Джейн Ан Кренц
Черно и бяло (26)

Глава 25

По-късно Хейдън се отпусна на канапето в сепарето на бара в хотел „Мирър Спрингс“ с чаша скоч в ръка.

— Вероятно Пейдж се е обадил. Искал е да бъда намерен над трупа, когато пристигнеш, Джак. Щеше да е идеално. Разгневен съпруг убива жена си, защото му създава неприятности с развода. А той щеше да се измъкне.

— Ами… — замислено започна Джак.

— По дяволите — яростно го прекъсна брат му, — ако не беше дошъл в стаята ми, за да ме накараш да изслушам откачената ти теория, сега щях да бъда обвинен в убийство.

Джак поклати глава.

— Ти вече си беше променил решението за търга.

Хейдън се намръщи.

— Да, но го промених в последната минута. Кой можеше да знае?

Елизабет се намеси:

— Не мисля, че Тайлър Пейдж е искал да те натопи. Ако наистина той я е убил, както Грешъм и всички други мислят, направил го е от страст. Вероятно е открил, че Джилиан не възнамерява да избяга с него, след като проведе търга.

Джак я погледна в очите.

— Ти си непоправима романтичка!

— Убедена съм, че Пейдж е човек на силните страсти, а не хладнокръвен стратег — каза тя.

— Какъвто и да е, вероятно вече е далеч от Мирър Спрингс. Но за разлика от Холанд, който успя да се измъкне, смятам, че полицията ще открие Пейдж доста бързо. Той не притежава уменията, необходими да се скрие за дълго.

Хейдън се обърна към Джак:

— Как разбра, че Джилиан е организирала кражбата и търга?

— През цялото време Елизабет настояваше, че е замесена жена — отговори той.

— Отначало мислех, че е Вики Белами — каза Елизабет и отпи от минералната вода. — Но си промених мнението. Почти бях забравила идеята за фаталната жена, но тази вечер Джак ми изложи своята версия.

Джак погледна Хейдън.

— Тайлър Пейдж не притежава организационни способности. А човекът, планирал кражбата и помогнал на Пейдж да изчезне тук в Мирър Спрингс, е бил добър организатор. За известно време мислех, че Доусън Холанд може да е нещо повече от обикновен участник в търга.

— Смятал си, че е използвал Вики да съблазни Пейдж и да го убеди да открадне кристала? — попита Хейдън.

Брат му кимна.

— Както казах на Грешъм, Холанд е имал много контакти с Пейдж през последните няколко месеца. Според Лари той е имал и мотив. Но нещата не съвпадаха. Холанд е прекалено хитър и има предостатъчно връзки, за да не си губи времето в опити да продаде „Мек фокус“ в Щатите. Ако кристалът беше в него, той щеше да потегли към Европа, където цената щеше да скочи до небето.

— А после Вики потвърди, че Холанд е в Мирър Спрингс по работа — обади се Елизабет. — Тя ми разказа за плановете на Холанд да се добере до някакъв високотехнологичен материал, който да продаде на консорциум от чуждестранни инвеститори.

— А това означава, че той е бил просто един от участъците в търга — каза Джак. — Това не оставяше много кандидати за ролята на човека, организирал кражбата и търга. Тази вечер, когато ми се обади да ми кажеш, че са ти били дадени указания за търга и той ще се състои по време на премиерата на „Мошеническа компания“, започнах да се досещам. Най-после.

— За Джилиан ли? — попита Хейдън.

Джак кимна.

— Тя отговаряше на теорията на Елизабет, както и на моята. Фатална жена, която е свързана с областта на високите технологии чрез баща си. Беше достатъчно умна, за да обърне внимание на слуховете за „Мек Фокус“ и да разбере значението му. А и би знаела как да прати шпионин в „Ескалибур“.

— Райън Кендъл? — попита Хейдън. — Чух те да казваш на Грешъм за него.

