-плътно с якето си.

— Ако възнамеряваш да си губиш времето, за да разследваш Хейдън, бих те посъветвала да си спестиш усилията. Почти съм сигурна, че не е знаел за кражбата, преди да чуе слуховете във вторник. Мисля, че е тук, защото е бил поканен на търга — каза тя и влезе в колата.

Джак се вторачи в нея.

— По дяволите — изруга той.

Тя се притесни.

— Какво?

— Питам се кой още е поканен.

Вратата се затворя с рязко щракване. Елизабет загледа Джак, който заобиколи колата и се настани зад волана.

Кой още е поканен на търга? Обезпокоителен въпрос.

Джак подкара сребристата, взета под наем кола и пое към изхода на паркинга.

— Слушай, ако Хейдън е тук за търга — започна Елизабет, — това поне означава, че не е замесен в кражбата.

Не знаеше защо смята това за важно, но бе убедена, че е така.

Джак изсумтя.

— Това по-добре ли те кара да се чувстваш?

— Да.

— Защо?

— Ами все пак го харесвам. Не искам да се окаже, че съм сгрешила… — тя рязко замълча.

Но не достатъчно бързо.

— Не искаш да се окаже, че си сгрешила и за него — довърши той, без да откъсва очи от пътя. — Така както сгреши за мен. Това ли щеше да кажеш?

— Както леля Сибил би казала, мисля, че е време да сменим темата.

Джак стисна зъби.

— Възможно е Хейдън да е участвал в кражбата, но да е тук, защото нещо се е объркало.

— За какво говориш? — попита Елизабет.

— Помисли малко. Може Хейдън да е организирал кражбата заедно с Тайлър Пейдж. Ами ако после Пейдж е решил, че не се нуждае от Хейдън, за да продаде кристала? Ако си има свои планове?

— Мислиш, че може да е станала разправия между крадците? И сега Хейдън се опитва да намери Тайлър Пейдж и кристала?

— Точно като нас.

Тя се загледа в планината, която се извисяваше величествено пред тях.

— Твърде възможно е да сме изправени пред още по-голям проблем.

Джак я погледна.

— Какъв?

— Преди да се сблъскам с Хейдън, имах интересен разговор с една млада дама на име Кристи. Гримьорката на „Мошеническа компания“.

— И?

— Тя мисли, че Тайлър Пейдж бил лудо влюбен.

— Пейдж?! Влюбен? Я стига!

По някаква необяснима причина презрителното му отношение я подразни.

— Защо да е толкова невероятно? Това може да обясни решението му да открадне „Мек фокус“. Очевидно е луд по филмите. Може да е откачил и по някоя жена. Може да е откраднал кристала заради нея.

— Да не искаш да кажеш, че Тайлър Пейдж е откраднал кристала, за да го продаде за огромна сума, с която да впечатли някоя жена?

— Кристи го чула да говори по телефона с жена, която наричал Ангелско лице. Обещал й, че когато всичко свърши, ще бъдат заедно завинаги.

Джак отмести очи от пътя и я погледна любопитно.

— Наистина ли мислиш, че е замесена и жена?

— Пейдж обича черните криминалета. Знаеш какво твърдят за начина, по който животът имитира изкуството. Ами ако се е влюбил в някоя фатална жена? Жена, която го е съблазнила и окуражила да открадне кристала, за да могат да избягат заедно някъде? Това може да обясни странното му поведение.

Джак шофира мълчаливо известно време.

— Не мисля така — най-после каза той.

— Защо?

— Подобни неща стават във филмите, но в действителността един мъж няма да захвърли всичко, за което е работил цял живот заради жена. За пари — да. За пари, които да похарчи за филмите си, да. Но не и за жена.

Елизабет се настани по-удобно и скръсти ръце. Какво й ставаше? Наистина ли бе започнала да се чуди дали у Джак няма романтична жилка?

 

 

Мобифонът на Джак звънна, докато Елизабет довършваше сандвичите с шунка, домати и марули, които приготвяше за обяд. Той остави на масата двете бутилки минерална вода, които бе извадил от хладилника, и грабна мобифона.

— Феърфакс.

Пауза.

— Не се тревожи, Майло. Инструкциите ми бяха да се обаждаш, ако има нещо ново. Случило ли се е нещо?

Елизабет се заслуша разсеяно в разговора, докато носеше чиниите със сандвичи към всекидневната.

— Сигурен ли е Дюран? — запита Джак с внезапно напрегнат глас. — Как, по дяволите, е бил назначен Кендъл? Не, не ми отговаряй. Знам как е влязъл във ведомостта на „Ескалибур“. Никой не си е направил труда да провери препоръките му, нали? Кажи на Скот от „Личен състав“, че ще трябва да даде сериозни обяснения.

Елизабет остави сандвичите на масата.

— Забрави — изръмжи Джак по телефона. — Прекалено късно е за това. Дюран каза ли още нещо за Кендъл?

Нова кратка пауза.

— Аха — изсумтя Джак, като отиде до прозореца и се загледа в планината. — Интересно. Не, не е важно. Просто интересно. Ами онази история с „Утрешният авангард“? — попита и се заслуша напрегнато. — И в пресата няма абсолютно нищо? Чудесна работа, Майло… Да, приближаваме се. Ще го намерим, Майло. Обади се, ако стане още нещо.

Младата жена се усмихна на хладната, спокойна и напълно необяснима увереност в гласа на Джак. Отговорният мъж. Кара останалите да си мислят, че знае какво прави, и те са готови да го последват навсякъде.

Джак приключи разговора и прибра мобифона. Погледна към другия край на стаята и видя, че Елизабет го наблюдава.

— Помниш ли онази група, която разруши лабораторията в „Ескалибур“?

