Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Where Are You Now?, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 48 гласа)

Информация

Сканиране
orlinaw (2011)
Разпознаване и корекция
asayva (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Къде си сега?

Американска, първо издание

ИК „Бард“, София, 2008

Редактор: Мария Василева

ISBN: 978-954-585-956-4

История

  1. — Добавяне

75.

Дерек Олсен, стиснал в ръка сгъваем стол, тъкмо се канеше да излезе и да се отправи надолу по пресечката, за да види как стенобитната топка унищожава старата му къща. Вече раздразнен от второто обаждане на детективите, той се ядоса още повече, когато чу причината за него.

— Да, Хауи има клетъчен телефон. Кой няма? Да, знам номера му. 917-555-6262. Но ще ви кажа нещо. Това е телефонът, за който плащам аз. Аз получавам сметките. Наблюдавам го като ястреб. Всички обаждания са свързани само с работата му. Предполагам, че има и друг. Откъде да зная? Тръгнал съм да се позабавлявам малко. Довиждане.

 

 

Докато Барът чакаше Ахърн да приключи разговора с Олсен, детектив Гейлър се движеше бързо напред-назад, предприемайки обичайните мерки. Заключи с една ръка вратата на кабинета на Уолъс, докато с другата набираше 911 по мобилния си телефон.

После чу как Барът избухва в отговор на това, което му казваше Ахърн:

— Деловият телефон, който Олсен ти е дал за Алтман, е изключен! Но чакай един момент. Уолъс и бездруго никога не би бил толкова глупав да звъни на Алтман по тази линия. Трябва да е имало и друг номер, на който се е свързвал с него. Стой така, Лари.

С две крачки Барът прекоси стаята, коленичи до трупа на Уолъс и започна да рови из джобовете му.

— Ето го!

Измъкна един малък мобилен телефон, последно постижение на технологията, отвори го и заразглежда указателя. „Това трябва да е“ — помисли си той, когато видя инициалите Х. А. Натисна 5, а после бутона „изпрати“ и като шепнеше едва чута молитва, вдигна телефона до ухото си.

Телефонът иззвъня два пъти, а после отсреща вдигнаха.

— Вуйчо Елиът — обади се от другия край на линията нервен, писклив глас, — нали се сбогувахме снощи. Не искам да говоря повече. Остават само още няколко минути.

Връзката прекъсна. Няколко секунди по-късно Барът вече се беше върнал на собствения си телефон и диктуваше номера на Хауърд Алтман на Ахърн, който трескаво го чакаше да свърши, за да го предаде на техниците, които да установят къде се намира телефонът.