— Кендъл сигурно я е осведомил, че Тайлър Пейдж е единственият човек, който може да открадне кристала. Джилиан е проучила Пейдж, открила е слабостта му към киното и се е насочила към него.

— Но защо е решила да открадне „Мек фокус“? — попита Хейдън. — Кражбата нараняваше теб, а не мен.

— Ти още не разбираш, нали? — тихо попита Елизабет.

— Какво да разбирам?

— Вече никой няма да може да го докаже — обади се Джак, — но ние с Елизабет смятаме, че първото обаждане тази вечер беше за теб, тъй като Джилиан е възнамерявала да те убие.

— О, господи! — изстена брат му.

— Джак щеше да бъде повикан по-късно — продължи младата жена. — Джилиан е планирала той да бъде човекът, когото ченгетата щяха да намерят над трупа ти.

Хейдън я погледна удивено.

— Знаех, че ме мрази, защото исках да се разведа, а татенцето не беше доволен от това.

— А мразеше мен, тъй като отказах да стана зетят, който татенцето искаше — добави Джак.

Хейдън разтри слепоочията си.

— Значи е планирала да убие мен, а ти да опереш пешкира.

— Представяш ли си заглавията? „Дългогодишна вражда между двама братя завършва с убийство“ — щракна с пръсти Елизабет. — А тя си отмъщава и на двама ви едновременно. Единият е мъртъв, а другият отива в затвора за убийство.

Хейдън потръпна и отпи от скоча.

— Скоро след като се оженихме, осъзнах, че Джилиан има сериозни проблеми. Честно казано, понякога направо се плашех. Но дори след като поисках развод, не осъзнавах, че е способна на убийство.

— Истинската фатална жена — отбеляза Елизабет.

Хейдън се намръщи.

— Неприятно ми е да го призная, но ти наистина се опита да ме предупредиш за нея, Джак.

Джак нищо не каза.

— Джилиан е използвала Тайлър Пейдж — продължи Елизабет, — неговите силни страсти и чувства.

— А накрая той я е убил — кимна Хейдън.

 

 

Елизабет погледна през рамо, докато влизаше в къщата.

— Ти знаеше ли, че Джилиан е луда?

— Не — отговори Джак, като прекоси стаята и включи отоплението. — Просто знаех, че има някоя развинтена гайка и тя е свързана с татко Рингстед.

Младата жена закачи палтото си в гардероба.

— Как приключи връзката си с нея?

— Мислех, че съм се справил доста добре. Показах й ясно, че никога няма да мога да заема мястото на баща й в корпорация „Ринг“. Обясних й, че съм дребен консултант, който никога няма да се изкачи нависоко. Джилиан стигна до извода, че може да намери някой много по-добър от мен. А Хейдън започна да се навърта около нея по същото време и й внуши, че аз нямам големи амбиции и перспективи.

— И тя е решила, че Хейдън е по-подходящ съпруг, когото спокойно може да заведе при татенцето, нали?

— Точно така.

Джак се отпусна в креслото пред камината и протегна крака.

— Когато осъзнах, че Хейдън възнамерява да се ожени за нея, го посъветвах да помисли малко повече. Но това само го накара да побърза към олтара.

— Човешката природа е странно нещо.

— Да. Виж и нас двамата. И това ако не е странна връзка.

Елизабет седна срещу него.

— Да, но никога не е скучна.

— Така е — леко се усмихна той. — Никога не е скучна.

Настъпи тишина. Тя се заслуша в пращенето на огъня, после вдигна ръка и свали шнолата от косата си.

— И двамата се нуждаем от сън — каза. — Трябва да си лягаме.

Джак загледа гъстата й коса, която се спускаше по раменете й.

— Да, знам.

Елизабет се обърна и се загледа в пламъците.

— Свършено е, нали?

— Всичко вече е в ръцете на ченгетата — отговори той и разтърка лицето си. — Грешъм беше прав. Трябваше да съобщим в полицията още в самото начало.

— Мислиш ли, че ще намерят Пейдж преди представянето пред Велтран?