— „Утрешният авангард“? — попита тя и седна до масата. — Да?

— Не са поели отговорност за случилото се — отговори Джак и се настани срещу нея. — Очевидно не са се свързали с пресата, нито пък са се хвалили в страницата си в Интернет. Това ми се вижда доста странно, а на теб?

Обзе я лошо предчувствие.

— Надявам се, не искаш да кажеш, че разрушаването на лабораторията има нещо общо с кражбата.

— Не знам. Предполагам, че Пейдж може да се е върнал в лабораторията през нощта, след като е откраднал кристала, за да прикрие загубата поне за известно време. Да си осигури възможност да се измъкне от града.

— Но ти си открил липсата на „Мек фокус“ няколко часа преди вандализма в лабораторията. Отишъл си да видиш Пейдж и си открил, че той вече е изчезнал.

— Вярно е. Но открих липсата на кристала съвсем случайно във вторник вечер — каза Джак и си взе сандвич. — Пейдж не е можел да знае, че толкова бързо ще разбера какво е направил. Вероятно е предполагал, че никой няма да забележи липсата до следващия ден или дори по-късно. За него най-голямата опасност в онзи момент е била, че аз мога да повикам ченгетата.

Елизабет се замисли.

— Ако го беше направил, те сигурно щяха да обвинят „Утрешният авангард“ в кражбата.

— Точно така — потвърди той и задъвка замислено. — Вандализмът щеше да насочи ченгетата по погрешна следа. Чудесна заблуда, ако бе имало нужда от такава. Стратегията не е лоша. Има и още нещо.

Лошото й предчувствие се засили.

— Какво?

— Майло ми обясни, че не сме успели да открием близките роднини на Райън Кендъл заради фалшивата му автобиография. Фалшива карта за самоличност, фалшив адрес и всичко останало. В момента полицаите се опитват да разберат кой всъщност е бил той.

Елизабет бавно остави сандвича си.

— Случва се. Хората често лъжат в служебните си автобиографии.

— Аха — кимна Джак и отпи глътка вода. — А понякога лъжат, защото имат досие в полицията.

— Може и да е имал. Ти ми спомена, че според ченгетата бил замесен в търговия с наркотици. Смятали, че бил убит заради объркана сделка с дрога.

Джак я погледна.

— Ченгето, което работи по случая, казало още нещо на Майло.

— Какво?

— Намерили свидетел. Пиян скитник, който спял в някакъв вход. Той чул Кендъл да разговаря с някого точно преди изстрелите.

— С някого?

Той се поколеба за секунда.

— С жена.

Жена! Елизабет си припомни думите на Кристи Барнс за жената, наречена Ангелско лице. Фаталната жена, която унищожава всички около себе си.

— Не мислиш, че и Кендъл е бил замесен в кражбата, нали? — попита тя.

— Отсега нататък няма да изключвам нито една възможност. Включително и тази, че може да е замесена и жена.

— Но, Джак, това е интелектуално престъпление. В този вид престъпления няма убити.

— Всяко правило си има изключения.

Елизабет се помъчи да прогони притеснението си. Погледна Джак в очите, но не проговори. Той се намръщи.

— За какво мислиш?

— Мисля, че човек като Тайлър Пейдж вероятно не се е срещал с много жени в работата си.

— Повярвай ми, в „Ескалибур“ няма нито една фатална жена. Такава е политиката на компанията — усмихна се Джак, после внезапно замълча и се замисли. — Освен…

— Освен?

— Има една жена, свързана с „Ескалибур“, която упорито се опитва да смени курса на компанията — внимателно каза той. — Анджела Ингерсол Бъроуз.

Елизабет се замисли.

— Не съм съгласна. През последните няколко месеца говорих доста с нея. Признавам, че при подходящите обстоятелства би могла да мине за фатална жена. Достатъчно привлекателна е за тази роля, а и определено е обладана от манията да осигури бъдещето на сина си, така че има и мотив, но…

— Ако смята, че саботираното на проект „Мек фокус“ ще доведе до продажбата на компанията…

Тя поклати глава.

— Не. Не и когато става дума за насилие и дори убийство. Освен това не мога да си я представя как съблазнява Тайлър Пейдж. Но пък…

— Да?

Тя си пое дъх дълбоко.

— Сещам се за едно място, където Пейдж би могъл да се запознае с истинска фатална жена.

Джак я загледа напрегнато.

— Къде?

— На снимачната площадка на „Мошеническа компания“.

Той замълча за момент.

— За Виктория Белами ли говориш?

— Да, подобна мисъл ми мина през ума — потръпна Елизабет. — Но няма никаква логика. Имам предвид, че тя е актриса, а не индустриален шпионин. Какво би могла да знае за някакъв високотехнологичен материал и още повече как да се сдобие с печалба от него?

— Вероятно не много — призна Джак. — Но пък Доусън Холанд може да знае. Ще научим повече за него, след като Лари го провери.

— Това може да е загуба на време.

— Нямаме кой знае каква друга работа.

— Аз имам. — Елизабет си взе сандвич. — Имам да чета истински сценарий.

 

 

Малко след полунощ Елизабет чу, че Джак слиза надолу. Беше свършила сценария на „Мошеническа компания“ преди няколко минути и тъкмо бе загасила лампата.

Когато чу тихите стъпки, първата й мисъл бе, че Джак отива към джакузито. После обаче чу тихото отваряне и затваряне на предната врата.

— Ох, по дяволите! — извика тя като скочи и отметна завивките.

Не би посмял. Не и без да й каже.

Но отвън долетя шумът от мотора на колата. Джак тръгваше.

Елизабет бе сигурна накъде ще се отправи. Тя грабна джинсите си.