Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Soft Focus, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 47 гласа)

Информация

Сканиране
helyg
Разпознаване и начална корекция
Еми (2013 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2013 г.)

Издание:

Джейн Ан Кренц. Черно и бяло

Американска. Първо издание

ИК „БАРД“, София, 2001

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 954–585–301–8

История

  1. — Добавяне

Глава 10

Доусън се облегна на възглавниците и загледа Вики, която излезе от банята, облицована с тюркоазни и бели плочки. Беше облечена в халата, който си бе донесла от Париж миналия месец. Той бе от тежка коприна, украсена със сложни бродирани цветя.

Вики бе свалила грима си, но дори без него беше зашеметяваща. И двете му предишни съпруги бяха красиви, но не можеха да се сравняват с нея.

Холанд усети познатото напрежение между краката. Знаеше, че много мъже не виждат нищо, освен красотата на Вики. Глупаците никога не обръщаха внимание на острия й като бръснач ум. Но той го бе забелязал. Затова Вики беше с него, а не с някой друг. Тя търгуваше с красотата си, но презираше мъже, които не виждаха друго, освен външността и не се интересуваха от скритото под повърхността.

Доусън се замисли за момент за червенокосата хубавица в Ел Ей миналия месец. Не можеше да си спомни името й, а само хубавите гърди. Но не толкова хубави като тези на Вики. Той въздъхна леко и отново се зачуди защо се занимаваше с други жени. Нито една от тези, с които се бе запознал през последните две години откакто бе женен за Вики, не означаваше нищо за него. Не помнеше нито имената, нито лицата им. Когато спеше с тях, обикновено си фантазираше, че е с Вики.

Защо, по дяволите, си губеше времето с тях, след като имаше жена като Вики? Този въпрос започваше да го притеснява все повече напоследък. Може би трябваше да отиде на психиатър.

Той се вторачи във Вики, която седна на бялото кадифено кресло пред тоалетката и кръстоса крака. Едната й пантофка с висок ток се залюля.

— Мисля, че купонът тази вечер мина добре — каза Холанд. — А ти беше великолепна както винаги.

— Благодаря ти — отвърна тя, като леко залюля крака си и срещна погледа му в огледалото. — Но мисля, че може да имаме проблем с преследвача.

— Защо?

— Струва ми се, че хората започват да се досещат, че това е рекламен номер. Спенсър Уест подхвърли нещо подобно. Личи си, че има подозрения. Убедена съм, че не е единственият. Може би е време да приключим с това.

— Нека да изчакаме края на фестивала. Местният вестник ти посвети няколко колонки след последния инцидент. Какво като хората подозират, че е реклама? Голяма работа. Смятам, че си заслужава да похарчим малко пари за реклама.

Тя се усмихна.

— Имаш предвид твоите пари.

— Уверявам те, че ги харча с удоволствие. Ако това ще помогне на кариерата ти, смятам го за солидна инвестиция.

Усмивката на Вики изчезна. Тя изгледа мъжа си замислено.

— Много си добър с мен, Доусън.

— Приятно ми е да съм добър с теб, скъпа.

Тя се надигна и развърза копринения халат, под който беше гола.

— По дяволите, невероятно красива си.

Вики се усмихна, загаси лампата и се приближи към него в тъмнината. Когато го пое в устата си, той се почувства като в рая. С останалите жени трябваше да върши цялата работа. Но Вики го любеше с уменията на обучена куртизанка. Той можеше да си лежи спокойно и да се остави на удоволствието.

Забрави за въпросите, които си задаваше за флирта с червенокосата красавица в Ел Ей. Доусън си обеща, че Вики никога няма да научи за останалите. Той беше изключително внимателен човек.

Обичаше да си мисли, че проявява дискретност, тъй като държи на нея. Все пак Вики му беше съпруга. Заслужаваше поне дискретност.

Точно преди мощният оргазъм да го разтърси, Доусън си припомни начина, по който Джак Феърфакс бе гледал един от плакатите на Вики. Погледът му беше преценяващ. Вероятно се чудеше какво ли би било да е в леглото с нея.

Феърфакс никога нямаше да получи отговор на този въпрос. За разлика от предишните му две съпруги Вики никога не му изневеряваше.

Целите в живота й бяха ясни от самото начало. Вики копнееше за финансовата стабилност, която парите му й осигуряваха, и искаше да стане филмова звезда. Тя можеше да се престори, че изпитва оргазъм не по-зле от всички останали жени, но не се интересуваше много от секс. За нея това бе просто стока, която му предлагаше в замяна на осигуреното от него.

Вики беше скъпа жена, но си заслужаваше всеки цент. Доусън бе имал много жени, но никога такава като нея.

По-късно, напълно изтощен от секса, той отново се зачуди защо въобще се занимава с други жени.