— Може би — отговори Джак несигурно. — Но дори и да го намерят, това няма да помогне на „Ескалибур“. Вероятно ще приберат кристала като веществено доказателство. Може да минат месеци, преди да ни го върнат. А дотогава компанията вече ще е фалирала.

Елизабет се поколеба, после реши да рискува.

— Мислих доста — започна тя.

— За какво?

— За бъдещето ни.

Джак се усмихна.

— Знаеш, че няма да умра от глад.

— Знам. Можеш да се грижиш за себе си — съгласи се тя и го погледна в очите. — Но би ли помислил за място в управата на фонд „Аврора“?

— Работа ли ми предлагаш?

— Да.

— Да работя за теб? — предпазливо попита той.

— Защо не? Подходящ си.

— „Аврора“ се ръководи от двама души — ти и помощничката ти Луиз. Аз какво ще правя?

— Имаш опит в анализирането на дребни компании — бързо отговори тя. — Ще оценяваш кандидатите ни за финансиране. Можем дори да създадем нов отдел. Освен финансиране ще предлагаме консултации по мениджмънт на клиентите си.

— Да изпълнявам заповедите ти — замислено произнесе той. — Интересна идея.

Елизабет започна да се ядосва.

— Какво има? Не можеш да преглътнеш факта, че ще изпълняваш нарежданията ми?

— Хм.

Гордостта й бе засегната.

— Ако не се интересуваш, кажи си го направо.

— Това, от което се интересувам, е нещо постоянно.

Тя го погледна раздразнено.

— Фонд „Аврора“ е съвсем постоянен. В момента е много по-силен отпреди. И въпреки случилото се с „Мек фокус“, това тримесечие ще имаме печалби.

— Късметлийка си.

— Джак…

Той я погледна в очите.

— Не говорех за постоянна работа. Говорех за брак.

— За брак? — повтори тя изумено.

— Много повече ми се иска да се оженя за теб от това да работя за теб.

— Решихме, че се нуждаем от време — най-после успя да изрече Елизабет. — Съгласихме се да не насилваме нещата.

— Това беше твоя идея, а не моя. От шест месеца знам какво искам.

Тя се вгледа в блесналите му очи.

— Така ли?

Джак скочи от креслото, отиде до нея и я грабна в прегръдките си.

— Да.

— Но…

— Ще ти обещая нещо — каза, като тръгна по стълбите, понесъл Елизабет на ръце. — Когато събереш достатъчно смелост да се омъжиш за мен, ще ти съобщя дали съм готов да рискувам да работя за теб.

— Това е смахнат пазарлък и го знаеш много добре — извика тя и го заудря по раменете. — Пусни ме. Тази вечер беше подложен на ужасен стрес. Не си в състояние да ме занесеш до горе.

— Глупости.

— Не е време да ми показваш какъв мъжкар си.

— Нямам какво друго да правя. — Джак зави надясно към спалнята. — Нали и двамата се канехме да си лягаме.

— Знаеш, че няма да разрешиш проблемите със секс, нали?

— Може и да не ги разреша, но поне ще се позабавляваме, докато чакаме да вземеш решение.

— Опитвам се да водя сериозен разговор.

— Сексът е по-забавен.

Той стигна до леглото и разтвори ръце. Елизабет се стовари върху юргана. Тя оправи косата си, вдигна очи и видя, че Джак вече е съблякъл ризата си.

— Сериозно ли говореше за брак? — прошепна тя.

— Аха — кимна той и разкопча колана си.

Тя го загледа с нарастващо вълнение как се съблича. Ерекцията му беше страхотна. Почувства познатата възбуда, когато Джак се отпусна върху нея.

— Освен това съм много сериозен по отношение на секса — добави той.

— Виждам — прошепна Елизабет.

Прегърна го и го дръпна към себе си, облекчена, че можеше да се скрие в страстта, която се разгаряше толкова лесно между тях.

Но знаеше много добре, че това е само временно скривалище.

Брак?

С Джак?

 

 

По-късно Джак легна по гръб и я прегърна.

— Има и още една точка в дневния ред — каза. — В интерес на истината трябва да знаеш още нещо, преди да ми отговориш дали ще се омъжиш за мен.

Елизабет изстена и се надигна на лакът.

— Важно ли е?

— Може би. Просто искам да изясня една заблуда, с която живееш през последната седмица.

— Не ми казвай, позволи ми да отгатна. Всъщност си ужасно богат и дори да не намерим „Мек фокус“ и да загубиш професионалната си репутация, всичко ще е наред, защото си страхотен тузар.

— В това отношение няма заблуди — сухо отвърна той. — Не съм богат.

— Е, добре. За какво тогава ме излъга първата вечер тук?

— Предпочитам да не го смяташ за лъжа, а за оправдана заблуда.

— Относно?

— Относно проблема с резервацията ми в Мирър Спрингс.

Елизабет сложи ръка на гърдите му.

— Добре, готова съм да чуя най-страшното.

Джак се настани удобно и я погледна.

— С резервацията на стаята в хотела нямаше никакви проблеми — каза той. — Просто казах на администратора, че се отказвам от стаята. Той я даде на човека след мен, който беше ужасно благодарен.

Елизабет забарабани с пръсти по гърдите му.

— И тогава се появи на прага ми, излъга ме, че нямаш къде да отседнеш, и ме помоли да те приема.

Той се намръщи.

— Не си спомням да съм те молил.

— Е, почти.

— Да, почти — съгласи се Джак. — Сега разбирам, че съм поел голям риск. Не трябваше да се отказвам от стаята в хотела, докато не се уверя, че ще ме приемеш тук.

Тя се замисли.

— Да, запазването на стаята, докато се увериш, че ще те приема, щеше да е разумната постъпка на един опитен директор.

— Не знам защо не се сетих за това — призна той.

Елизабет се усмихна доволно.

— Аз знам защо.

— Така ли? — попита той и я погали по косата. — Защо?

Младата жена се прокашля и изрече:

— През последните месеци установих, че всъщност ти си старомоден романтик, Джак Феърфакс. Истински Дон Кихот.

Ръката му застина. Джак се вторачи в нея изненадано, после се засмя.

Смя се така, че едва не падна от леглото. Накрая заяви:

— Глупости.

— Вярно е — каза Елизабет, без да се притесни от реакцията му. — Ти си рицар в леко ръждясала броня. Чувстваш се задължен да оправиш част от щетите, които е нанесъл баща ти. Станал си консултант на малки компании, които имат проблеми. Никога не настояваш за изгоден договор, когато се захващаш с изправена пред фалит фирма. Предпочиташ да работиш за дребни семейни компании, вместо за големи бездушни корпорации.

Джак се ухили.

— Чакай малко. Мислиш, че романтизмът ми ме е накарал да рискувам с теб първата вечер тук в Мирър Спрингс?

— Точно така. Това е единственото, което може да обясни защо пое такъв риск.

— Аха.

— И това — съобщи тя — е причината да реша да приема предложението ти за брак.

Невероятна енергия се вля във вените му. Ако можеше да я бутилира, щеше да стане най-богатият човек в света. Енергията го замайваше, предизвикваше непознати усещания у него. Не беше необходимо да я продава, за да забогатее. Вече беше богат.

— Ще ти споделя една тайна — каза Елизабет като се наведе и го целуна нежно по устните. — Мисля, че и от моя страна беше много романтично да те приема тук.

— Така ли? Защо?

Тя се усмихна.

— Защото още като отворих вратата и те поканих вътре, бях сигурна, че лъжеш.

Изпита огромно щастие. Елизабет го бе приела, макар да бе заподозряла, че я лъже.

Той сложи и другата си ръка върху главата й и нежно я притегли към себе си.

— Очевидно аз не съм единственият романтик тук. Обичам те.

— Аз също те обичам.

Елизабет започна да го целува, но внезапно спря и се замисли.

— Какво има? — попита Джак.

— Това повдига стария проблем, нали?

— Той вече е вдигнат, но не е толкова стар, а и не го смятам за проблем.

— Престани да се хилиш — скара му се тя и седна удобно. — Мисля, че това е сериозно.

Джак сложи ръце зад главата си.

— Слушам.

— Обяснението ти за лъжата с резервацията ме накара да се чудя къде точно е живял Тайлър Пейдж, докато е бил в Мирър Спрингс. Грешъм каза, че Джилиан е пристигнала от Денвър в същия ден, нали?

— Да. Продължавай.

— През цялото време смятахме, че Пейдж е в Мирър Спрингс. Мислехме, че е искал да присъства на фестивала.

— Може да сме сгрешили.

Очите на Елизабет проблеснаха.

— А може и да не сме.

— Накъде биеш?

— Съгласни сме, че Пейдж не е практичен. А да си създадеш фалшива самоличност е още по-трудно.

— Джилиан сигурно се е погрижила за това.

Елизабет започна да усуква чаршафа замислено.

— Първия ден, когато видях Хейдън, го попитах как е успял да си намери стая в курорта. Отговори ми, че познавал генералния директор и се възползвал от връзките си. Каза го съвсем небрежно. Възможно е да се е запознал с директора някъде другаде.

— Управителите на хотели често биват прехвърляни от едно място на друго — каза Джак.

— Но е възможно Хейдън да се е запознал с него тук, в Мирър Спрингс. А това означава, че не е тук за първи път.

— Това е популярен зимен курорт. Хейдън кара ски. Джилиан също е била скиорка.

— Джак, ами ако…

— Чакай малко — прекъсна я той, като грабна телефона и малкия указател на Мирър Спрингс. — Можем да разберем всичко само с едно обаждане.

Намери номера на хотела и го набра. След няколко позвънявания Хейдън вдигна.

— Колко скоч изпи, след като ние с Елизабет си тръгнахме? — попита го Джак.

— Ако мислиш, че сега ще започнеш да си играеш на големия брат, забрави. Освен това си имах причина. Изкарах тежка нощ.

— Няма да споря по този въпрос — каза Джак. — Отговори ми на един въпрос и ще те оставя да спиш.

Хейдън изстена.

— Не си въобразявай, че само защото ми спаси живота, можеш да ми звъниш посред нощ, когато те прихване нещо. Братската ми благодарност не е безкрайна.

— Хейдън, чуй ме. Казал си на Елизабет, че си получил стая в курорта, защото познаваш генералния директор.

— Дъглас Финли. Готин тип. Защо?

— Отсядал ли си тук в миналото?

— Не.

— По дяволите!

Разочарованието на Джак беше огромно, но той забеляза погледа на Елизабет и реши да продължи.

— Откъде познават Финли?

— Честно казано, не го познавам. Не лично. Използвах името на бившия си тъст, за да се уредя.

— Финли познава ли семейството на Джилиан?

— Да. Но не знаеше за развода. Вероятно нямаше да ми даде стая, ако знаеше. Мога ли да попитам за какво става дума? Имам нужда от сън. Преди малко ми се обади бащата на Джилиан. Рингстед потегля насам от Цюрих. Семейният му адвокат също ще дойде. Утре ще ми се наложи да се разправям и с двамата.

— Чакай още малко — помоли Джак. — Да не би семейството на Джилиан да почива в Мирър Спрингс?

— Един от братовчедите й има къща на няколко километра от града. Ние с Джилиан я използвахме един-два пъти.

Джак се изненада, че телефонът не се счупи, когато го стисна силно.

— Братовчед на Джилиан има къща тук?

— Да. Но заради развода съм персона нон грата сред роднините на Рингстед. Реших, че няма смисъл да искам ключа от хижата, затова си опитах късмета в хотела.